Редове на студента

Св. Йоан Златоуст (ок. 347/350 - 407 г.)

Когато ти се случи да паднеш в тежка болест и мнозина дойдат да те принуждават: едни да отидеш при чародеи, а други – при магьосници, ти се надявай на Бога и търпи, защото това мъчение ти донася венец и избавление от вечни мъки; така че, когато си болен, да благодариш на Бога.

Велик беше Адам и стана унизен. Началото му е висока степен на славата; краят му – дълбоко унижение. Началото му е в рая, краят му – в гроба. Създаден е преди Ева, плътта им беше съвършена и неделима.

Който е благочестив”, който истински почита Бога и Го обича искрено, „да се наслади от туй хубаво и светло тържество”, т. е. от преславното Възкресение Христово, което сега празнуваме и в което Господ тъй дивно показа и благостта Си към рода човешки, и премъдростта Си в изкупването му от вечна погибел, и Своята сила над враговете на нашето спасение. 

Когато душата е в Божията любов, колко хубаво е всичко тогава, колко мило и колко радостно.

Но Божията любов се съпровожда с печал и колкото повече е любовта, толкова повече печал има.

Божията Майка никога не е съгрешила с нито един помисъл и никога не е изгубвала благодатта, но и Тя е познала велики скърби. А когато е стояла при Кръста, скръбта Й е била безмерна като океан и мъките Й са били безмерно по-големи от тези на Адам след изгонването му от рая. Защото и любовта Й е била несравнимо по-голяма, отколкото любовта на Адам в рая.

И ако Тя е останала жива, то това е само защото Божията сила Я е укрепила, защото Господ е пожелал Тя да види Възкресението Му и след Възнесението Му да остане на земята за утеха и радост на апостолите и на новия християнски народ.

Ние не постигаме пълнотата на любовта на Божията Майка и затова не можем да разберем напълно и скръбта Й.