Образът на св. Антоний ярко свети високо над нас. Очите ни се присвиват, непривикнали към ослепителните струи светлина, но нашият Господ Иисус Христос ни е дал заповед да се усъвършенстваме (Матей 5:48) и ние трябва да търсим точно тези Негови светила, светилници, които ни указват пътя. Трябва да се отдалечаваме от тъмнината и да навлизаме в светлината и може би, с Божията помощ, зрението ни ще укрепне.
„Любовта прогонва страха“ е от книгите, които е добре да препрочитаме редовно, като оставяме словата в тях да напояват душите ни или пък да черпим мъдрост от тях в усилни времена. Съдържа житие на светеца, 20 негови писма и различни поучения.
Писмата на св. Антоний са от особено значение за всеки вярващ. Първо, притежавали са неизмерима и съвсем конкретна стойност за учениците му. Второ, пренасят до нас през вековете духоносните му мъдри слова. Трето, очертават най-висш еталон на отношения между духовник и неговите чеда. Четвърто, сочат ни как да пренесем тези отношения между ума и душата, как умът да извайва душата.
Душата ми, животът ми (нефеш на библ. еврейски) е дар от Бога. Дар, който оживотворява глината на тялото ми. Дар от личност към личност. Точно този живот е даден точно на мен, а не на някой друг, което прави мен отговорна пред Твореца и Източника на всичко. Необходимо е да придобием правилно отношение към този дар, залогът е прекалено висок.
Винаги е интересно и поучително да се наблюдават хората, изкусни в нещо, майсторите в дадена сфера. Например балерините – колко грижи и средства влагат в развитието на дадения им талант, колко труд, постоянство, колко ограничения, колко физически усилия и психическо напрежение, за да овладеят напълно своя инструмент и с него да надмогнат силата на гравитацията.
Или певците – колко години работа по придобиването на техника, без която не може да се постигне максималната изразителност на апарата, от една страна, и неговата защитеност и безопасност, от друга, колко концентрация за управляването на тези две малки гласни струни, които на практика се влияят от всичко и изискват въздържание от всичко. Това е вид аскеза, това е образец на правилно и сериозно отношение.
По подобен начин трябва да развиваме себе си в духовен план. Творенията на светците ни дават насоки. В писмата на св. Антоний виждаме желанието му да подготви душите на учениците си за приемането на Светия Дух. Наставленията му са как да съхраняват в чистота тези съдове от стъкло, да увеличават силата им, да ги предпазват от удари, чупене или драскотини, като всичко това нe бива да се превръща в самоцел – това е подготовка за приемането на светлината и нейното отразяване.
Преп. Антоний предава на учениците си не само своите знания, но и своя опит, а също и благословението си, което съдържа получената от него благодат, както кожухът на св. пророк Илия, и което многократно ускорява развитието им.
Особено силно отеква в мен дръзновението, което преподава на учениците си, разбира се, неизменно редом със строгостта. Дръзновението бих си позволила да определя като почтителна радост и лекота в общуването с Бога, което може да се корени само в любовта, надмогнала страха. Любовта към Бога. Точно както крачетата на балерината преодоляват силата на земното притегляне.
Друго скъпоценно цвете, което привлича вниманието ми от този скъпоценен букет, е 17-то писмо – за важността на уединението като единствено средство за избягване на смущенията и запазване на яснотата в сърцето и ума.
Представянето на Св. Троица в 16-то писмо пък – Бог с два ангела – е загадка на мистичния опит.
В аромата на букета освен небесна радост откроявам и земна тъга, както когато сваля поглед от висок планински хребет и го насоча към буренясала градина. И така трябва да бъде – да усещам контраста, за да има движение. Какво правя аз с живота си? Какви цветя отглеждам в градинката си, въпреки калта? Има ли цветя изобщо?
Например – мислех, че не се вълнувам никак от хорското мнение за мен. Докато не чух най-лошите клевети, които някой може да чуе за себе си. Още повече, че са съпроводени с увреждане на трети лица просто заради близостта им с мен. Няма да коментирам морала на жената, която лежи в основата на клеветата или нейната мотивация. Не е редно. (Макар че беше съществено да имам точна представа за всичко поради борбата с духовете на отчаянието и унинието.) И какво става? Роптая, вместо да кажа „Слава на Бога за всичко!“ Споря с Бога и изтъквам аргументи от Свещеното Писание за значимостта на доброто име.
Да, така е. Но в Стария Завет. А в Новия дори най-чистата от всички хора, пресветата Богородица е била подозирана в бракоукраденост. Та коя съм аз? Нима името ми е мое? Нима аз самата съм моя? И нима не съм усещала Божията подкрепа, която ме преведе дотук? Забелязвам уродливо растение в градинката ми с етикетче „гордост“. Явно още доста работа ме чака... А че дяволът всячески се старае да ни пропъди от Църквата – неизбежно е, това му е работата.
И отново: „Където и да ходиш, имай Бога през цялото време пред очите си; каквото и да правиш, постъпвай според свидетелството на Свещеното Писание; в каквото място и да се намираш, не се мести тъй лекомислено! Пази тези три предписания и ще бъдеш спасен!“
+ + +
Книгата „Любовта прогонва страха" е от поредицата „Вяра и култура" на издателство „Захарий Стоянов" и е издадена с благословението и съдействието на Негово Високопреподобие схиархимандрит Амвросий, игумен на Славянобългарския манастир „Свети Великомъченик Георги Зограф" в Света Гора, Атон. Преводът е на ставроф. свещеноик. Антон Вълчанов.
Молитвите на преподобни Антоний да имаме!
+ + +
Житието на преп. Антоний Велики може да прочетете тук.