Бълг. свещеномъченици и изповедници от ново време

Кратки сведения за него даде Владимир Богданов Иванов от село Цар Калоян, Русенско. Той помни отец Камен Марков Петров, който бил приятел на баща му. Дошъл от Шоплука, затова говорът му се различавал от местния. Разказва, че бил „начетен” и служел много хубаво.

По тази причина станал неудобен на атеистичната власт. Това било лесно обяснимо. Кметът на селото не можел да напише един смъртен акт. Той бил полуграмотен, но управлявал с високо самочувствие. Не можел да понася присъствието на такъв умен свещеник, при това идеен враг.

Отшелничеството в Рилската света обител, с десетте постници в глухите ? планински околности, е древно. То не се е прекъсвало от основаването на манастира до 1961 г., когато всички монаси дори и от постниците били прогонени, за да превърнат манастира в Национален музей.

Тогава дошло най-голямото изпитание за тези, които жадували уединен молитвен подвиг. Те се почувствали ограбени като горски птици, на които е отнет тихият ведър простор. Някои от тях не могли да се приспособят към общежитийния живот в Троянския и Бачковския манастир, където били пратени по разпределение.

На 3 ноември 1911 г. в с. Главановци, Трънско, се родил Димитър Борисов Радованов, бъдещ изряден свещенослужител и смел изповедник на вярата. Растял в бедно, но благочестиво селско семейство. Баща му работел като строител в София, докато той учел в прогимназията в родното си село.

Като най-голям от петте деца, четири братя и една сестра, той помагал на майка си в земеделската работа. Бил много ученолюбив. Намирал през нощта време да чете на светлината на огнището, за да не се изразходва газ за осветление.