Паметници от старото и от новото време

Стефко Аенски: Моето мнение е, че първо трябва да се съхраняват старите паметници, преди да се правят нови. Отива се при съответния владика и той казва: „Да, аз ще дам благословия, но искам да видя какво е състоянието на стария ви храм. По-добре средствата, които дарителят иска да ги даде, да бъдат за запазването на стария храм. След това, ако имате такава голяма необходимост, ще се построи и нов”.

Понеже, разберете, това са прекрасни градежи, минимум на по сто години, материалите, които са използвани, са истински, ценни, те са показали своята стабилност и устойчивост във времето. Да не говорим за духовния живот, протичал в тази църква! Всичко това е свързано с бита на населението, така се съхраняват традициите. И вече внуците на тези хора, които са дали пари за старата църква, да дават пари този път за съхранението на този паметник на културата.

Основното при съхранението на старите паметници е поддържането на покривната конструкция, отводняването – това е най-важното. Има ли едно нормално съхранение, състоянието на иконостаса, иконите, стенописите също ще бъде добро. Когато покривът тече, влагата става голяма в църквата, започват да се напукват иконите, защото дървото е живо, то диша постоянно, стенописите започват да се люпят – нарушава се балансът в храма.

Елеонора Караиванска: Докато българинът има разрушително чувство към националните си духовни ценности, няма как да го има надграждането.

Ст. А.: Старата църква освен за богослужение, тя е и историята на това населено място, защото всичко е написано в Кондиката на храма: средствата, които са давани, венчавки, кръщавки – всичко е ставало в тази църква. Няма да цитирам коя е епархията, в един от храмовете имаше образци на възрожденското строително майсторство, прекрасни икони. Просто ми се дорева, защото аз съм реставрирал тези икони, от Тревненската живописна школа. Ако бях ги прибрал, щях да бъда подведен под отговорност, че ги крада, а сега след един теч, втори теч, трети теч, накрая падна дървеният покрив и всички тези прекрасни стари икони бяха унищожени! Сега тепърва ще се строи църква, ще викнат някой иконописец и стенописец от Великотърновския университет, - съжалявам, много колеги там преподават, но е факт – ще го направят за без пари, ще стане една мешавица, защото всеки прави каквото си знае, и това нещо няма никаква стойност. А истинските неща остават във времето.

Какво може да се направи, за да не се опушват стенописите от горящите свещи? Как да се промени традицията да се палят свещи в храма, а не например в притвора или отвън, както е в Румъния, Гърция?

Ст. А.: Това се мисли още от самото начало, защото са вложени твърде много средства и труд. Още тогава трябва да се решат въпросите с климатизацията, абсорбирането на дима от свещите и отоплението. Вие виждате какво става – влизаш в селска църквица, някаква печка гори, дими, коминът ? съответно пак е избит в ореола на светеца или някъде, където е дошло. Това са важни елементи на проектирането още от самото начало. Вие знаете ли какви случаи има с прекрасни паметници на културата? Виждал съм на Великден, на Рождество Христово свещникът да е сложен на метър от иконостаса, и като се напълни със свещи, тая температура реагира върху лаковото покритие на иконите, то започва да се сбръчква, да се свива и по този начин се унищожават ценни творби.

В Бачковския манастир не зная дали сте ходили скоро? Вътре сводовете и стените са почернели, като в пещера, нищо не се вижда от стенописите.

Ст. А.:Ходих миналата година, стана ми много обидно и излязох. Половината иконостас е налепен с шлак-метал.

Ел. К.: Наистина ли? Още в образованието е проблемът. Трябва да се учи кое е стойностното, как да се поддържа.

Ст. А.: Има някои колеги, които, в общи линии, гледат личните си интереси – те да се заемат с всичко, те да направят всичко.

Ел. К.: Т.е. нещата трябва да опират до морал и до професионализъм.

