БЕСЕДА В ДЕНЯ НА РОЖДЕСТВОТО НА НАШИЯ СПАСИТЕЛ
Иисус Христос, който ден тогава още не бил общоизвестен, но не много преди това станал известен от някои, дошли от запад и възвестили за него(1).
Това, за което някога скърбели праотците и предсказвали пророците, и което желаели да видят праведниците, се сбъднало и днес получило изпълнение: Бог се яви на земята в плът, и живя с човеците (Варух. 3:38 - слав). Затова да се възрадваме и развеселим, възлюбени, тъй като Иоан, бидейки в утробата на майка си, проиграл при влизането на Мария при Елисавета, то много повече ние, гледащи не на Мария, а на Самия наш Спасител, родил се днес, подобава да играем и да се веселим, да се поразяваме и удивляваме от величието на (Божието) домостроителство, превъзхождащо всеки ум.
Прочетете още: БЕСЕДА В ДЕНЯ НА РОЖДЕСТВОТО НА НАШИЯ СПАСИТЕЛ
Ако ние така често споменаваме Христос, молим се на Божията Майка и на светиите, не са ли твърде далеч от мислите ни Ангелите Божии? Спомняме си за тях едва когато ги споменава светата Църква, а през останалото време мнозина от нас ги пропускат и всъщност рядко се обръщаме с молитва към Божиите Ангели.
Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в с. Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на св. княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син св. цар Петър.