Автор: Георги Битутов
Събитието на слизането на Светия Дух над апостолите, което прославя празника Петдесетница, е подробно изложено във Втора глава на книгата Деяния на светите Апостоли. По време на земния Си живот Спасителя нееднократно говорел на учениците си за пришествието на Утешителя, Духа на истината, Който ще изобличи света за грях, ще настави апостолите на благодатния път на истината и правдата и ще прослави Христа (вж.: Иоан. 16: 7–14). Преди Възнесението Иисус повторил на апостолите обещанието Си да изпрати Утешителя: „Ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий (Деян. 1: 8). След тези думи Христовите ученици пребъдвали в молитва, събирайки се често заедно. В тяхното число влизали не само единадесетте апостоли и избраният на мястото на Иуда Искариот Матия, но и друти последователи на вероучението. Споменава се дори за това, че на едно от събранията присъствали около 120 души (вж.: Деян. 1: 16). Сред тях били и служещите на Спасителя жени, Пресвета Богородица и братята на Иисус.
Апостолите се молели заедно и в десетия ден след Възнесение Господне. Внезапно се чул шум и се появили разделящи се огнени езици, които се спрели над всеки от тях. Апостолите се изпълнили с Дух Свети и започнали да говорят на различни езици (вж.: Деян. 2: 4).
Трябва да се знае, че този най-велик дар – гласолалията, – изчерпателната интерпретация на която, разбира се, е невъзможна, макар и да са правени огромен брой опити, получили не само дванадесетте най-близки съратници, но и други ученици, а също Божията Майка (вж. за това например”Беседи на Деяния апостолски” на св. Йоан Златоуст). Описанието на говорене на езици, различните осмисляния и оценката на синхронните реликти е представена в книгата „Тълковен Типик”[1].
Авторът й М.Н. Скабаланович в друг свой труд признава, че за дара на езиците несъмнено може да се каже само едно: „Отвътре, по душевно състояние, езикоговоренето било състояние на особена духовна, дълбока молитва. В това състояние човек е говорел непосредствено с Бога, с Бога е прониквал в тайната. Това е било състояние на религиозен екстаз, за достъпността на който апостол Павел горещо благодари на Бога. Погледнато отвън, то е било толкова величествено явление, напълно достойно за Духа Божий, че за самите невярващи е било знамение, показващо нагледно присъствието на Самото Божество в християнските събрания (вж. : 1 Кор. 14: 25). Това било състояние на най-висок душевен подем. Особено величествено в това явление било това, че независимо от цялата сила на чувствата, обзели тогава човека, той не е губел власт над себе си, можейки да сдържа и да регулира външните прояви на това състояние: да мълчи, докато другият говори, очаквайки реда си”[2].
И така, придобивайки благодатта на Светия Дух, последователите на Христовото учение заговорили на различни езици. Следователно, когато те излезли от дома и започнали да се обръщат към хората с дръзновена и пламенна проповед за истинската вяра, представителите на най-различни народи (в тези празнични дни в Йерусалим имало множество поклонници от различни страни) ги разбирали без труд. Тези, които не знаели други езици освен арамейски, се присмивали над учениците на Иисуса и се опитвали да ги уличат в опиянение.
Тогава апостол Петър отвръща на тези обвинения: „Тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня” (Деян. 2: 15). И именно цитираните думи позволяват точно да се определи в кое време на деня е станало снизхождането на Светия Дух. Това е било в 9 часа сутринта.
Значението на снизхождането на Светия Дух може без преувеличение да бъде наречено изключително. Нали на този ден е станало истинското раждане на Христовата Църква. Апостолите първи отхвърлили всички опасения пред иудейските старейшини и първосвещениците и излезли на открита и безкомпромисна проповед за разпънатия и възкръсналия Спасител на света. И богатите плодове не закъснели: около три хиляди души в този първи ден промислително приели кръщение в името на Иисуса Христа (вж. : Деян. 2: 41).
