
Трите календара
Юлианският календар. През 46 г. н. е. римският обществен деятел и пълководец Юлий Цезар е провел реформа на римския календар, който е бил по това време съвсем хаотичен и сложен. Става въпрос, разбира се, за слънчевия календар, т.е за разпределянето на слънчевата година по календарни дни и месеци. Но доколкото слънчевата година не може да бъде разделена на равен брой дни, това става причина да бъде възприета системата на високосната година, която “догонва“ продължителността на слънчевата година.
Продължителността на юлианската година обхваща 365 дни и 6 часа. Но тази продължителност надхвърля слънчевата (тропическата) година с 11 минути и 14 секунди. Затова на всеки 128 години се натрупват цели денонощия. По този начин, Юлианският календар не се отличава с голяма астрономическа точност, но се характеризира с простота и стройна система.
Григорианският календар. И така, според стария календар на всеки 128 години се натрупват “излишни“ денонощия. Следователно, астрономическите дати (например, дните на равноденствие) се смесват. На I Вселенски събор, който се е провел през 325, е взето решение за това, всички Поместни Църкви да празнуват на една и съща дата Пасха, Възкресението Христово. Денят на пролетното равноденствие (който има важна роля при изчисляването на празника Пасха) е бил на 21 март. Но тъй като на всеки 128 години се натрупва грешка, то реалното равноденствие е настъпвало по - рано. В V в. равноденствието настъпило вече на 20 март, а по-късно на 19 - ти, 18 – ти и т.н.
Втората половина на XVI в. грешката е била вече 10 дни: по Юлианския календар моментът на равноденствието е отчитано на 21 март, а в действителност е настъпвало на 11. март. По тази причина Папа Римски Григорий XIII предприема в 1582 г. реформа на календара. По негово указание, след 4 октомври трябвало да настъпи не 5 –ти, а 15 – ти октомври. По този начин, денят на пролетното равноденствие е бил приравнен на 21 март както във времето на I Вселенски (Никейски) Събор.
Но и Григорианският календар също не може да бъде точен, тъй като е невъзможно точно деление на слънчевата година на равен брой дни. Нужни са били допълнителни мерки, за да не избързват дните напред, а в момента на пролетното равноденствие, назад. С тази цел са били въведени не само високосните години, но и, своего рода, не-високосни столетия. Взето е решение, тези столетия, които не се делят на 4 без остатък ще бъдат обикновени, а не високосни, както е в Юлианския календар. Т.е столетията 1700, 1800р 1900, 2100 и т.н. са обикновени, в тези години към месец февруари не се прибавя един ден в повече. Ето защо, в тези столетия Юлианският календар изпреварва Григорианския с ден. В наше време двата календара се разминават с 13 дни, а през 2100 към тази разлика ще се добави още един ден (Прот. Сергий Овсянников «Празднуем Пасху – какой календарь правильный?» http://www.archiepiskopia.be/ )
По-точно или по-правилно?
Много хроникьори, математици и богослови не са одобрявали въвеждането на новия календар – “истинско мъчение за хроникьора“ . Преминаването към григорианския календар означава изчезване на Петровия пост почти напълно. Новият стил изцяло отстъпва на юлианския и по отношение на литургическата точност: нали именно юлианският календар е съгласуван с Александрийската Пасхалия. Именно затова в някои поместни църкви богослужението от пасхалния цикъл (Пасха и подвижните празници) се извършват по стар стил, а неподвижните празници – по-новия. Това е т. нар. гръцки стил.
Календарният въпрос, на първо място, е свързан с празнуването на Пасха “Пасха се изчислява едновременно по двата астрономически цикъла: слънчевият и лунният. Всички календари (Юлиански, Ново-юлиански, Григориански) са съобразени само със слънчевия цикъл. Но денят Пасха е празник, който отвежда към Стария Завет, а календарът на на Стария Завет е лунният. По този начин, църковната пасхалия не е просто календар, какъвто и да е той, а изчисление на определен ден по правила, които зависят от слънчевия и лунния цикъл.
И в края на краищата, защо?
Архимандрит Тихон (Шевкунов) за календарната точност и за църковната традиция
В позицията на Светата Църква присъстват повече от сериозни аргументи относно изчисляването на времето по календара, който е бил възприет по времето на Христос (Календар, в превод от латински означава “книга на дълговете“. Ние носим отговорност пред Бога за всяко от дарено ни време).
