Редове на студента

В този ден – Неделя четвърта след Пасха – спомняме чудото с разслабления (парализирания), изцерен от Господ Иисус в йерусалимската къпалня „Витезда“. Отредено е сега си спомним за този случай, понеже чудото е станало по това време – наскоро след юдейския празник Пасха, в годината преди Христовите страдания.

Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия;

Той възкръсна, няма Го тук
(Иоан. 20:29).

Благослови, отче!

Благочестиви християни, и днес ще поменем Христовите страдания, които ни донасят духовно веселие, като мислим, че Той ги претърпя доброволно, за да ни избави от Адамовото осъждане, и възкръсна, за да ни увери, че ще възкреси всички ни в последния ден.

Днешният празник е посветен, братя и сестри, на всички светии. В моята проповед ще се спра на един специален въпрос във връзка със светиите: какво е значението на мощите на светиите за нас, християните?

Божията присъда над човека след съгрешаването е: Тялото ти ще се връща в пръстта, от която е взето (Бит. 3:19). И в Еклисиаст се казва: „И ще се върне“ тялото „в земята,... а духът ще се върне при Бога, Който го е дал“ (Екл.12:7).

 Св. мъченица Фотина (Фотиния - Светлана, Светла) била същата онази самарянка, с която Спасителят беседвал при Иакововия кладенец.

В Рим през 65 г., по времето на император Нерон, който проявил изключителна жестокост в борбата с християнството, св. Фотина живеела с децата си в древния град Картаген (днес в Тунис) и там безстрашно проповядвала Евангелието.