На този ден величествената софийска църква на ул. „Раковски” чества храмовия си празник. В притвора й стои паметна плоча с надпис: „Този храм е посветен на св. великомъченица Параскева. По проект на архитект Торньов е изграден от Киро Спасов, дарил и 250 000 лв. Храмът е осветен през 1930 г.”
Впечатляващият с мащабите си дом Господен е построен с иждивението на самарджийските еснафи, енориаши при старинния храм „Св. Петка Самарджийска” (в подлеза на някогашния ЦУМ). Новата църква била предназначена да поеме многобройните преселници, пристигащи в столицата в началото на миналия век.
Храмовия празник почетоха патриаршеският викарий Знеполски еп. Йоан, протосингелът на св. Софийска митрополия ставроф. иконом Ангел Ангелов, ректорът на Софийска семинария ставроф. иконом Захари Дечев, архим. Теофан, предстоятелят на македоно-българския храм „Св. Георги” в Торонто (Канада) прот. Николай Георгиев. В св. божествена Литургия участваха още домакинът прот. Йоан Чикалов и храмовото духовенство, както и много предстоятели на столични църкви.
Св. Параскева е живяла в края на II и началото на III век в малоазийския гр. Икония. Била е единствено дете на благочестивите си, заможни родители, които отрано я просветили с Христовия закон. Нарекли я Параскева, защото се родила в петък (от гр. параскеви) – денят на доброволните и животворни страдания на Иисус Христос. И наистина, от младини мислите на девойката били насочени към Господните страдания. След смъртта на родителите си тя пожелала да си остане девица, за да бъде Христова невеста. Раздала цялото си богатство на бедните и навред разказвала за изкупителното дело на Спасителя. При едно от най-жестоките Диоклетианови гонения тя била хвърлена в тъмница. Очарован от пленителната й красота, съдията се опитал да я склони да се откаже от вярата си, да стане негова съпруга, да бъде богата и почитана. Но девойката, която раздала собственото си богатство, не можела да бъде съблазнена с нищо светско. „Не мисли за временната красота, която цъфти и прецъфтява. А помисли за своята душа, защото, ако не повярваш, те чака вечно мъчение!”, обърнала се тя към съдията. Били жестоко девойката и едва жива я хвърлили в тъмница. Но през нощта й се явил ангел Господен и й казал: „Стани, изцелява те Христос!” На другия ден напълно здрава и още по-прекрасна св. Параскева призовала името Христово и идолите в капището паднали. Вбесени, мъчителят наредил да бъде изгорена на клада, но пламъците не я докоснали. Тогава заповядал да бъде посечена с меч. Това станало през 303 г. На другия ден съдията внезапно загинал. Девицата мъченица била погребана с чест и над гроба й ставали изцеления от всякакви болести.
В словото си за празника Знеполският еп. Йоан говори за ролята на здравата домашна църква и за силата на родителската молитва. Много е важно възпитанието на чедото във вярата, подчерта владиката. Затова, когато дойдат изпитания, изкушения и трудни моменти, за да се отстоява именно тази свята наша православна вяра, тогава се изявява оня подвиг и силата на родителските молитви. Тъй се случило, че в областта Икония в Мала Азия Бог избрал да прослави именно тази девица. Силна била нейната вяра и надежда, твърдо упованието й и най-вече непреодолима била любовта й към небесния Жених.
Еп. Йоан се спря на прочетеното евангелско четиво от св. ап. Лука, изява на желанието ни да приемем Господ под покрова на нашите души. Фарисеят Симон прие Господ Иисус Христос в своя дом, но чу веднага Христовите думи: ти вода Ми не даде, не помаза нозете Ми – нещо, което направи една грешница, с ясното съзнание, че тя е такава. Когато разбра къде е Спасителя, тя влезе смело в дома на Симона фарисея с алабастрен съд, със сълзи изми нозете Му и с косата си ги изтри и ги помаза с миро. Фарисеят се смути, защото знаеше, че велика грешница се беше допряла до Христос, но той не знаеше, че нашият Спасител, Месията Христос, Сина Божий беше дошъл за такива грешници, като нас самите, да им даде сили и дух, за да се преобразят и да станат нова твар. Владиката призова да размислим как приемаме Христос в душите си – вяло като фарисея Симон или пламенно като грешната жена, която „задето много обикна”, получи опрощение на греховете си.
В края на службата еп. Йоан призова присъстващият народ да се присъедини към молитвата: „Света мъченице Параскево, снизхождай със своя благодатен покров и молитва над всички нас в този миг и този час, дарувай ни непоклатна надежда, за да творим делото Божие с онази любов, която ти имаше, с тази надежда, която ти проявяваше, и с вярата, която е велика, силна, искрена, апостолска, тази вяра победи света. Амин!”
Викарният епископ предаде благослова на Негово Светейшество Българския патриарх Максим, поздрави специално предстоятеля на храма прот. Йоан Чикалов за грижата за неделното училище към храма, както и за организирането на Детския фестивал за православни църковни песнопения и духовни песни „Осанна във висините”.
След раздаване на анафората богомолците се наредиха за топъл постен корбан за здраве и благословение.
