Всемирното Православие - Празници, включени в Българския Православен Църковен Календар

Празници според Църковния Православен Календар

Вход Господен в Йерусалим: иконография на празника (Актуализирано)

Автор: Светлана Липатова

Превод: Виталий Чеботар

Източник: pravoslavie.ru

Големият празник Вход Господен в Йерусалим е изпълнен със скръб за предстоящите кръстни мъки на Спасителя, споменавани в следващата седмица, наречена Страстна, а също така и предпасхалната радост на Възкресението.

Източник на иконографията на Входа Господен в Йерусалим е Евангелието, където се разказва за това, как Христос, седнал на едно младо магаре, придружен от учениците си в навечерието на Пасха, влиза в града, където той ще бъде разпнат. Тълпата приветства Спасителя при портите на Йерусалим, възгласяйки хвали и постилайки пътя с палмови клонки, отрязани от дърветата. По време на шествието Господа е седнал на младо магаре, за да изпълнени Старозаветното пророчество за Царя на Израел: „Радвай се много, дъще Иерусалимова: ето твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница” (Зах. 9:9) [i].

Изображенията на Спасителя, седнал на младо магаре, са били известни още в раннохристиянското изкуство. Н. В. Покровский посочва ранни примери за иконография на Входа Господен в Йерусалим – на саркофазите и миниатюрите в книгите, в сирийското Евангелие на Рабули (586 г.) и в Евангелието от VI век от катедралния музей в Росано [1]

Последният лист е разделен на две зони. На пурпурен фон, характерен за ранната византийска книга, отдолу на миниатюрата са представени пророците, посочващи нагоре. Отгоре е изобразен Входът Господен в Йерусалим във вече развита и доста подробна иконография. Христос благословящ с дясната си ръка, седи на магаре и в краката му са хората, които го посрещат и му постилат дрехите си. Придружават го двама апостоли, разговарящи помежду си. Евангелието разказва, че преди да влезе в Йерусалим, Спасителят изпраща за магарето двама от учениците си, но имета им не се споменават. Може би, опирайки се на това свидетелство, художникът изобразява само двама от апостолите. Единият от тях по устойчивия иконографски тип е определен като Петър, а вторият апостол е съвсем млад, може би - Тома, Филип или Йоан. Следвайки Евангелието, което разказва, че Христос е седял на осле върху дрехи, постлани от учениците (Мат. 21:7), художникът представя Господа седнал на бял плат. Този малък детайл се среща и в по-късни византийски паметници, понякога и в руската иконография. На росанската миниатюра е изобразена не само голяма група от хора, които излизат от града с палмови клони в ръцете си, а и хора, показали се от прозорците на сградите извън градските стени на Йерусалим също с клонки в ръце за приветствие.

Почти всички образи на влизането във Входа Господен в Йерусалим имат обща композиционна схема, но значително се различават в детайлите - всички изображения притежават голяма илюстративност, но по особен начин акцентрират вниманието на зрителя

Задължителен елемент от иконографията на празника е изображението на Елеонския планина. Тя служи като фон, за да се подчертае централния образ в плакета от слонова кост, датиращ от втората половина на Х век и представен в Берлинския музей на византийското изкуство

. В мозайките на Палатинската капела в Палермо (Италия, средата на XII век.) Христос седи на магарето, а зад него са апостолите, слизащи от планината. Художникът точно следва описанието на събитието у евангелиста Лука: „А когато той се приближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнали велегласно да славят Бога за всички чудеса, които бяха видели” (Лук. 19:37). Изобразяването на планината е съсредоточено винаги от лявата страна, докато изображението на града е винаги отдясно. Архитектурата на Йерусалим е представена с много чудновати и тясно поставени една до друга сгради, които са разположени зад стената с кули. През XVI-XVII век руската иконография в центъра на Йерусалим изобразява центрична куполна сграда с поставен на върха и кръст.

Прочетете повече: Вход Господен в Йерусалим: иконография на празника (Актуализирано)

Светият великомъченик Георги Софийски Стари

Светият великомъченик Георги Софийски Стари е един от българските светци, за които са запазени писмени сведения. За живота и делата му научаваме от житието му, написано от неизвестен автор и достигнало до нас чрез гръцки препис. От него научаваме, че светецът в света бил военен и когато бил тридесет годишен пребивавал в Одрин, който по това време бил завзет от турците. Тъй като открито и смело изповядвал християнската си вяра, той бил жестоко измъчван от иноверците и изгорен жив на 26. III. 1437 г. По такъв начин Георги се сподобил с венеца на мъченичеството и по-късно е приобщен към пантеона на българската православна святост.

