Редове на студента

От времето на Моисей ветхозаветната Църква ежегодно празнувала деня на Петдесетница[1], настъпващ след изтичане на седем недели (седмици) след Иудейската Пасха, поради което се наричал празник на седмиците[2].Това тържество, съпроводено от знаменателни обреди, било установено в памет на Синайското законодателство, дадено от Бога на великия вожд на древния Израил - Моисей[3].

На 25-ия ден от Пасха, или в половината време до Петдесетница, се припомня Христовият зов към духовно жадните. В последния ден на празник Шатри, празнуван 7 дни в спомен на скитанията на иудеите из пустинята, в който ден народът се е трупал да си налее вода от Силоамския извор, Христос заговорил за духовната жажда:

„Който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода” (Иоан 7,37-38).

Света Мария Клеопова, мироносица, според преданието на Църквата била дъщеря на праведния Йосиф, Обручникът на Пресвета Дева Мария  (чества се на 26 декември), от първия му брак и била още малка, когато Пресвета Дева Мария била сгодена за праведния Йосиф и въведена в неговия дом. Света Дева Мария живяла заедно с дъщерята на праведния Йосиф, и те се сприятелили, били като сестри.

„Бог, Който произведе от една кръв целия човешки род да

обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени

времена и граници на тяхното обитаване, не преставаше през

вековете да се грижи за всички народи“ (Деян. 14:17,17:26).

В своята благост Господ Бог е промислил и за българския народ. След като този народ се бе настанил в границите на днешното наше отечество, Бог благоволи да издигне сред хановете му св. цар Борис, когото подбуди да просвети със светлината на Евангелието своята страна, тънеща дотогава в мрака на езичеството.