Така даденото събитие завършило с пълно тържество на Светия Дух над невярващите. Иисус Христос трикратно дарувал на учениците Дух Свети: преди страданията – неявно (вж.: Матей 10: 20), след Възкресението чрез духване – явно (вж.: Иоан. 20: 22) и сега Го изпратил по същество.
Именно затова Петдесетница, разбира се, наред с Пасха, заема централно място в църковния календар: „Запазването на Петдесетница (като преди всичко, петдесетдневният период след Пасха) , каквото и да е било първоначалното литургично изражение на този празник, посочва, все пак, християнското възприемане на опредено разбиране за годината, времето, природните цикли като отнасящи се към есхатологическата релност на Царството, дарувано на хората в Христа... Характерно...утвърждение, от една страна, че християните като че ли пребивават в постоянна Петдесетница (ср. Ориген: „Този ,който наистина може да каже: „Ние възкръснахме с Христа”, „Бог ни прослави и ни постави отдясно със Себе си на небето в Христа”, - винаги пребивават във времето на Петдесетница”) и едновременно отделянето на Петдесетница в особен празник, в особено време на годината: „Ние презнуваме също, - пише св. Атанасий Велики, - светите дни на Петдесетница... показвайки идващия век... И така, да прибавим седем свети недели Петдесетница, радвайки се и славейки Бога за това, че той отпреди тези дни ни е явил радостта и вечния покой, приготвен на небето за нас и истински вярващите в Христа Иисуса, нашия Господ ”[3].
От този ден Църквата, създадена не със суетността на човешки тълкувания и умувания, а с Божията воля, непрекъснато растяла и се утвърждавала – преди всичко с благодатта на Светия Дух. Вероучението за Христа придобило възможно най-здрава основа, която вече нищо не можело да разколебае. Светата Църква възнася общо славословие на Пресвета Троица и внушава на вярващите да възпяват „Безначалния Отец и Събезначалния Син, и Съприсносъщния Пресвети Дух, Единосъщната, Равносилна и Безначална Троица”.
Да се обърнем към историята на празника Петдесетница. Корените му отвеждат във Ветхия Завет. Съгласно книга Изход (вж.: Изх. 23: 14–16) в древния Израил, между многото други, съществували три най-важни празника: празникът Безквасници (в петнадесетия ден от първия месец на еврейския календар), празникът на жънене на първите плодове, наречен също празник на седмиците (петдесет дни след Пасха), и празникът на събиране плодовете (в края на годината).
Празникът на седмиците, към който непосредствено спада светата Петдесетница, първоначално се отбелязвал седем седмици след началото на жътвата: „Почни да броиш седемте седмици, откогато сложиш сърп на жетвата” (Втор. 16: 9). След това започнали да смятат тази дата от Пасха. Определянето на конкретен ден за празника предизвикало ожесточени разногласия между иудеите. Така садукеите започнали смятането от първата събота след първия ден на Пасха (при това празникът винаги се падал в първия ден след събота). Фарисеите пък смятали, че под събота се подразбира първият ден на Пасха, и прибавяли седем седмици към следващия ден. През I век след Рождество Христово последната гледна точка преобладавала.
Столетие по-късно с празника на седмиците (завършващ събранието за Пасха) в иудаизма започнало да се съединява възпоменаването на обновяването на Завета на Синайската планина – петдесет дни след излизането на евреите от Египет.
Трябва да се отбележи, че терминът Петдесетница – от гръцки ?????х???? – не се среща в равинистичната литература, но той е известен от паметниците на елинистичния иудаизъм (така например цитатите от 2 Мак. 12: 32; Тов. 2: 1 могат да бъдат видени в „Иудейски древности” на Йосиф Флавий).
Богатата дохристиянска традиция, разглеждаща този празник, до голяма степен обяснява защо той, макар и да се почитал високо от апостолите и другите ученици, не се възприемал от тях главно като иудейско тържество, посветено на жътвата. За тази амбивалентност свидетелства, освен другото, и фактът, че апостол Павел по време на своите пътешествия не забравял за празника и се стараел да бъде на този ден в Йерусалим (вж.: Деян. 20: 16; 1 Кор. 16: 8).
