30 януари 1841 година. Тъмни облаци са надвиснали над Сливен. Сутрин е. Площадите и улиците все още са пусти. Изведнъж в ефира над града се чува вой на зурни и тъпани. Въоръжен турски отряд извежда от зандана младеж, окован в железни вериги и с вързани отзад ръце. 

 Той е осъден на смърт затова, че публично изповядал православната си вяра пред кадията с думите: „Водете ме в църквата.  Там ще се поклоня на Бога и на св. Богородица и ще се помоля да приемат душата ми!”

 Вместо в църквата, водят го към лобното място, където ще бъде обезглавен. Този младеж бил свети Димитър Сливенски.

Свети Димитър Сливенски е малко известен в православната агиография. Той е роден на 9 октомври 1818 година в Сливен в семейството на много бедни християни. В житието му четем, че бил неграмотен, но поради постоянното посещение на храмовите богослужения, пеел прекрасно и знаел наизуст много от църковните песнопения. Отличавал се с будна памет и физическа красота, затова турският чорбаджия, при който бил чирак, искал да го принуди да се отрече от православната вяра и да стане мохамеданин.

В житието подробно са описани всички опити на турците да го принудят да стане вероотстъпник, както и премеждията, които е преживял. Като не успели, те го осъдили на смърт. Тъй като смъртната присъда трябвало да бъде потвърдена и от Цариград, цяла година св. Димитър лежал в затвора, измъчван, без някой да може да облекчи съдбата му. Потвърждението на присъдата пристигнало със следния текст: „Да му се предложи - в джамията ли иска да се поклони Богу, или в църквата, и ако поиска това последното, тогава да се изпълни смъртната присъда”. В отговор на това решение на Цариград, св. Димитър казал: „Водете ме в църквата! Там ще се поклоня на Бога и на св. Богородица и ще се помоля да приемат душата ми”!

Водейки го из сливенските улици, като голям престъпник, св. Димитър вървял спокойно, покланяйки се на срещнатите християни и казвайки: „Прощавайте, братя, и се молете на Бога за мене!” Стигнали пред централната градска фурна. Поставили го на колене. Палачът замахнал с ятагана и главата на мъченика паднала на земята. Буйна кръв потекла от обезглавеното тяло, която попила в рохкавата пръст.

Безжизненото тялото на мъченика останало на лобното място едно денонощие, пазено от стража. На другия ден излязло решение то да бъде хвърлено в реката, защото според Корана земята не можела да приема тялото на човек похулил Мохамед. Влиятелни сливенски християни обаче успели да склонят кадията и погребали по християнски светия мъченик в двора на Дохиарския метох в Сливен. Игуменът х. поп Стефан събрал окървавената пръст в едно сандъче, което положил под светия Престол на катедралния храм „Св. Димитър”. По-късно сливенският митрополит Гервасий наредил на свещениците да закопаят сандъчето под светия Престол, където се намира и до днес. В катедралния храм „Св. Димитър”, в специално изработена кутия, се пазят като светини дървено кръстче, което светият мъченик е носил на врата си, както и малка дървена икона, която е носил в джоба си.

Така са постъпвали жестоките мюсюлмани с всеки християнин, който дръзнел да изповядва публично своята вяра. В църковния календар са записани като мъченици имената на десетки българи отдали живота си за православната вяра. Има още стотици, а може би и хиляди други българи, най-вече от района на Родопите, отдали живота си за православната вяра, чийто имена не се знаят И за тях светата Църква непрестанно се моли да упокои Бог душите им в селенията на праведниците.

Да се помолим на светия мъченик Димитър Сливенски да ни закриля и да ни дава духовни сили да отстояваме своята православна вяра във време, когато в скъпата ни Татковина безконтролно се ширят различни антиправославни обединения с една единствена цел – да тровят душите на верните православни християни. Свети Димитър Сливенски няма да допусне това!

В книга „Жития на светиите" паметта на св. Димитър Сливенски е записана на 30 януари, а в православния календар – на 29 януари. Православните християни не бива да се смущават от това разминаване. Църковният типик разрешава/ стр. 278 и др./, когато в един ден има два полиелейни празника, службата на единия да се премести в друг ден, с цел подобаващо отпразнуване и на двата празника. Тъй като на 30 януари православната Църква чества паметта на светите Три Светители – Василий Велики, Григорий Богослов и Иоан Златоуст, съставителят на православния календар, с цел да се даде по-голяма тържественост на празника, е преместил полиелейната служба на св. Димитър Сливенски от 30 януари, да се отслужва на 29 януари. Това дава възможност на 29 януари в гр. Сливен да има едноцърквие и целият град „с една уста и едно сърце” да отдаде достойна почит на родния мъченик Христов.

Така редом с Божията Премъдрост, Пресвета Богородица, св. Димитър Солунски, св. Николай Мирликийски Чудотворец, Света София и трите ? дъщери Вяра, Надежда и Любов, св. Мина, св. Анна – и свети Димитър Сливенски е причислен към сонма на небесните закрилници на гр. Сливен

„Бидейки свята издънка от благочестив сливенски род, Димитрие мъчениче славне, ти си произрасъл обилни плодове на всяка добродетел, пазейки православната наша вяра и като си завършил мъченически живота си, посрамил си злочестивите агаряни, мъчениче славни, моли Христа Бога да ни дарува велика милост” / Тропар на мъченика/.

  

Още четива от рубриката Българските светци можете да прочетете тук

Горе снимка: https://www.birdhousesofia.com/

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1