Редове на студента

Дерзай, дъще, твоята вяра

те спаси; иди си смиром!

(Лук. 8:48)

Благослови, отче!

Големите беди и тежките скърби много лесно привличат грешния човек към Бога, неверника ­ към вярата, и безбожника ­ към Богопознание.

Защото щом бъде сполетян от беда, скръб или болест, човек достига до покаяние и започва да прави добро. Затова милостивият Бог допуска да ни се случват беди, скърби и болести, за да се покаем и да изоставим греховете си и да се обърнем коленопреклонно за тях към Бога като Иаир или като кръвоточивата жена, за които ще чуете сега от Евангелието.

Чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си

приживе, а Лазар ­ злото (Лук. 16:25).

Благослови, отче!

Нашият Господ Иисус Христос винаги ни учи с различни примери за наше спасение, за да получим вечен живот. Показва ни по подходящ начин и двете страни, тоест и Небесното царство, и вечната мъка, с което поучава и богатите, и сиромасите.

Иисусе, Сине Божий,

моля Ти се, не ме мъчи

(ср. Лук. 8:28) ­

казва бесноватият.

Благослови, отче!

Християни, знаете ли как трепери някой слаб, човек, като види, че към него идва да го съсипе някой по-силен от него, покланя му се отдалеч и се моли на силния да не го погубва?

 Блажен, който слуша словото Божие

и го изпълнява

(ср. Лук. 11:28).

Благослови, отче!

Различните църковни поучения приличат на райска градина, в която има различни благоухайни цветя и дървета. Защото както те носят на душата приятен аромат и наслада, така и Свещеното Писание носи на душата наслада и научава всеки човек на добро, тоест научава маловерния да вярва добре, мързеливия ­– на труд, блудника ­– да живее чисто, грешника –­ на покаяние, глупавия –­ на ум, сиромаха или богаташа ­– да търпи.