Древнохристиянските източници дълго време (до IV век) не дават ясни сведения за обема на термина Петдесетница.Той се употребява в едно от двете значения. В по-голямата част от случаите той се разбира като петдесетдневен празничен период след Пасха, по-рядко – като празник на последния ден от посочения цикъл. При това често пъти е невъзможно тези квалификации да се отделят една от други дори в границите на един текст (ср. при Ириней Лионски, Тертулиан, Евсевий Кесарийски и други[4]).
При все това в многочислените свидетелства за разглеждания празник в Африка, Александрия, Кесария, Мала Азия, в известни сирийски паметници от III–IV век (в това число творенията на преподобни Ефрем Сирин) Петдесетница съвсем не се споменава, независимо от това, че пасхалните тържества са детайлно описани.
Събитийната и литургическата история на Петдесетница са тясно свързани – особено в първите векове на съществуването й – с Възнесение. Последното, както гласят някои древни източници (сирийската „Дидаскалия” от III век, например), се празнувало – в краен случай, в отделни области – не на четиридесетия, а на петдесетия ден след Пасха.
Празникът в православното богослужение
Апостолските постановления съдържат следното предписание: „Като отпразнувате Петдесетница, празнувайте една седмица, а след нея една седмица постете” (книга 5, глава 20). Освен това, в дадения период се забранява да се работи, „защото е дошъл Дух Свети, даруван на вярващите в Христа” (книга 8, глава 33)[5]. Празничната неделя след Петдесетница, макар и да не е формално следпразненство, но говори за особеното положение на този празник, продължаващ цяла седмица. Посочената цикличност обаче не била приета навсякъде.
Така през IV столетие в Йерусалим вече на следващия ден след Петдесетница започвал пост.
Но именно в светия град разглежданият празник бил един от най-значимите в църковния календар. И затова го отбелязвали пищно и мащабно. Ярко свидетелство за това намираме при поклонничката Етерия [6]. В този ден се разкриват в пълна степен характерните черти на йерусалимското богослужение, обусловени от уникалното положение на града. На дадения стационарен чин били свойствени различни процесии по време на службите или между тях, извършване на последования в различни храмове, възпоменание на тези или онези събития, по възможност на местата, където те са станали: „Празникът в чест на Светата Живоначална Троица на Светата Земя продължава, както подобава, три дни. Това толкова дълго църковно тържество тук се обяснява и с топографското положение на достопокланяемите места и светини в Светата Земя, с които са свързани възпоменаваните от Православната Църква в тези свещени дни събития от историята на нашето домостроителство във Ветхия и Новия Завет, и някои особени обстоятелства от по-късно време в историята на нашата руска колония в Йерусалим и мисионерската й дейност”[7].
Празничното богослужение на Петдесетница се състояло от нощно бдение, литургия и дневно събрание, които се извършвало в храма Възкресение, при Кръста, в Мартириума, на Сионската планина, където се четели Деянията на светите Апостоли и звучала проповед, в която непременно се говорело за това, че Сионската църква е построена на мястото на дома, където живеели апостолите, а също в църквата на Елеон (там била разположена пещерата, в която Господ учел най-близките си последователи). Ето едно от свидетелствата на А. А. Дмитриевски: „Всенощната служба се извършва под Мамврийския дъб по чина на троичната служба, с лития за благословение на хлябовете, с величание, с четене акатиста на Света Троица след 6-та песен на канона и с помазване с елей. Рано сутринта, около 5 часа, тук, под дъба, на каменен престол с преносим антиминс се извършва съборна служба, тържествената литургия се оглавявана от отец архимандрита, при това поставена наблизо от това място маса служи за жертвеник. По време на Малкия вход с Евангелието и по време на Великия вход със Светите дарове свещеният дъб се обхожда в кръг. След литургията много от поклонниците се причастяват със Светите Тайни. След края на литургията се служи молебен на Света Троица и се прави кръстен ход по цялото мисийско владение, с кръстно осеняване и поръсване на всичките му четири страни със светена вода.”[8].
