Normal
На днешния Андреевден се навършват точно десет години, откакто с тържествено литийно шествие част от мощите на св. ап. Андрей Първозваний бяха пренесени от Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” до храма „Св. Андрей” на ул. „Опълченска” № 112 в столицата.
Викарният епископ на Софийския митрополит, Негово Преосвещенство Знеполският епископ Йоан, който оглави св. Литургия, каза в словото си, че тази църква е жива със своята енория, една от най-активните в София. Владиката предаде първосветителския поздрав на Българския патриарх Максим, който преди 70 години на Андреевден е бил постриган за монах.
В службата взеха участие още Макариополският епископ Константин, архимандрит Теофан, протосингелът на св. Софийска митрополия ставроф. иконом Ангел Ангелов, ставроф. ик. Мина Минчев, който преди 31 години е бил ръкоположен именно на този празник и в тази църква, домакинът ставроф. ик. Иван Касабов, храмовото духовенство, столични свещеници.
Благолепният дом Божий е построен през 1926 г. в памет и прослава на българските опълченци и войниците, участвали в битката при Сливница. По време на бомбардировките над София през 1944 г. храмът е разрушен и впоследствие възобновен в първоначалния му вид.
Св. ап. Андрей е наречен Първозваний, тъй като пръв от апостолите тръгнал след Христос. Когато Господ Иисус Христос минавал покрай Генисаретското езеро, видял Андрей и брат му Петър, които ловели риба, понеже били рибари, и рекъл: „Оставете мрежите и вървете подире ми”. Те оставили мрежите и тръгнали след Него.
„Толкова ли силни бяха думите на Спасителя, че двамата апостоли да оставят това, с което се бяха занимавали цял живот, което беше тяхното препитание? – с тези думи се обърна еп. Йоан към множеството, изпълнило храма. И отговори: „Да, тези думи бяха толкова силни, още повече, че това не беше първата среща на св. Андрей с Христос. И той вече със сърцето си знаеше и с ума си разбираше и с волята си проявяваше това, към което Христос щеше да го призове. Именно тези думи на Христа: „Оставете мрежите и вървете подире ми”, бяха оня важен прелом и вече решението беше вътрешно взето от светия апостол и той тръгна след Христос”.
Св. ап. Андрей последва Спасителя, защото беше станал преди това свидетел на една благодатна среща във Витавара, когато Господ отиде да се кръсти при св. Йоан Кръстител. „Ето Ангецът Божий, който взема върху си греховете на света”, бяха заветните думи, изречени от св. Йоан Предтеча и които св. ап. Андрей чу, и те бяха достатъчни при тази велика втора среща да се осъществи призивът на Спасителя, св. Андрей да остави мрежата си и от ловец на риба да стане ловец на човешки души.
Св. Андрей изповяда и почувства, че Христос е Синът Божий, Месия и го каза първо на брат си Петър, а после и всички ученици разбраха. Този апостол е пример за нас как се прави решителен избор, и то не какъв да е, а избор да се върви след Христа, с Христа и в Христа.
Еп. Йоан припомни житието на св. ап. Андрей, който мина по земите на Черноморието, за да посее семената на вярата. Стигна чак до Киев и там на възвишенията заби кръст и предсказа, че на това място ще възсияе Божията благодат. И наистина сега на Киевските възвишения се издига храм в чест на светия апостол. Той тръгна на проповед в Мала Азия и в Синопия, където със св. евангелист Матей трябваше да претърпят гонение и неразбиране от човеците заради Христос, отиде да проповядва в Гърция и в Патра, където завърши живота си на т.нар. Андреевски кръст, във формата на буквата „Х”, тъй като се смяташе недостоен да бъде разпнат като Спасителя.
Св. апостоли трябваше да привличат след себе си човек след човек, за ги утвърждават във вяра и благочестие. Но никой не може да утвърди някой във вяра и благочестие само с красиви думи, ако той е невярващ и неблагочестив, защото трябва да се проповядва с дела, както направи св. ап. Андрей. За да бъде днес честван в целия православен свят. Повествува се, че дори когато е бил разпнат, в своята немощ, болка и страдание, езикът му не е преставал да проповядва.
„На какво ни научи св. ап. Андрей днес, когато отбелязваме паметта му и какво трябва да отнесем в домовете си от празника в този храм, построен в негова чест?” – запита еп. Йоан. „Искаме от него да почерпим сила, макар че сега не се налага да изживеем кръстна смърт, слава Богу, но се налага да отстояваме много пъти вярата си по различен начин. И днес ние трябва да запазваме чистотата на светото Православие, твърдо и неотклонно, но по един много по-изтънчен начин, много по-съществен, защото и дяволът се е разпрострял твърде много сред света и неговото разпасване увлича много човеци и „като рикащ лъв обикаля и търси кого да погълне”, според думите на св. евангелист Марк.
