В неделя сутринта (31.08.2025 г.) синът ми Г. се оплакваше от гърло и до вечерта вдигна много висока температура, която нямаше смъкване с лекарства (и то сериозни). Неделя вечерта, докато четох акатист на гроба на игумен Амвросий Зографски и като свърших, ми хрумна мисълта да взема да помажа Г. с елей от кандилото, че Господ може да е решил пък да прослави дядо Амвросий. Топнах пръста си и го помазах в леглото. Дадох му и лекарството (дето не работеше), че мислех че ще изкушавам Бога, ако не го направя.
Както и да е - сутринта към 2.30 той стана и каза, че е по-добре, въпреки че по това време температурата трябваше да е най-висока и да му давам отново нещо да пие. На сутринта пак вдигна температура, но този път вече по-малко и му дадох по-слабо лекарство. На обед вече беше с мен на гроба при дядо Амвросий и четяхме акатист заедно (беше много по-добре, без температура, но го болеше гърлото пак). Помазах му гърлото отново с елей и дадохме лекарство за температура за последно вечерта. Боля го доста този ден и смучеше бонбони, да го облекчи и няколко трахизана, че само това имахме. На следващия ден хапна малко пъпеш и вчера вечерта вече започнаха да им правят забележки на двамата с другия ми син П., че са много шумни. От днес вече е добре и вдигат манастира и нервите ми във въздуха. Слава на Бога!