Иначе казано, дневният богослужебен кръг се отличавал с такава наситеност, че се затварял едва след полунощ.
По-късни, отколкото при Етерия, описания (например, арменската редакция на йерусалимския Лекционарий) дават твърде сходни представи.
От VIII век богослужението в Константинопол се извършвало по така нареченото песенно последование. В съответния раздел Типикът на Великата Църква има празнични елементи, което се изразява в отмяна на вечерните и утренните промени на антифоните, в пеене само на три малки антифона и веднага „Господи, воззвах” След входа се четат три паримии – същите, които звучат на службата в наши дни. В края на вечернята певците на амвона пеят три пъти тропарът на празника със стихове от 18-и псалом. След вечернята се назначава четене на Апостола, чак до времето на извършване на панихиса.
Утренята се извършва на амвона (което още веднъж говори за тържествеността на богослужението). Обичайните й седем изменяеми антифона се отменят и веднага след първия (постоянен) антифон се полага песента на пророк Даниил (Дан. 3: 57–88). Към стиховете на 50-и псалом се припява тропарът на празника. След утренята се чете словото на св. Григорий Богослов за Петдесетница („За празника да любомъдърстваме накратко”).
Между утренята и литургията патриархът извършва тайнството кръщение, което било древна християнска традиция, за която са писали Тертулиан, св. Григорий Богослов и др.
На литургията се установяват празнични антифони и четения на Деян. 2: 1–11 и Ин. 7: 37–52; 8: 12, които са приети и сега. Следпразненство на Петдесетница в Типика на Великата Църква няма, макар че в делничните дни следващата след празника седмица има няколко особени възпоминания (на архангелите Михаил и Гавриил, на Богородица, Йоаким и Анна), придаващи отличителни свойства на седмицата. В анализирания устав липсват и коленопреклонните молитви на вечернята на Петдесетница.
Затова пък те са регламентирани от Студийските устави. В тях празнуването на Петдесетница има вече напълно съвременен вид. Предшества я вселенската съботна задушница. За понеделник е отредено възпоменанието на Светия Дух. И най-главното: цялата седмица е всъщност следпразненство на Петдесетница, а в събота е неговото отдание..
Така например Студийско-Алексиевският Типик от 1034 г., запазен в славянски превод – ръкописи от 70-те години на XII столетие, не предвижда всенощно бдение. На вечернята се полага първата катизма „Блажен е онзи човек”, стихира на „Господи, воззвах” , девети час (както във всеки неделен ден, но тук стихирите са свързани само с празника). Следва вход и три паримии, на стиховните трикратно се пее стихирата на седми глас „Утешителя имущее”, на „Слава, и во веки веков” – „Царю Небесни” (шести глас). После се пее тропарът на празника ”Благословен еси, Христе Боже наш”.
На утренята се полага само първа катизма, след това (след седалния на празника и четеното на словото на св. Григорий Богослов, „От юности моея”, прокимен и Евангелието на празника (по този Типик полиелей не се изпълнява). В качеството си на празнично се използва деветото възкресно Евангелие.
В Студийския устав се кодифицира съответствието на неделята след Пасха на определен глас (по ред), започвайки от първи глас в неделя Антипасха. Въведените съотношения се проявяват не само в пеенето на песните от Октоиха, но и в това, че на обикновен глас могат да бъдат съставени и някои песнопения от Триода. Петдесетница съответства на седми глас. И канонът на утренята се пее на седми глас. На него, което става крайно рядко, е съчинил през VIII век своя канон преподобни Козма Маюмски. Освен него се пее също канон на четвърти глас - творение на преподобни Йоан Дамаскин.
На хвалитните са установени стихири на четвърти глас „Преславная днес” (същите, както и в съвременната служба, само че за тях е отбелязано, че втората и третата са подобни на първата, но независимо от някои метрични съвпадения, това не е така), утренните стихири на стиховните. Славословие не се пее.
Литургията включва в себе си празнични антифони, и цялата служба на празника (прокимен, Апостол, алилуиарий, Евангелие и причастен).
