Възпоменава се погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените му ребра изтекла кръв и вода. Йосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина.
При полагането Му в гроба присъствали жените мироносици, сред които, обляна в сълзи с прободеното си от мъка сърце, била и Майка Му св. Богородица.
Църквата пее: „В гроба с тялото Си и в ада с душата Си като Бог, в рая с разбойника и на престола с Отца и Духа Си бил, Христе, Който изпълваш всичко”.
Иудеите запечатали гроба и поставили стража.
Велика тайна! „Да замълчи човешкото създание” – пее Църквата вместо херувимска песен на Великата събота. Господарят на живота е в гроб, но скоро ще се прослави с чудото на възкресението.
Тропар, глас 2:
Благообразният Йосиф сне от кръста пречистото Твое тяло, обви го в чиста плащаница с благоухания, положи го в нов гроб и го покри. Ти, неописуеми Христе, Който всичко изпълваш, си бил в гроба с плътта Си, в ада с душата Си като Бог, в рая с разбойника и на Престола заедно с Отца и Духа.
Слава на Отца и Сина, и Светия Дух.
Когато си слязъл при смъртта, Животе безсмъртни, тогава ада си умъртвил с блясъка на Божеството. Когато и умрелите от преизподнята си възкресил, всички небесни сили викаха: Жизнодавче, Христе Боже наш, слава на Тебе.
И сега и винаги, во веки веков. Амин.
На мироносиците жени, при гроба застанал ангелът викаше: Мирото за мъртвите е прилично, а Христос за изтлението яви се чужд.
Кондак, гл. 4:
Заключилият бездната изглежда като мъртъв и със смирна в плащаница обвил се, Безсмъртният в гроб се полага като смъртен, и жените дойдоха да Го помажат с миро, като плачеха горко и викаха: Тази събота е преблагословена. В нея Христос, заспал, ще възкръсне тридневен.