Ние сега няма да навлизаме в спорове на учените, кой календар е по – точен: старият, Юлианският или Григорианският. Ще погледнем този въпрос от друг ъгъл.
Какво е светският календар? В неговата основа лежи периодичността на движенията на небесните тела. А как е със църковният календар, който съотнася нашия свят с един съвсем друг свят, свят духовен, нематериален, а нашето земно време – с вечността, с онова състояние на битието, когато времето не съществува?
За да можем да съотнесем тези несъвместими понятия, трябва да обединим Вечността и времето, Духа и материята чрез Нещо или Някого. В тази тайнствена точка, където се пресичат времето и вечността, ние откриваме Кръста на Богочовека, Иисус Христос. Трябва да разберем, че именно Христос и неговият живот лежат в основата на християнското изчисляване на времето. Основните моменти от живота на Иисус - Рождество, Кръщение, Преображение, Разпятие, Възкресение – са онези събития, които организират църковната година.
Христос е живял във времето, когато древният свят е използвал календара, въведен от Юлий Цезар и който е определян от едни богослови като по-точен от по-късния Григориански календар, а от други – като по-малко точен, но именно той е бил актуален по времето на Христа Спасителя.
В църковните канони съществува такова правило: Пасха, т.е празникът на Възкресението Христово, непременно трябва да се празнува след юдейската Пасха и на третия ден от възкресението. Ако ползваме Юлианския календар този хронология се запазва, а ако преминем по Григорианския, то денят на Възкресението съвпада с деня на разпването, с юдейската Пасха или я предшества. В този случай времето става изменчиво, то се изкривява и няма за основа живота на Христос.
Но ще кажат някой: всеки календар изисква доказателство за периодичност – пролетта се измества от лятото, есента от зимата. Това ние знаем прекрасно от светския календар. Но в църковния календар събитията от живота на Иисус Христос следват едно след друго, при което е поразително, че тези моменти, които са били свързани с някакви особени прояви в материалния свят, ежегодно се ознаменуват от особени явления, които наричаме чудеса.
Така например, на Велика Събота по стар стил, в навечерието на Възкресение, Православната Пасха (която всяка година е на различни дати), в Йерусалим на Гроба Господен слиза Божественият Благодатен огън, който ознаменува огненото възкресение на Христа. Напомняме, че този огън снизхожда на Пасха по православния календар и свойствата на този огън са особени: първите няколко минути той не изгаря и хората могат да го докосват до лицата си. Това удивително зрелище, което се случва всяка година пред хиляди свидетели се снима със стотици видеокамери.
Друго особено съприкосновение на Богочовека с материята е било по време на неговото Кръщение, когато Спасителят е влязал в река Йордан и е приел кръщение от св. Йоан. И днес на Богоявление, именно по стар църковен стил, когато в храмовете се освещава водата, тя става нетленна, т.е не се разваля много години, даже и а бъде съхранявана в затворен съд. Това чудо, повтаряме, се случва всяка година и само на Богоявление по православния Юлиански календар.
В този ден, по думите на един от църковните стихири, “осветява се на всички води естеството”, поради което не само водата в църквата, но и всички води придобиват това първично свойство на нетлението. Даже водата във водопровода на този ден се превръща в “кръщелна“ , Велика Агиасма – Светиня, както се нарича тя в Църквата. А на следващия ден всички води придобиват ежедневните си свойства.
Водата на Богоявление освещава, изцелява, дарява особената благодат Божия на всеки човек, който чрез вярата се причестява от водата.
Има още един пример. Празникът Преображение – денят, в който сам Господ се е преобразил, чудно се е изменил пред своите ученици по време на молитвата на планината Тавор и облак ги е покрил, както е описано в Евангелието. Оттогава до днес, на Преображение и само по Юлианския календар на планината Тавор в Галилея, на самия и връх, където е построен православен храм, се спуска облак и покрива за определено време целия храм. Ще отбележим, че в останалото време на Тавор практически никога не се появяват облаци. Рядко – през януари, в сезона на дъждовете. А Преображение се чества от Православната Църква в средата на август.