На всеки 12 декември в Митрополитската катедрала „Св. Неделя” в столицата се събират вярващи, независимо дали св. Литургия е архиерейска, или е отслужена от храмовото духовенство, както беше на днешния празник.
Наред с прочутите светини, които катедралата „Св. Неделя” пази: мощите на св. крал Стефан Милутин и чудотворната икона на св. Богородица „Всех скорбящих радост”, този достолепен храм е известен сред столичани и с олтарната икона на св. Спиридон Тримитунтски Чудотворец. Тя се намира отдясно на Спасителя Иисус Христос, където винаги стои иконата на св. Йоан Кръстител. Причината е в това, че навремето един от софийските еснафи, подпомагащ храма, е дарил иконата на св. Спиридон, който се смята и за покровител на занаятчиите. За да се спази все пак канонът, малката икона под тази на св. Спиридон е на светия Господен Предтеча.
Върху великолепната олтарна икона св. Спиридон е изобразен с прочутата си сламена митра, белег на смиреното му житие. Именно пред нея днес беше прочетен акатистът на светеца. В него в поетична форма, както подобава на акатист - връх на молитвеното славословие, се проследява най-важните моменти от житието и чудесата на светеца. След всеки икос народът припяваше:
„Радвай се, Спиридоне, предивни чудотворче!”
Св. Спиридон Тримитунтски се родил в края на III в. на о.Кипър. Запазили са се малко сведения за живота му. Знае се, че е бил пастир, имал е жена и деца. Всичките си средства давал за нуждите на ближни и странници, заради което Господ му дал чудотворен дар: да изцелява неизлечимо болни и да изгонва бесове. След смъртта на жена си, при царуването на император Константин Велики (306—337 г.), той бил избран за епископ на град Тримитунт. И в епископски сан светецът не променил начина си на живот, съединявайки пастирското служение с милосърдни дела.
Според църковните историци св. Спиридон взел участие в Първия вселенски събор през 325 г. На Събора той встъпил в спор с гръцките философи, защитаващи ариевата ерес. Простите слова на св. Спиридон показали цялата немощ на човешката мъдрост пред Премъдростта Божия. „Чуй какво ще ти кажа, философе: ние вярваме, че всемогъщият Бог със Своето Слово и Дух е създал от нищото небето, земята, човека и целия видим и невидим свят. Това слово е Синът Божий, Който слязъл заради нашите грехове на земята, родил се от Дева, живял с хората, пострадал, умрял за нашето спасение и след това възкръснал, като ни изкупил със страданията Си от първородния грях, и съвъзкресил със Себе Си човешкия род. Ние вярваме, че Той е Единосъщен и Равночестен с Отца, и вярваме в това без всякакви лукави измислици, тъй като тази тайна е невъзможно да бъде постигната с човешки разум.”
В резултат на беседата противникът на християнството станал негов ревностен защитник и приел свето Кръщение. След разговора със св. Спиридон, философът се обърнал към приятелите си и им казал: „Чуйте! Докато спорът се водеше с доказателства, аз им противопоставях други доказателства и с ораторското си изкуство отблъсквах всичко, което ми беше представяно. Но когато вместо доказателства на разума от устата на този старец започна да излиза някаква особена сила, доказателствата станаха безсилни срещу нея, така както човек не може да се съпротивлява на Бога. Ако някой от вас мисли като мен, нека да повярва в Христа и заедно с мен да тръгне след този старец, чрез устата на когото говори Самият Бог”.
На този Събор св. Спиридон показал против арианите нагледно доказателство за единството на Света Троица. Той взел в ръката си парче тухла и я стиснал: мигновено от горния ? край излязъл огън, отдолу потекла вода, а глината останала в ръката на чудотвореца. „Това са три стихии, а тухлата е една, - казал тогава св. Спиридон, - така и в Пресвета Троица има Три Лица, а Божеството е Единно.”
Светителят се грижел с голяма любов за своето паство. По молитвата му сушата се заменяла с обилен животворящ дъжд, а пороите – с ясно време, болни получавали изцеление, демони били изгонвани.
Веднъж при него дошла жена с мъртвото си дете на ръце, молейки застъпничеството на светеца. Като се помолил, той върнал младенеца към живот. От радост майката паднала бездиханна. Но молитвата на Божия угодник възкресила и майката.
Случило се, че като бързал да спаси свой приятел, наклеветен и осъден на смърт, светецът се натъкнал на неочаквано препятствие – пътят бил препречен от придошъл поток. Светецът заповядал на потока: „Спри! Заповядва ти Владиката на целия свят, за да мога да премина и да бъде спасен мъжът, заради когото бързам”. Волята на светителя била изпълнена и той благополучно преминал на другия бряг. Съдията, известен за станалото чудо, посрещал с почит св. Спиридон и освободил приятеля му.
