Св. Михаил Воин (+ 867 г.) е по произход българин. Роден е в гр. Потук (предполага се, че това е днешният Батак) и е живял навярно във времето на благоверния български цар св. Борис-Михаил. Бил син на богати и благородни родители. Още от детство обикнал чистия живот, имал страх Божи, подвизавал се в молитва и пост, щедро раздавал на бедните милостиня, поради което и неговите родители, и чуждите хора го наричали светото дете. Когато станал на 25 години, той бил назначен за началник на една дружина във византийската войска. По това време родният му край още не влизал в пределите на българската държава. В една война на византийския император Михаил ІІІ (865 г.) против агаряните, св. Михаил Воин бил оставен от изплашените гърци сам с неговата дружина. Като призовавал през всичкото време името на Бога, той успял да прогони враговете и заедно с войниците си останал невредим.
Връщайки се у дома си, той извършил героичното чудо на св. великомъченик Георги Победоносец: убил огромен змей, който излизал от голямо езеро, и по такъв начин спасил една девица от участта да бъде изядена от него. Но змеят, на когото той отсякъл главата, го ударил с огромната си опашка толкова силно, че той паднал и лежал известно време в безсъзнание.
Скоро подир завръщането си в родното място той починал и Господ го прославил с нетленни чудотворни мощи. По време на Второто българско царство, в самото начало на ХІІІ век (1206 г.), българският цар Калоян тържествено пренесъл неговите св. мощи в столицата си Търново и ги положил в патриаршеската катедрала "Св. Възнесение". След падането на Търново под османска власт (1393 г.) следите на тези мощи се губят.
Великият Търновски патриарх св. Евтимий съставил житие на светеца, което е запазено до наши дни. В своето "Похвално слово за Михаил Воин от Потука" св. патриарх Евтимий възкликва: "Ден e не за плач и печал, но за веселие и радост! Понеже праведникът е похвален, хората ще се възвеселят!"
Св. Евтимий свидетелства, че св. Михаил бил почитан като воин и лечител. Той призовава светеца да дари вярващите не само с физическо, но и с нравствено "изцеление от недъзите", да помогне за опазване на вярата и "избавление от злините".