Ст. А.: По въпроса за опушването – това го има в старите църкви, не е мислено навремето. В Гърция, Македония, Сърбия свещниците са в притвора или, както и в Румъния, извън църквите. Може да се помисли извън старите храмове да се направи един навес, да се сложат четири икони – на Иисус Христос, на св. Богородица, вдясно на св. Йоан Кръстител, вляво – храмовия светия.

В Роженския манастир преди две години стенописите не се виждаха, всичко беше опушено от свещите, но година по-късно вече свещниците бяха изкарани отвън, в откритата нартика. Може да се помисли в тази посока. Или за нови вентилационни системи. Но това трябва да бъде вече становище на Църквата.

Ел. К.: И трябва да се говори за това, т.е. хората да свикват, че свещите ще са отвън.

В Румъния например пред храмовете има нещо като малки метални къщички, издигнати на равнището на среден човешки ръст.  Имат вратички, които се отварят и вътре се поставя запалената свещ.

Ст. А.: Това е отношение на свещеника, по какъв начин ще измисли да го направи, защото не всяка църква предразполага да се направят абсорбатори. Или ако свещниците са навън, за да не се налага всеки ден да се изнасят и после да се внасят, поради страх от кражби, може да се направят хубави отливки от бетон, слага се вода, или пясък и се решава този проблем. Не може всяка година да се изографисват църквите – това са средства, това е труд и е жалко да бъде унищожен с опушването. Идеята е те да се съхранят колкото може по-дълго време.

А щом веднъж е допуснато това опушване, то може ли да се почисти, да се обновят стенописите?

Ст. А.: Може да се почисти, но има специалисти за тази работа. Защото не се знае, този дим може да не се разтваря по един или друг начин, някъде има и пръски от восък. Не може да се направи рецепта по такъв начин може да се почисти. Когато са изписвани църквите, малко или много, всеки период от време има някои технологични особености. Например в периода на XX в. такава особеност е, че свръзвателят им не е добър. И вие го виждате стои идеално добре, но при едно невнимателно пипане боята пада. И някои примерно решава да обере паяжините, слага една метла и започва да мете. И успоредно с метенето изчезва изображението! Защото то не се държи. Аз съм специалист, моята задача е първо да го укрепя, тогава да го почистя.

Когато отида в една такава църква, първо е проучвателният етап, правя експериментален участък, да видя по какъв начин ще отстраня проблема. На базата на този експериментален участък изграждам концепция как да се изчисти цялата църква. Ако бяхте отишли в Преображенския манастир  - стенописите черни, нищо не се вижда. Отидете сега, да видите какви светли стенописи, какъв цвят излезе!

Как може да се обясни лошото състояние на стенописите в катедралата „Св. Александър Невски”,  цялата сграда е толкова стабилна?

Ел. К: Няма поддържане, прави се нещо и се екплоатира докрай, а трябва да се поддържа като собствен дом.

Кое е най-важното при поддръжката?

Ст. А.: Много важни елементи са покривът, отводнението, дренажните системи. Ще ви дам пример. От 1998 до 2009 г. реставрирах стенописите в Соколския манастир. Покривът беше оправен. Издействах да се сложат улуци. Понеже имаше  красив плочник, но капката дъжд, като падне върху плочника, директно отива към стената и се получава капилярна влага, която се движи по зида и уврежда и стенописи, и мазилки, и всичко. Направихме улуци, по най-бързия начин водата да се отвежда. Отиваме една година и виждаме, че на най-здравото място цялата стена е в мухъл и влага. От боровете падали клончета, шишарки и запушили улуците, водата прелива, олива стената... Всяко нещо иска поддръжка и чистене. Аз ли да отида да го направя?

Ако трябва да обобщите ...

Ст. А.: Тъй като съм секретар на секция „Реставрация” , член съм на управителния съвет на Асоциацията на реставраторите и съм член на Българският национален комитет на ICOMOS - световна организация по опазване на културните ценности, аз, повтарям, съм на мнение, че не трябва да се разрешава да се строят нови храмове, докато съществуващият стар храм не е оправен, не е в идеално състояние. Когато общността от вярващи расте, този храм става малък, и тогава миряните и Църквата могат да кажат: „Ние имаме нужда и от друг храм”. Строят се нови квартали, може да се правят параклиси, но основният храм да е в добро състояние. Вие знаете ли в страната какви плачевни ситуации има? Храмове, в които стотици години се е извършвало свещенослужение, са унищожени и са паднали.