Изображение: Столична община

Иконография на празника Благовещение на Пресвета Богородица

Автор: Светлана Липатова

Превод: Василка Нанева

Източник: www.pravoslavie.ru

Предполага се, че светлият празник Благовещение на Пресвета Богородица се отбелязва от църквата приблизително от IV век насам. Възможно е, първоначално той да е възникнал в Мала Азия или в Константинопол, а след това да се е разпространил по целия християнски свят. За установяването на празника спомогнало откриването на светите места, свързани със земния живот на Спасителя, от св. равноапостолна царица Елена, в началото на IV век, и строителството на храмове там, в това число базиликата в Назарет, на мястото, където св. Архангел Гавриил се явил на Девата. Определянето на времето на празнуване зависело от деня на Рождеството на Спасителя – точно между 25 март и 25 декември се изпълват деветте месеца - определеният срок за носене на младенец в утробата.

Източниците, в които се повествува за Благовещение, са Евангелието и апокрифните съчинения, възникнали още през раннохристиянската епоха. В Евангелието на Лука (Лук. 1. 26-38) се разказва за това, че Архангелът бил изпратен от Бога при Мария с радостната вест, че Тя ще роди Спасителя на света. Желаейки да изпълни волята Господня, Пресветата отговорила със смирените слова: „Нека ми бъде по думата ти”. В църковната традиция това послушание на Божията Майка се противопоставя на непослушанието на Ева. Божията Майка като „новата Ева” послужи за изкупление от първородния грях на „първата Ева”, започвайки да служи за възвръщане на изгубеното единение на хората с Бога и за спасение на човечеството. Именно затова денят Благовещение е един от главните православни празници.

„Днес е началото на нашето спасение” – се пее в тропара на Благовещение.

В апокрифите - така нареченото „Протоевангелие на Иаков” и „Евангелие от Лъжематей” (или „Книгата Рождество на Блажената Мария”) се повествува за две явявания на Ангела. Отначало Гавриил се явил на Девата при кладенеца и чак след това в дома на Йосиф, където тя по падналия й се жребий предяла прежда за пурпурната завеса на Йерусалимския храм. Тези апокрифни предания значително повлияли иконографията на празника.

Изображения на Благовещение на Пресвета Богородица се срещат не само в иконописта и монументалната живопис, но и в миниатюрите в ръкописите, скулптурата, ръкоделията.

Най-древните образи на Благовещение са фреските в древноримските катакомби, изображенията върху раннохристиянски саркофази и мозайката в църквата Санта Мария Маджоре в Рим.

Върху Равенския саркофаг (V- VI в.) Мария седи в кресло и държи вретено в ръце, от дясната й страна предстои крилатият Ангел с жезъл. Този иконографски тип се разработва от художниците в продължение на столетия и е добре известен от по-късни изображения. В мозайката на триумфалната арка на църквата Санта Мария Маджоре (432-440 г.), Божията Майка също е представена седнала, с ръкоделие на коленете. Но в това изображение, отличаващо се с особена тържественост, има редица уникални детайли - един ангел се спуска към седящата на трона Божия Майка, още четири ангела окръжават престола й, а един беседва с праведния Йосиф

В съкровищницата на катедралата в Лион се пази древен копринен покров, датиращ от VII-VIII век, с изображения на Благовещение и Рождество Христово. Заключената в орнаменталния кръг сцена на Благовещение се отличава с лаконизъм и изразителност. Божията Майка е представена да преде седнала, Ангелът, с жезъл в лявата ръка, с поривист жест я благославя, съобщавайки й пратената от Господ вест.

Паралелно с разгледания иконографски тип „Благовещение с ръкоделие”, от раннохристиянски времена получили разпространение образите „Благовещение при извора (кладенеца)”, основани на вече посочените апокрифни предания. В своя фундаментален труд „Евангелието в паметниците на иконографията” Н. В. Покровски нарича такива изображения „Предблаговещение”, доколкото в тях се изобразява не самото Благовещение, а моментът, който го предшества.^[1] Един от най-старите запазени до наши дни примери на произведения от подобен тип е представен върху обшивката от слонова кост на Евангелието от Милано (втора половина на V век). Божията Майка, облечена в антична туника, е изобразена коленичила пред течащ от скалата ручей със стомна в ръка, а зад нея се вижда благославящият я Ангел.

Прочетете повече: Иконография на празника Благовещение на Пресвета Богородица

Утре Православната църква прославя Светите 40 мъченици Севастийски (Външна емисия)

Утре Православната църква прославя Светите 40 мъченици Севастийски

Пълният текст на информацията е поместена от Информационна агенция Фокус и може да бъде прочетен ТУК.

Панихида за архиеп. Серафим (Соболев)

Източник: http://bg-patriarshia.bg

На 26 февруари 2010 г. се навършват 60 г. от блажената кончина на архиеп. Серафим (Соболев). По този повод в храма към руското подворие "Св. Николай Мирликийски" в София ще бъде отслужена архиерейска Заупокойна св. Литургия и панихида.

Още статии …

Страница 11 от 15