По Йерусалимския устав празничният цикъл на Петдесетница има същата структура, както и в Студийския кодекс: поменаване на починалите в събота преди Петдесетница, шест дни следпразненство с отдание през следващата събота. Денят на празника се отбелязва с всенощно бдение, състоящо се от велика вечерня с лития и утреня.
Коленопреклонни молитви на вечернята на Петдесетница
Коленопреклонните молитви на вечернята на Петдесетница имат огромно символично значение, при това както частно еортологическо, така и общобогословско. Те са въведени в богослужението, за да запазят и укрепят вярващите в смирено състояние, да ги направят способни, по примера на апостолите, за целомъдрено (в най-висока степен) извършване на достойни деяния в чест на Светия Дух, а също и за приемане на безценните дарове на Божията благодат (не случайно присъстващите в храма на тази вечерня застават на колене за първи път след Пасха).
Сповед някои съставянето на посочените молитвословия се приписва на св. Василий Велики, което означава, че датират от IV век.
Днешната служба на вечернята на Петдесетница съдържа три коленопреклонения, с четене на няколко молитви при всяко от тях. В първата от тях – „Пречисти, нескверни, безначални, невидими, непостижими, неизследими”, – възнасяна към Бога Отца, вярващите изповядват греховете си, измолват прощението им и благодатна небесна помощ против вражеските козни, втората – „Господи Иисусе Христе, Боже наш, подаващ Твоя мир на човека” – представлява молба за даруване на Светия Дух, наставляващ и укрепяващ за изпълнение на Божиите заповеди за достигане на блажен живот, в третата молитва –„Приснотекущи, животворни и просветителен източниче”, – отнасяща се до Сина Божий, изпълнил цялото домостроителство за спасение на човешкия род, Църквата се моли за упокоение на починалите.
На първото преклонение се четат две молитви (първата е всъщност коленоплеклонна молитва, втората в рамките на песенното последование е била молитва на първия малък антифон). При второто коленопреклонение са установени две молитви: последната е молитва на втория малък антифон, вписана в съвременния Часослов в края на първата част от великото повечерие. При третото коленопреклонение се четат три молитви, въпреки че всъщност те са четири, доколкото втората е молитва на третия малък антифон до думите „На Тебе единия Истинен и Человеколюбив Бог”, със думите „Твое бо яко воистину” започва третата молитва, която в контекста на песенната вечерня този ден обикновено се използа заедно със следващата като молитва на отпуста; четвъртата молитва е непосредствено след молитвата на отпуста на Константинополската песенна вечерня (в съвременния Служебник това е седмата светилнична молитва).
Очевидно е, че дори в днешния си вид чинопоследованието, претърпяло през многовековната си история редица промени, носи в себе си явния отпечатък на Константинополската песенна традиция.
Както вече се каза, коленопреклонните молитви липсват в Типика на Великата Църква.
В най-древните византийски Евхологии техният състав е крайно нестабилен. Интересни в това отношение са указанията на славянската глаголическа Евхология от X–XI век, която привежда само коленопреклоннни молитви – първа, трета, четвърта, без каквито и да било добавки. В по-късно време коленопреклонните молитви били вероятно индивидуално приспособени за практиката на Великата Църква. В същия този период – от Х столетие – възникват другите варианти за извършване на вечернята на Петдесетница, по които елементите на палестинската богослужебна практика се смесват с устава на песенното последование (Канонарий от X–XI в., Месински типик, грузински Евхологии и някои други). Във връзка с чина на коленопреклонните молитви отделно внимание заслужава молитвата към Светия Дух, приписвана на константинополския патриарх Филотей и започваща така: „Царю Небесни, Утешителю, Владико събезначален, Съприсносъщни и Единосъщни”. Тя е известна по славянските ръкописи и печатни издания [11]. Така в сборника на преподобни Кирил Белозерски тя е поместена вместо молитвата „Боже велики и вишни” – по време на третото коленопреклонение. В Требника на Петър (Могила) се посочва ,че приведените думи се четат преди молитвата „Боже велики и”. Молитвословието е фиксирано и в старопечатните московски Типикони от XVII век. Но в реформирания Устав от 1682 г. отправките към молитвата на патриарх Филотей били изключени.