От живота на светителя и известен и такъв случай: веднъж той влязъл в празната църква, наредил да се запалят кандилата и свещите и започнал богослужение. Като изрекъл „Мир на всички”, той и дяконът чули в отговор огромно множество гласове да възгласят отгоре: „И на твоя дух”. Този хор бил голям и по-сладкогласен от което и да било човешко пеене. На всяка ектения невидимият хор пеел: „Господи, помилуй”. Привлечени от идващото от църквата пеене, към нея се затекли местни жители. Колкото повече се приближавали до църквата, чудесното пеене все повече и повече изпълвало слуха им и услаждало сърцата им. Но когато влезли в храма, не видели никого освен епископа с малцина църковни служители и не чували вече небесното пеене, от което дошли в голямо изумление.
Св. Симеон Метафраст, който описал житието му, уподобил св. Спиридон на патриарха Авраам, заради добродетелта на гостоприемството. „Трябва да се знае и това, как той приемал странниците, - пише близкият до монашеските кръгове Созомен, привеждайки в своята „Църковна история” удивителен пример от живота на светеца. Веднъж по време на Великия пост на вратата му почукал странник. Като видял, че пътникът е много уморен, св. Спиридон казал на дъщеря си: „Измий краката на човека и му предложи да хапне”. Но поради поста вкъщи нямали необходимите запаси, тъй като светецът „вкусвал храна само в определен ден, а през останалите не ядял”. Поради това дъщерята отговорила, че в дома им няма нито хляб, нито брашно. Тогава св. Спиридон, като се извинил пред госта, наредил на дъщеря си да изпече от запаса солено свинско месо и като поканил странника на масата, сам вкусил от храната, „убеждавайки онзи човек да му подражава. Когато гостът, наричайки себе си християнин, отказал – светителят добавил: „Тогава още по-малко имаш право да откажеш, понеже Словото Божие казва: За чистите всичко е чисто” (Тит. 1: 15).
Иконата на св. Спиридон, поставена по случай празника за поклонение при иконата на св. вмца Неделя
Другата история, предадена от Созомен, също е твърде характерна за светителя: светецът имал обичай една част от събрания урожай да раздава на бедните, а друга да дава на нуждаещите се назаем. Самият той не раздавал, а просто показвал входа на килера, където всеки можел да вземе колкото му е необходимо и след това да го върне по същия начин, без проверка и отчет.
Известен е също разказът на Сократ Схоластик за това как крадци решили да похитят стадото овци на св. Спиридон: през една тъмна нощ те влезнали в кошарата, но веднага били завързани от невидима сила. Когато се съмнало, светецът дошъл при стадото, и като видял завързаните разбойници, помолил се и ги развързал, дълго уговаряйки ги да оставят беззаконния път и да добиват препитание с честен труд.
След това им подарил по една овца и като ги пуснали, ласкаво им казал: „За да не сте бодърствали напразно”.
Често уподобяват св.Спиридон на пророк Илия, тъй като по неговата молитва също по време на суша, често заплашваща остров Кипър, валял дъжд: „В равноангелния Спиридон виждаме велик чудотворец. По онова време негова земя твърде много пострада от бездъждие и суша. Настанаха глад и болести и множество люде умряха. Ала по молитвите на светителя от небесата слезе дъжд и хората, избавени от бедствия, благодарствено запяха: Радвай се, уподобил се на великия пророк Илия; радвай се, защото си измолил дъжд и с това гладът и болестите престанали.”
Цялото житие на светителя поразява с удивителната простота и сила на чудотворството, дарувано му от Господа. По думата на светеца възкръсвали мъртви, укротявали се стихии, съкрушавали се идоли. Когато в Александрия патриархът свикал Събор за разрушаване на идолите и капищата, по молитвите на отците, участници в Събора, паднали всички идоли, освен един, най-почитаният. На патриарха било открито във видение, че този идол е останал, за да бъде съкрушен от светителя Спиридон Тримитунтски. Повиканият на Събора светец се качил на кораб и в момента, когато корабът пристанал на брега и светителят стъпил на сушата, идолът в Александрия заедно с всички жертвеници паднал в праха, което известило на патриарха и на всички епископи за пристигането на св. Спиридон .
В праведност и святост проживял св. Спиридон земния си живот и в молитва предал душата си на Господа (около 348 г.). В историята на Църквата св. Спиридон се почита заедно със св. Николай, архиепископ Мирликийски.
Мощите му се намират на о. Корфу (или Керкира – на гр.), в църквата на негово име (освен дясната ръка, която е в Рим).
(Използвани са лични впечатления и снимки от празника на св. Спиридон в Митрополитската катедрала „Св. Неделя” в София, както и преводен материал от Православие.Ru)