За да успеем за службата на празника на преподобна Петка, тръгваме за посветения на светицата Чепърленски манастир в 7 ч. сутринта от столичния храм „Св. Седмочисленици”. По пътя презвитера Валя Кантарджиева ни прочита житието на св. Петка Търновска, пеем тропари и се изолираме от мисълта за проливния дъжд, който ни вещаят метереолозите.
След около два часа микробусът ни стига до табела, сочеща, че сме на километър от западната ни граница. Виждаме кола на гранична полиция и питаме за пътя към обителта. Някои от нас получават съобщения от мобилния си оператор, който ни приветства с добре дошли в Сърбия.
Манастирът „Света Петка” се намира близо до с. Чепърлинци (Чепърлянци), община Драгоман, Софийска епархия, и се споменава в османо-турски документи от средата на XV в. Река Нишава се движи в подножието на западните склонове на Стара планина, красиво изрисувани в есенни тонове по това време на годината.
Това е една от многото български свети обители останали без монаси. Историята й се губи във вековете, за което свидетелстват намерените две византийски погребални плочи. Знае се, че през 1918 г. храмът е бил въздигнат върху стари основи. През 1942 г. е осветен официално от екзарх Стефан. Две години по-късно (1944 г.) тук идват да се подвизават последните монахини: игумения Доротея (+1996 г.) и сестра Варвара (+1994 г.). Църквата е възстановена през 1998 г. с благословението на Негово Светейшество патриарх Максим и обновена от тогавашния протосингел на Софийската св. Митрополия, архимандрит Николай.
След смъртта на двете монахини манастирът се наглежда от бай Богдан, племенник на една от сестрите, който и по-рано е помагал с каквото може, а след пенсионирането си през 2005 г. е останал да живее в него. Така обителта поне е запазена от ограбване. Извършването на света литургия тук е събитие, така че за храмовия празник, на който от четири години идва да служи отец Станко Дидов от софийския храм „Св. Седмочисленици”, освен нас имаше още доста народ.
Особеното в манастирската църква е, че храмовата икона е най-вдясно на царския ред. Другото, което я отличава, е поставеното на видно място свидетелство за хаджийство от 1933 г., принадлежало на откривателя на обителта хаджи Андрей Манов от с. Липник, донесъл от посещението си на Божи Гроб и голяма черно-бяла литография на Йерусалим. Разказват ни, че хаджи Андрей (1880-1969 г.) бил средно заможен селянин с многолюдно семейство. Когато бил на 38 г., в сънно видение му се явила св. Петка и му наредила да открие старите основи на манастира в местността Църквище. По това време обаче той бил непросветен духовно, затова не обърнал внимание на съня и не предприел нищо. Последвало второ и трето явяване със същата заръка, а той отново не послушал. След това станало така, че в понеделник жена му се разболяла и до сряда починала, в петък пък умрял един от синовете му, момче на 14 години. Андрей отишъл веднага на посоченото му място и открил основите на сегашния храм. Оттук насетне той се посветил изцяло на манастира.
Светата служба премина тържествено, огласяна от певците на клира, общото изповядване на Символа на нашата вяра, общото изпяване на „Отче наш” и хубавата проповед за ангелското житие на преподобната наша майка Параскева-Петка, произнесена от г-н Никола Хаджиев, директор на Църковния музей към Богословския факултет на Софийски университет. Специално беше подчертано, че св. Петка е с български произход.
След освещаването на петохлебието и другите приношения имаше водосвет, след който опитахме от вкусния корбан. Акордионистът и барабанистът от читалището в гр. Драгоман подкараха ръченица, на която под ситния дъждец поиграха от сърце владеещите този народен танц.
На тръгване бай Богдан ни разказва, че в близките околности има пет параклиса на името на св. Петка. Обяснението според него е, че оттук, по стария римски път, по нареждане на султан Сюлейман Великолепни през 1521 г. са минали мощите на светицата на път от поробена Сърбия за Цариград, вероятно тук някъде са пренощували, затова е толкова силно почитанието на светицата в този край на България.
