На 24 ноември Църквата тачи паметта на св. великомъченица Екатерина, посечена на 18-годишна възраст заради Христовата вяра. Това станало през 305 г. Мощите ? и досега се пазят в манастира „Св. Екатерина” на Синайската планина, където девственото ? тяло било донесено по чудесен начин от ангели след смъртта ?.
Всяка година на този ден в столичния храм „Св. Седмочисленици” портретната икона на светата великомъченица, дело на художника г-н Железчев, се поставя на видно място и се украсява с цветя. На нея св. Екатерина е изобразена като прекрасна млада девойка с корона и царски одежди, тъй като действително тя била царска дъщеря. На ръката ? се вижда чудният пръстен, който Господ Иисус Христос ? дал с думите да не търси земен годеник, а да стане Негова нетленна невеста.
Св. Екатерина живеела в гр. Александрия и се отличавала не само с необикновена красота, но и с голяма ученост – макар и толкова млада, тя вече била изучила философските и риторските книги, поетите и лекарската наука. Но когато чула за Христос, Сина Божий, умната девойка познала непълнотата на земното учение и сърцето ? пламнало от любов към Господа. На един езически празник в Александрия светицата изобличила пред всички безумното идолопоклонство.
Преди да я подложи на страшни изтезания, император Максимиан решил да обори християнските ? убеждения с помощта на 50 мъдреци от царството му. В спора младата християнка не само защитила блестящо вярата си, но и извела мъдреците на пътя на богопознанието. Те повярвали и започнали да проповядват истинския Бог, заради което били изгорени. След разговор със св. Екатерина в затвора, повярвали също царицата Августа, стотникът и царски приятел Порфирий и дружината му. Всички те завършили мъченически живота си.
Поразен от красотата ?, императорът бил готов да ? прости всичко, дори ? предложил да раздели с него царството, но като видял, че усилията му са напразни, озлобен, заповядал да отсекат главата ?.
След св. Литургия ставрофорен иконом Николай Коцев и свещеник Валентин Кантарджиев прочетоха акатиста на св. великомъченица Екатерина, а народът припяваше:
Радвай се, Екатерино, премъдра Христова невесто!
В акатиста светицата се възпява като честно обиталище на Светия Дух, озарена от божествена премъдрост, превъзхождаща всяко съвършенство, ликуваща със светите деви на Небесата, възлюбила безсмъртния Годеник и презряла заради Него всичко светско.
Св. Екатерина се прославя като наша помощница, чуваща молбите ни от небесния храм, където стои при престола на Вечносъществуващия. Към нея има специална молитва за просветляване с Божия премъдрост за разпространение на светата Православна наша вяра, за разсичане на дяволските козни, за презиране на суетния свят и плътската съблазън, за удостояване с Божествена слава и красота.