Владиката сподели с горчивина, че голяма част от днешните млади хора нямат дори представа от светата Църква, събират се на стадиони и площади, по улици за какви ли не зрелища, а когато четем св. Йоан Златоуст, виждаме, че няма нищо ново под слънцето – и през I, и през IV век зрелища винаги е имало.
И някой ще каже: „Св. Православна църква е изостанала в своето учение и тя не носи прогрес”. Що значи прогрес? Това да живеем в страстите и похотите си и да приемем добродетелта за грях и греха за добродетел, това ли е прогрес? Това е регрес, това е трагедия, това е жалка картина на нашата съвременност, това не може да бъде прогрес! И общество, което претендира за християнски ценности и морал, а върви по път не 200 години назад, а 2000 години назад, в оня езически свят, когато св. ап. Павел трябваше да бъде проповедник сред езичниците и да ги обръща към Христа и св. ап. Андрей през 70-та година след Христа, през I век, обърна толкова човеци към Христос; ние днес извършваме такива грехове, които са извършвани преди 2000 години: страшни, жалки грехове, отблъскващи ни от Бога. И когато интелектуалният свят разчита на интелектуалната си мисъл, а не зачита вярата, няма защо да се учудваме, че обществото ни ще има такива резултати и такива действия ще се извършват в него, които да спомогнат човек човека да убива и да „мисли, че принася Богу служба”.
В словото си владиката отбеляза с болка, че детската агресивност няма граници в българското училище вече, че убийствата, за които четем в нашата преса, са свидетелство за това, че голяма част от нашето общество не живее с Христос. А Той хлопа, утвърждава, иска на всяка душа да се отворят вратите и той да влезе в нея и да живее с нас.
И св. ап. Андрей чу този призив на св. ап. Павел, който чухме днес: „Моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа”. И ние можем да кажем, хората, облечени в расо: „Молим ви, бъдете ми подражатели, както св. ап. Павел подражаваше на Христос, подражавайте на него, на св. ап. Андрей, на Христовите ученици, на светиите”.
И тогава ще видим как ще се развие обществото ни и държавата ни. Защото в най-тежките моменти от нашата история Църквата като чадолюбива майка, не само е говорила, но е прегръщала всеки човек и го е водела към спасение. Затова сега, когато се настоява да има вероучение или предмет религия православие, ние го искаме за нашите най-малки братя и сестри, а не нещо ново, не да откриваме Америка, а това, което беше преди 9 септември 1944 г., онова което учеха нашите бащи и баби и знаеха кой е Христос - Сина Божий, Месия, знаеха какво значи това, знаеха житието на св. ап. Андрей, а сега, като разказват на своите внуци, те се чудят.
Всички тези неща са важни и те трябва да се говорят, защото определят нашето житие. Затова всеки от вас, който е дошъл в този храм, да носи своята отговорност за себе си, за живота си и за ближните си, да ги обича както себе си и така да изпълни закона Христов. Защото смисълът на нашата вяра е да застанем отдясно на Бога. И ние вярваме, че св. апостол се застъпва за нас пред Божия престол.
Службата завърши с призива св. ап. Андрей да окриля всички нас във вяра и благочестие. Хорът и народът изпяха „Многая лета” за именниците и почитащите празника.
Петохлебие
Протосингелът на св. Софийска митрополия, ставрофорен иконом Ангел Ангелов оглави вечернята
Именникът Андрей Касабов – известен псалт и секретар на св. Софийска митрополия – чете Апостола
Дякон Иван Петков чете св. Евангелие
Приносите от хляб, жито и царевица
Знеполският епископ Йоан начело на св. Литургия
Знеполският епископ Йоан
Да пристъпим със страх Божий, вяра и любов
Причастяване със светите Христови Тайни
Ставрофорен иконом Иван Касабов с цветя за високия гост
Олтарната икона на св. Андрей
ТРОПАР НА СВЕТИ АПОСТОЛ АНДРЕЙ ПЪРВОЗВАНИЙ
Яко Апостолов Первозваний, и верховнаго сущий брат,
Владице всех Андрее, молися:
мир вселенний даровати, и душам нашим велию милост.
[Като първозван между апостолите и брат на върховния от тях,
моли се, Андрее, на Владиката Христа:
да дарява мир на вселената, и на душите ни велика милост.]
(Тропарът е от сайта на храм „Св. Андрей Първозваний” http://www.svandrei-sofia.info)