В предговора на книгата игумения Валентина (Друмева) от Девическия манастир „Св. Въведение Богородично“ в гр. Калофер, пише: „Като отглас от древното отшелничество по българските земи, като по чудо, в Калоферския балкан се подвизаваше в строг пост и уединена молитва монах Давид, във велика схима Серафим“ (1898-1980).
„Дядо Давид знаел да спасява погиващи души с молитва, духовна обич и личен пример. И ние, монахините от манастира в града понякога отивахме на поклонение в любимото манастирче. Избирахме делничен ден, жадни за тиха самота, която ни липсваше. Дядо Давид ни отвеждаше първо в църквицата. Четяхме акатиста на Майката Божия.
Помня веднъж той вдигна завесата, която служеше за северна врата на олтара, и ни показа една старинна икона на Майката Божия с приблизителни размери 15/20 см. Беше окачена на стената до светата Проскомидия. Почти не личеше образът на Майката Божия, защото беше тъмна до черно, като да е минала през пожар. Той ни каза, че това била чудотворна икона, която прелетяла някога там от долния Мъжки манастир. Сега къде е, не се знае… Но ние бяхме щастливи, по милост Божия, да се удостоим да се поклоним на чудотворната летяща икона. Това твърдим с положителност, защото го чухме от устата на дядо Давид“.
Дядо Давидко – така по-възрастните калоферци наричат монах Давид. Малцина от тях знаят, че е приел велика схима с името Серафим, но помнят и споделят в книгата десетки спомени за отшелника и неговото изключително духовно обаяние. Ето откъс от вълнуващия разказ на доц. д-р Методий Ангелов, преподавател в Пловдивския университет „Св. Паисий Хилендарски“: „След близо 40 години от тези случки доста подробности избледняха от престоя и разговорите ни при дядо Давид, но това, което разказах, е ярко в съзнанието ми и оказа силно влияние върху духовността ми по-нататък. Дали дядо Давид, който на следващата година прие велика схима и стана схимонах Серафим, дали е светец, това само Бог знае. Но от моите срещи и разговори с него аз останах с убеждението, че той е прозорлив старец, вглъбен и силно духовен човек. Говореше тихо, простичко и със смирение“.
Гробът на схимонах Серафим се намира до северната стена на църквичката в Малкото манастирче „Покров Богородичен“ – единственият скит в Калоферския балкан. Този скит е достоен наследник на съществувалите многобройни манастири около някогашния крепостен град Звъниград, който се издигал през Средновековието до бреговете на Бяла река (името си градът носел от многобройните камбани, които огласявали цялата околност).
Книгата, посветена на 120-годишнината от рождението на схимонах Серафим, е издадена с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.