Редове на студента

Първата неделя от Великия пост е определена за честване тържеството на Православното изповедание. Църквата е била смущавана от много ереси; последната е тая на иконоборците. На Седмия Вселенски събор (787 г.) иконоборчеството било осъдено и е определено, че иконата е изображение на нещо истинско. Почитта, отдавана към образа на иконата, се предава на първообраза. Този, който почита образа, почита и изобразения. А идолът е прелест – измама, одухотворяване на обикновени предмети или нещо несъществуващо.

Хубаво, добри и верни рабе!

В малко си бил верен, над много ще те поставя,

влез в радостта на господаря си!

(Мат. 25:21, 23)

Благослови, отче!

Благочестиви слушатели християни! Смъртните грехове са седем: гордост, сребролюбие, блудство, преяждане, завист и леност (мързел), а от тези седем се раждат всички други грехове. От мързела, който не ни оставя да се трудим за спасението си, се ражда гибел за душата и вечно осъждане. Защото, за да нахраним тялото с много ястия и за да го облечем със скъпи дрехи, се трудим ден и нощ, ходим по суша и по море, в студ и пек, само и само да съберем за тялото. А за душата изобщо не се трудим да я украсим с добри дела, зaщoтo ни мързи. И каквито дарби сме получили от Бога – ум, богатство, образованост, или занаят, ниe ги крием от мързел, за да не се трудим, или от завист, за да не се ползва от тях друг човек, като днешния ленив слуга, за когото ще чуете сега от днешното Евангелие.

На тия две заповеди се крепи

целият закон и пророците (Мат. 22:40).

Благослови отче!

Както хората, които работят в земните градини, пролетно време набират цветя от градината и ги носят като подарък на господарите си или на любимите си приятели, за да се насладят на сладкия им аромат, така и църковните проповедници събират от Свещеното Писание разни поучения и ги проповядват в храма на християните за развеселяване на душите им и за изгонване на проклетата гордост, която заслепява ума и отвлича човека от Бога, както e сторилa и с днешния законник, за когото ще чуете сега от Евангелието.

 Юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово,

дойдете на сватбата (Мат. 22:4)

Благослови, отче!

С колкото по-ясни думи поучавал Иисус Христос, толкова повече (иудеите) враждували против Него. Веднъж Христос казал, че е равен на Бог Отец и евреите взели камъни и хвърляли по Него, за да Го убият (вж. Иоан. 8:59). После отворил и очите на слепия, та дано Го познаят, но те, заслепени от завист, казали: Ние знаем, че Тоя Човек е грешник (Иоан. 9:24). А когато изцерил прегърбената жена, казали, че не пази съботата (вж. Лук. 13:14). Тогава Христос почнал да им говори с притчи, така че да слушат и да не разбират и да гледат, а да не виждат, но да ги записват, за да ги разберат.