Празници, включени в Българския Православен Църковен Календар

Настоящият празник се нарича Петдесетница, защото от неделята на Възкресението до тази неделя – на Светия Дух, са ни повече, ни по-малко от петдесет дни. Св. Григорий Богослов пък казва, че числото седем, което се почита в Писанието, породило и почитта към Петдесетница: „Защото – казва той, – седем, умножено по себе си, дава петдесет дни без един, който сме прибавили от бъдещия век, който е едновременно и осми, и първи, но по-скоро единствен и вечен. Защото в него трябва да премине тукашната съботна почивка на душите, като се даде дял на седемте и дори на осемте, както някои още преди нас са схващали изречението на Соломон” (Слово на Петдесетница). 

От времето на Моисей ветхозаветната Църква ежегодно празнувала деня на Петдесетница^[1], настъпващ след изтичане на седем недели (седмици) след Иудейската Пасха, поради което се наричал празник на седмиците^[2].Това тържество, съпроводено от знаменателни обреди, било установено в памет на Синайското законодателство, дадено от Бога на великия вожд на древния Израил - Моисей^[3].

Стигнахме най-сетне и до славното Възнесение на нашия Господ Иисус Христос, което е завършекът на всички Господски празници. Защото както Благовещението е начало и кулминация на всички празници на Владиката Христа, така и Възнесението е завършек и заключение на тези Господски празници; тогава Бог Слово слезе от небето на земята;

 

 Възнесението на Господ Иисус Христос на небето се отнася към най-знаменателните събития от нашата свещена история. След случилото се, присъствието на Христос се замества от неговото невидимо присъствие в Църквата. Разбира се, това не е можело да не бъде отбелязано като отделен празник.

Събитието на Възнесението подробно се описва в Евангелието от Лука  (Лк. 24: 50–51) и Деянията на светите апостоли (Деян. 1: 9–11; вж. Също краткото изложение у Мк. 16: 19). Съгласно тези повествования, след Своето Възкресение от мъртвите Спасителят нееднократно се е явявал на учениците си, уверявайки ги в истинността на своето телесно възкресение, укрепвайки в тях вярата и подготвяйки ги за приемането на обетованият Свети Дух (вж: Ин. 16: 7).