Празникът в западната традиция
За всенощната служба в деня на светата Петдесетница, както и за празника Пасха, обикновено се планират масови кръщения. И този обичай се пази до днес за възрастните, приемащите кръщение в Римокатолическата Църква.
В литургията този празник по своето значение се приравнява към Пасха.
Знаменитата златна секвенция „Ела, Светий Душе” («Veni, Sancte Spiritus») – химн, принадлежащ на неизвестен автор от XIII век, се пее по време на празничната меса на Петдесетница.
Светоотеческата екзегеза
От IV столетие празникът Петдесетница определено става общоразпространен, придобивайки все по-голяма тържественост и важност. Това доказват многобройните проповеди, написани от свети отци (Блажеин Августин, св. Йоан Златоуст, св. Григорий Богослов и др.).
Несъмнено в центъра на омилетиката на Петдесетница се намира догматът за св. Троица. Св. Григорий Ниский казва: „Това, което ни спасява, е животворящата сила, в която ние вярваме, под името на Отца и Сина и Светия Дух. Но неспособните да възприемат напълно тази истина, вследствие случващата им се от душевен глад слабост… се приучават да се взират в едното Божество, и в едното Божество да разбират едната само сила на Отца… После… чрез Евангелието се открива и Единородния Син. След това ни се предлага съвършена храна за нашето естество – Светия Дух”[12].
Светите отци размишляват много за дара на езиците: „Ако някой попита който и да е от нас: „Ти си получил Светия Дух, защо не говориш всички езици?” – трябва да отговорим: „Аз говоря всички езици, защото съм в Църквата, в това тяло Христово, което говори всички езици”. И наистина, за какво друго е свидетелствал тогава Бог, ако не за това, че, имайки Светия Дух, Църквата Му ще говори на всички езици” (Блажени Августин).
Иконография на празника
Фактът, че в Руската Православна Църква е станало известно смесване на еортологическия акцент и дори в наименованието на празника, получило интересно отражение в иконографията.
От XVI век празничните редове на иконостаса нерядко включват иконата на св. Троица на мястото на празника Петдесетница. Понякога св. Троица е разположена в края на реда – преди Съшествие на Светия Дух (налице е разпределение на дадените икони в двата дни – на самия празник и в понеделника на Светия Дух). Да сравним също следния факт: чиновник от XVII столетие (от Новгородския Софийски събор) предписва да се поставят на утренята две икони на аналоя: Света Троица и Съшествие на Светия Дух. Подобна практика е абсолютно непозната във византийската и поствизантийската традиция.
Превод от руски: Василка Нанева
[1] Виж: Скабалланович М.Н. Толковый Типикон. М., 2004. с. 34–41.
[2] Скабалланович М.Н. Пятидесятница. Киев, 1916. с. 57.
[3] Шмеман Александр, протопресвитер. Введение в литургическое богословие. Спб., 2006. с. 76–77.
[4] Виж: Скабалланович М.Н. Толковый Типикон. с. 127, 263–264.
[5] Пак там. с. 266.
[6] Виж: Подвижники благочестия Синайской горы. Письма паломницы iv века. М., 1994. с. 215–216.
[7] Дмитриевский а.а. праздник святой троицы на сионской горе и у дуба мамврийского в хевроне // http://www.rusdm.ru/holiday.php?item=3
[8] Пак там.
[9] Озолин Николай, протоиерей. «Троица», или «Пятидесятница» // Философия русского религиозного искусства. М., 1993. С. 375.
[10] Пак там. С. 383.
[11] Лукашевич А.А. Из истории богослужения на праздник святой Пятидесятницы // Служба в неделю святыя Пятьдесятницы с последованием коленопреклонения. М., 2004. С. 110.
[12] Тук и нататък цит. по: Скабалланович М.Н. Пятидесятница. с. 47, 50.