За мъченическата кончина на Свети Йоан Кръстител през 32 година от Рождението Христово свидетелстват евангелистите Матей (Мат. 14, 1-12) и Марко (Мк. 6, 14-29).
След кръщението Господне, Св. Йоан Кръстител е хвърлен в тъмница от Ирод Антипа, четвъртовластник и управител на Галилея. (След смъртта на Ирод Велики римляните разделят територията на Палестина на четири части и във всяка част назначават управител. Ирод Антипа получава от император Август за управление провинция Галилея).
Божият Пророк открито обвинява Ирод за това, че изоставил законната си жена, дъщеря на аравийския цар Арета, и незаконно съжителства с Иродиада, жена на брат му Филип (Лк. 3, 19-20). Празнувайки рожденния си ден, Ирод кани на устроения от него голям пир велможи, старейшини и началници. Дъщерята на Иродиада, Саломе, танцува пред гостите, угаждайки на Ирод. В знак на благодарност към девицата Ирод обещава да и даде всичко, което тя пожелае, даже това да е половината от царството. Скверната танцьорка по съвет на своята злобна майка пожелава да получи върху поднос главата на Йоан Кръстител. Ирод се изплашва, защото се страхува да не предизвика Божия гняв, заради убийството на Пророка. Страхува се и от народа, който много обича своя Предтеча. Но заради дадената клетва заповядва да отсекат главата на Свети Йоан и я поднася върху поднос на Саломе. Според преданието, устата на мъртвата глава на проповедника се отваря за последен път и произнася: „Ироде, няма да имаш жената на Филип, твоя брат”.
