Редове на студента

             Иисус Христос, който ден тогава още не бил общоизвестен, но не много преди това станал известен от някои, дошли от запад и възвестили за него(1).

           Това, за което някога скърбели праотците и предсказвали пророците, и което желаели да видят праведниците, се сбъднало и днес получило изпълнение: Бог се яви на земята в плът, и живя с човеците (Варух. 3:38 - слав). Затова да се възрадваме и развеселим, възлюбени, тъй като Иоан, бидейки в утробата на майка си, проиграл при влизането на Мария при Елисавета, то много повече ние, гледащи не на Мария, а на Самия наш Спасител, родил се днес, подобава да играем и да се веселим, да се поразяваме и удивляваме от величието на (Божието) домостроителство, превъзхождащо всеки ум.

Ако ние така често споменаваме Христос, молим се на Божията Майка и на светиите, не са ли твърде далеч от мислите ни Ангелите Божии? Спомняме си за тях едва когато ги споменава светата Църква, а през останалото време мнозина от нас ги пропускат и всъщност рядко се обръщаме с молитва към Божиите Ангели.

Икона: Ангелът със златните коси

Свети Димитър се ражда и живее през III в., когато да се наречеш християнин, е обричало човека на сигурна смърт, когато християнството е буквално преследвано с огън и меч. От житието на св. Димитър се знае, че той произхожда от богато семейство, баща му е градоначалник (кмет) на град Солун.

Когато баща му умира, въпреки че св. Димитър е бил твърде млад, императорът, като го вижда, че е надарен със сила, смелост и мъдрост, нарежда той да бъде следващият управител на града.

 При царуването на византийския император Алексис Вука Мурздуфла латинците с голяма войска завладели Цариград и много градове и села на Византия.

Дълго време (1204–1261) Византийската империя била под властта на латинците и се намирала в най-плачевно положение. Така било и след изгонването на латинците от Цариград през време на царуването на византийския император Михаил Палеолог (1260–1282).