Затова и препоръките ми са:

-          Да се съхранят старите паметници, преди да се правят нови.

-          Основното при съхраняването на старите паметници  са покривът и отводняването.

-          Когато се създава екипът, много е важно строителството, особено измазването (в никакъв случай с цимент и пясък!) да е под контрола на човека, който ще рисува стенописите.

 СТЕФКО АЕНСКИ

Роден  в  гр. Казанлък  през  1963 г. През 1982 г. завършва  средно  образование  в Средното  специално  Художествено училище  в гр. Казанлък. Висше  образование получава  в  Националната  художествена академия,  специалност “Косервация  и реставрация” в  периода  1985 - 1991 г. Понастоящем  работи  на  свободна  практика, като  художник  реставратор. Членува в Съюза  на  българските  художници  от 1995 г. и Асоциацията на реставраторите в България, от 2009 г. е член на Българският национален комитет на ICOMOS. С успех реставрира произведения на изкуството – монументална, живопис, икони, картини и църковна утвър. Реставрира стенописите в църквата „Св. Константин и Елена”- Ивайловградско; Църквата „Св. Успение Богородично” - Соколски манастир, гр. Габрово. Реставрира множество произведения на кавалетната живопис, част от които: икони от Тревненския музей, от църквата „Св. Георги” – гр. Одрин.

Проявява  интерес  по  въпросите  на  техниката  и  технологията  на кавалетната  и  мономентална   живопис. Усвоява  и  прилага  съвременни технологии  в  практиката  си. Автор  е  на  проекти  и  ръководи изпълнението  на  съвременна  православна  живопис и иконопис, в църквите: „Св. Блоговещение”- гр. Разлог; „Св. Георги”- Герена, гр. София; „Св. Успение”, гр. Петрич; параклис „Св. Йоан Богослов”- гр. Кевелар, Германия.

Познанията  на  техниката  и  технологията  му  помагат  при копирането  на  произведения  на  старите  майстори  на  маслената  и темперна  кавалетна  живопис. Копията  му  са  притежание  на  частни колекции  в  България, Австрия, Франция, Испания, САЩ и др.

ТЕЛЕФОН ЗА ВРЪЗКА: 0888380515

 ЕЛЕОНОРА КАРАИВАНСКА

Иконописец и стенописец - живее и работи в гр. София.

GSM - 0885 109 609

E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Родена през 1972 г.

Завършва НХА „Н. Павлович”, гр. София, специалност  „Стенопис” – 2000 г.

ССХУ за изящни изкуства  „Илия Петров”, гр. София – 1991г.

Член на СБХ – секция „Монументални изкуства”.

Работи в областта на Православното изкуство от 2000 г.

Участва в първото биенале за църковни изкуства- 2009 г. във

Велико Търново, където печели награда за иконопис.

В периода 2006-2008 г. изпълнява олтарните икони за храм „Преображение Господне”, кв. Лозенец , гр. София.

2006-2008 г. изработва олтарните икони за храм „Свети Георги Победоносец” , кв. Герена, гр. София

Участва в творчески колектив с ръководител проф. Тома Върбанов в зографията на храм „Успение на Пресвета Богородица” – Пампорово (2003- 2006 г.) и храм „Св. Йоан Предтеча” – с. Градешница, Врачанско, където изпълнява олтарните икони (2001г.).

Участва в изписването на храм  „Света Троица” – Етрополски манастир (2008 г.).

Участва в съвременни изложби на български иконописци в гр. Варшава, Краков и Вроцлав /Полша/ - 2003- 2004 г.                                           

 Стенопис в храм „Св. Георги”- Герена, София - дело на Стефко Аенски

 Част от олтарните икони в храм „Св. Георги”- Герена, София - дело на Елеонора Караиванска

 Първото интервю можете да прочетете тук.