ПЪРВИ ВЕСТИТЕЛИ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО
Радостта от Възкресението на Господа Иисуса Христа е всесветовна. Вече две хилядолетия изминаха от това спасително чудо, топлещо сърцата, както в първите дни на неговата проява и ще продължава и занапред със същата сила, както първоначално.
Иудейският народ, ведно с първенците книжници и фарисеи, искал „личба“ от Господа Иисуса Христа и Той отговорил, че „личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Йона“ и припомнил библейската история за пророк Йона, като казал: „както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи“ (Мат. 12:40). „Син Човечески“ Сам Христос Господ наричаше Себе Си. Така ясно Той предсказа ведно с пророците Своето Възкресение в нощта на третия ден след погребението, което предсказание се припомня в Пасхалния канон.
„И когато се приближи и видя града, заплака за него
Първата неделя от Великия пост е определена за честване тържеството на Православното изповедание. Църквата е била смущавана от много ереси; последната е тая на иконоборците. На Седмия Вселенски събор (787 г.) иконоборчеството било осъдено и е определено, че иконата е изображение на нещо истинско. Почитта, отдавана към образа на иконата, се предава на първообраза. Този, който почита образа, почита и изобразения. А идолът е прелест – измама, одухотворяване на обикновени предмети или нещо несъществуващо.