Всемирното Православие - МАНАСТИРЪТ „РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО” КРАЙ ГР. КАЛОФЕР В НАВЕЧЕРИЕТО НА ХРАМОВИЯ СИ ПРАЗНИК

Всяка година още от 6-7 септември неравният път край Бяла река, на около 7 км от Калофер, се оживява от поклонници, поели пеша или с автомобили към св. обител „Рождество на Св. Богородица”, известна като Мъжкия манастир. Целта е да се заемат места в хотелската част и да се присъства на вечернята срещу храмовия празник.

Тогава за първи път прозвучава тропарът на празника: „Твоето рождение, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена...” Кулминацията е на следващия ден, 8 септември, известен сред народа като Малка Богородица. Тази година за големия празник се очакваше да пристигне архиерейският наместник на Смолянска духовна околия архимандрит Висарион и свещеници от Пловдивска епархия.

Първото нещо, което вижда прекрачилият прага на светата обител, е белоснежната обновена църква, разветия пред нея национален флаг и добре оформената градина. В дъното на двора са монашеските килии. Всъщност най-голямата ценност на манастира са самите монахини, все още поддържащи пламъчето на духовния живот тук. Игуменията Екатерина е дошла в св. обител през 1954, монахиня Мавра – през 1957 година, а сестра Недялка е тук от още по-рано. Допреди години те сами са работели в манастирското стопанство, а сега грижите е поело живеещо тук семейство. С доброволен труд през годините са помагали и помагат много миряни.

Както обикновено, на всеки 8 септември след св. Литургия поляната пред манастира се изпълва с народ и веселие, раздава се курбан за здраве, срещат се близки и далечни.

След празника духовният живот на манастира в полите на Централния дял на Балкана отново влиза в ритъма на утринните и вечерните служби. Докато има монахини и молитви...

За манастира

От основаването му до 1942 г. манастирът е бил мъжки, калоферци и досега така го наричат – „Мъжкият манастир”, макар че от близо седем десетилетия години той е всъщност девически.

Над вратата, водеща в църквата, е останал старинен надпис, от който се вижда, че манастирът „Рождество Богородично” е основан през 1640 г., неизвестно кога е разрушен и след това въздигнат през 1819 г. През драматичната за калоферци 1877 г., когато след временното отстъпление на руските войски турците запалват града, убиват и преследват бягащото заедно с пеленачетата си в Балкана население (събитието е известно като Бегът) обителта е отново разорена. Предпоследното ? възстановяване е от 1881, а последното – от 1981 - 1984 г., по случай 1300-годишнината от основаването на българската държава. Тогава с благословението на Пловдивския митрополит Варлаам западащата св. обител се въздига из основи и се водоснабдява. През 2003 г. приснопаметният Пловдивски митрополит Арсений благославя храмът да бъде изографисан от художниците Михаил Минков от Пловдив и Нанко Нанков от гр. Шумен. Върху надписа, увековечил това дело, се виждат имената на изпълняващия длъжността ефимерий отец Мирчо Минков от гр. Калофер и на сестрите Екатерина, Мавра и Недялка.

Сред щедрите ктитори на обителта е Христо Н. Бракалов – негов паметник е издигнат пред входа на манастирската църква. Доктор по право, роден в Калофер през 1856 г., починал във Виена през 1905 г., този благодетел на манастира дарил земи и издигнал първите постройки за монасите.

Друг изявен дарител е приснопаметният архимандрит Дамян (+ м. юли 2010 г.) от гр. Калофер - някогашен игумен на Преображенския манастир, обгрижвал години наред след това българските църковни общини в САЩ, прибрал се на старини в България, първо в любимия Преображенски манастир, а след това тук – близо до родния Калофер, където климатът е благоприятен за мъчещия го задух. Архим. Дамян беше ефимерий на манастира. Почина миналото лято от рак.

Калоферци още помнят, че през 70-те и 80-те години на миналия век бай Добри от с. Байлово, който събира стотинка по стотинка за храмове и манастири, също се е трудил в стопанството на св. обител.