29. Нека послушаме още и да се почудим на Божията премъдрост, която живее в глинени съдове. Когато бях в този манастир, аз се удивлявах на вярата и търпението на някои новопостъпили, и на това, как те с неуморна твърдост понасяха от игумена мъмрене и укори, а понякога и изпъждане и търпяха това не само от игумена, но и от другите, по-малките.
За душевно назидание аз попитах едного от братята, който беше вече петнадесет години в манастира, на име Авакир, когото, както видях, почти всички обиждаха, а служителите едва ли не всеки ден го изгонваха от трапезарията, защото този брат по природа имаше малко невъздържан език.
„Брате Авакире, — казах аз, — защо всеки ден те гонят от трапезарията и аз често виждам, че ти отиваш да спиш без вечеря?“
Той отговори: „Повярвай ми, отче, тези мои отци ме изпитват, дали наистина съм монах? И понеже те вършат това несправедливо, то и аз, знаейки тяхното и на великия отец намерение, търпя всичко, без отегчение; и ето, вече петнадесет години живея с тази мисъл; както и те самите казваха при моето постъпване в манастира, че до тридесет години изпитват ония, които се отказват от света. И справедливо е, отче Йоане, защото неизпитаното злато не е чисто“.
30. Този доблестен Авакир живя в манастира две години след моето пристигане там и отмина при Господа; и когато беше на смъртния одър, той каза на отците: „Благодаря, благодаря на Господа и вам; понеже вие ме изпитвахте за мое спасение, то аз седемнадесет години бях свободен от бесовски изкушения.“ Мъдрият игумен заповяда да го погребат заслужено като изповедник със светиите, почиващи на това място.
За автора, кратко житие: Св. Йоан Лествичник отишъл на Синайската планина на 16-годишна възраст и се подвизавал там 40 години под ръководството на авва Мартирий. Станал пример на добродетелен живот. Накратко животът му може да се определи като: пост, молитва, сълзи на умиление и всенощни бдения. Написал книгата „Лествица“ (стълба) за духовно съвършенство; в 33 степени или стъпала той представя стълбата на християнските добродетели, първа от които е смирението, без което стълбата ще рухне. Починал през 603 г. на 95 години.
Траянополски епископ Иларион. Сияние на светостта. Вечен календар, изд. ПК, В. Търново, 1996 г.
Пълното житие на светеца може да прочетете тук.