.JPG)
„Суеверието – това е една от ръждите, полепнали по нас, понякога сме проядени от него. Колкото човек е по-далече от истинската вяра, толкова повече тези суеверия го обвиват и не му дават да диша. Как би отговорил той на Господа, когато го попита: „Ето, Аз ти дадох Светото Евангелие, дал Съм ти Божиите Заповеди, защо ти си се отклонил към тези детски басни, към тези лъжливи неща?”
С тези думи започна представянето на книгата „Суеверия сред днешните християни” единият от авторите й – йеромонах Висарион, брат на Зографската света обител „Св. вмчк Георги”- Света Гора, Атон. Заедно с него от Монашеската република бяха пристигнали игуменът на българския Зографски манастир схиархимандрит Амвросий и йеросхимонах Кирил. Залата на Енорийския център „Св. Горазд” към столичния храм „Св. Седмочисленици” на ул. „Граф Игнатиев” № 50 беше препълнена, присъстваха монаси, свещеници, журналисти и многоброен народ. Съавтор на книгата е йеромонах Йоан (Филипов) от манастира „Св. св. ап. Петър и Павел” – Бяла Черква, Пловдивска епархия.
Коренът на старобългарската дума „суеверие” – „суе”, означава нещо празно, безсмислено, безполезно, т.е. суеверието е празна, безсмилена, безполезна вяра.
Най-великият български светец Иван Рилски неслучайно е написал в своя Завет: „...Новопросветените люде от единокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които дори и след приемането на светата вяра поддържат. Но те вършат това поради простота и затова се нуждаят от вразумление.”
Именно с цел просвещаване на днешните християни, за да „изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави”, авторите на книгата разграничават опасните суеверия от Божествената вяра.
Съдържанието й включва суеверия, свързани с покойниците, с паленето на свещи, популярни „битови” суеверия, както и тези, свързани с някои големи църковни празници. Разгледани са езически практики и нецърковни празници, прикриващи се зад християнски имена: нестинарство и св. Константин и Елена; „денят на влюбените” и св. Валентин; Хелоуин и празникът на Всички Светии; кукерство и св. Трифон „Зарезан”. Отбелязани са суеверия, свързани с църковните Тайнства и обреди; курбанджийство; сънища, явявания и „откровения”; суеверни писма и молитви; записки за поменаване с неправославно съдържание. Отделено е място на увлечението по екстрасенси, астролози, гледачи, баячи, „християнски” лечители; на суеверията, свързани с петък, 13-ти (има ли щастливи или нещастни дни); мартениците; „късмета” и вярата в сляпата съдба.
Има още много суеверия – нови и стари. Общото между тях е, че правят човека зависим, несвободен, техен страхлив роб. Кой иска да замени свободата, която му дава християнството („и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” - Йоан 8:32) с робството на суеверието?
Йеромонах Висарион засегна горещата тема за скорошното голямо земетресение от 5,8 по Рихтер с епицентър град Перник. Той припомни, че в този град всяка година се организира все по-разрастващият се езически празник „Сурва”. Целта на кукерските танци е уж да се изгонят злите духове, за да има плодородие, а всъщност самите кукери се приобщават към бесовете. Както пише в книгата: „Спасителят на света Господ Иисус Христос посочва друг, коренно различен начин, по който наистина може да се изгонват тъмните сили, а именно – с молитва и пост (Мат. 17:21)!.Всеки сам трябва да направи своя избор на кого да служи: на Бога, или на дявола. Защото, както казва Христос, никой не може да служи на двама господари...”
Цитирани бяха думите на известния йеромонах Анатолий Берестов, професор, доктор на медицинските науки, че в резултат на лечение при екстрасенси, биоенергетици и магьосници понякога хората, обърнали се към тях, могат да получат облекчение, дори изцеление на своите заболявания. Но след изтичане на няколко месеца (най-често от 2 до 6, по-рядко година) болестта се връща с нова сила, лечението се усложнява, често биват поразени и други органи, развиват се психически нарушения, водещи до самоубийство.
Ще споменем само някои от многото въпроси към йером. Висарион след представянето на книгата,:
За Киприяновите молитви, които се четат против магия
„Самите Киприянови молитви не са суеверие, има ги в молитвеника, но отношението към тях е суеверно. Те не могат да помогнат на човека, който не желае да скъса с греха си, който има тежки, неизповядани грехове. Бог очаква от нас лично усилие, вътрешно желание и решимост да се променим, вътрешно преображение, а не някакви външни „магически” действия. Има много хора, за съжаление, които се заблуждават, че християнството е някакъв сеанс или определен брой молитви – без покаяние, без отричане от греха, без морални ангажименти. Особено тези, които разполагат с повече пари. Плащаш и готово. Но с пари не се добива дарът Божий (вж. Деян. 8:20), а с покаяние, съкрушено и смирено сърце, въздържание и милостиня.”
За боядисването на великденските яйца в цветове различни от червения
Оказа се, че е имало партийна директива от 1972 г. за боядисване на яйцата в различни цветове – за да се обезсмисли и обезцени духовността на празника, тъй като, както знаем, червеният цвят символизира Христовата кръв.
За ботуша (чорапа) с подаръци под елхата
Вероятно традицията идва от преданието за милосърдието на св. Николай, който подхвърлил тайно три кесии със злато на един обеднял и отчаян баща, за да устрои благочестиво дъщерите си. Нашето общество обаче преработва всичко, за да не остане нищо духовно, да остане само забавата – така от историята в житието на великия светител са останали само обувките на Санта Клаус (т.нар. дядо Коледа).
За духовното състояние преди и след св. Причастие, за причастяването на малките деца
За съжаление, и към най-голямото Тайнство на Църквата – причастяването с Тялото и Кръвта Христова - се подхожда не за прошка на греховете и за вечен живот, а за вдигане на хемоглобина, да не го боли детето стомахчето. Кръстеното дете трябва да свиква с църковната благодат, това ще му помогне да стане уравновесен, позитивен човек. А на възражението, че то не разбира какво приема, отговорът е: нима родителите му обясняват какъв е химичният състав на храната, която му дават.
В заключение беше казано, че хората ще разберат истината, ако имат жажда за истината. Господ е вървял и след него са вървели тези, които са искали да го следват. Последствията от избора остават за всеки от нас.
(Книгата "Суеверия сред днешните християни" е издание на Славянобългарския Зографски манастир - Света Гора, Атон).
Игуменът схиархимандрит Амвросий и йеромонах Висарион (Зографски)
Интересът към представянето на книгата препълни залата
На опашка за автограф