
Но, няма да го направя.
Или всъщност не, по-добре да го сторя.
Само че, не питайки, ами направо, отговоряйки си сам.
Общото празнуване на свещени дни е сериозно консолидиращ религиозните хора фактор. По Григорианския календар ние отбелязваме огромна част от празниците на годишния богослужебен кръг, заедно с римокатолици и протестанти. Не само заедно празнуваме, но и празнуваме по почти еднакъв начин. Последното е важно - нека да го подчертаем. Не само датата е същата, но и начина, духът на събитието. И същата дата, и същото събитие. Понеже, както другаде сме казвали, събитие значи именно споделено битие, както и съзнание означава общо знание. Настояващите да се запазят така нещата, всъщност се тревожат, че с промяната ще излезем от една културна среда, в която тия се чувстват уютно. Който подценява връзката и релациите между религия и култура пък, особено в едно време, не много далечно от пълната хегемония на християнството в духовния и социален живот на Европа, може от сега да престане да чете текста ми, тъй като разговора ни няма как да продължи дълго - позволявам си да му препоръчам езотерична литература, ще му бъде значително по-интересно.
Та, защо им е уютно (и защо на нас не ни е) е съвсем различен въпрос, на който тук ще се спрем за малко, като ще говорим повече от свое си име. Аз например, въобще не харесвам 25-и декември, твърде ми е сантиментален като вкус тоя празник. Елхи, брадати дебелаци, облечени в червено, които асоциирам повече с Азис, отколкото със св. Николай, умилни песнички и пр. Единственото, което ми допада, са зелевите сарми и танцуването на площада - т.е. нищо общо с културната среда, чиито плод той е като цяло. Харесвам също и кукеруването (ако щете ме осъдете) и най-вече веселия бой, наставащ между кукерите от различните квартали на великолепния Благоевград. Това го казвам не за друго, не защото няма какво да кажа, ами защото ми се иска да ви уверя, още в самото начало, че определено не съм старостилец в общоналожения смисъл на етикета. Обичам радостните събития, хубавите дрехи, жените без мустаци (простете натурализма) черното вино и... разбира се, зелевите сарми. Разминаването ми със западнячеството сиреч, не се състои в това, че съм брадат и мрачен, пък те весели и жизнерадостни (и това да ме дразни). А в това, че те харесват дядо Коледа (може би, защото си нямат нашето естрадно чудо Азис) а аз харесвам дядо... Николай.
Сега малко по-сериозно. Датата в западната традиция е избрана, така че, да съвпада, измествайки го, с езическия римски празник Календи - празник на времето, отбелязван през зимното равноденствие. Не, това не е никак лошо. Даже е чудесно. Шапка свалям, ако имах, за хитрия подход на древните боголюбиви папи. Само дето, мене не ме интересува много-много. Понеже ние тука нямаме проблеми с римските календи, а с въцърковяването на нашите си обичаи, доколкото е възможно и когато е възможно. Тъй че, какво ни позлзва празнуването заедно с папата и с Мадона? Нищо, абсолютно нищо, освен ако не сме се отказали от това да реконструираме и доизграждаме наша, православна и алтернативна на западната протестантско-католическа, религиозна култура.
Да се върнем при библейските и светоотечески традиции обаче, свързани с отношението между дата и събитие. Някои казват, че апостолите са имали едно изключително либерално отношение към въпроса кога даден празник се отбелязва. За целта се облягат на текстове, излези под перото на св. ап. Павел, най-вече от Посланията му до Римляните и до Галатяните. По това ние не можем да спорим, защото Календарният въпрос в контекста, в който се поставя днес, касае неща, свързани с един по-късен етап от църковната история - начина и времето, в което се празнува Пасха, Рождество и пр., т.е. все неща от годишния богослужебен кръг, които са се оформили като практики в епохата на големите църковни събори (Вселенски и Поместни). Евангелието и апостолските писания не познават този проблем. Не можем да спорим, не защото не ни се спори, а защото въпросът е поставен некоректно. Как така произволно ще пренасяме думи от Свещеното Писание, давайки им непълно и спекулативно тълкувание, към едно по-сетнешно време, имащо своите различни търсения, своите нови проблеми? С една дума - за апостолите проблема с устройването на годишния богослужебен кръг изобщо не стоял, просто защото такъв по тяхно време нямало. И в този именно смисъл би трябвало да се разбират думите на Евсевий от Кесария: "… Целта на апостолите е била не да поставят закон за празнични дни, а да установят прав живот и благочестие. На мен ми се струва, че както много други неща по различните страни са станали обичай, така и празникът Пасха е започнал да се спазва у всекиго, според съответния характерен (за мястото) обичай, понеже никой от апостолите, както казах, не е поставил закон на никого за този празник. Фактите сами показват, че той е получил у всички началото си по-скоро от обичай, отколкото от закон..." И все пак, както знаем, Евсевий (с цялото ни уважение към този църковен историк) не само не е свети отец, ами дори симпатизира на арианската ерес.
Да пристъпим и още една крачка нататък: доколкото го има тоя проблем в апостолско време, той е повече в старанието им да се дистанцират от функциониращия към момента старозаветен богослужебен годишен кръг, обременен с множество гностически идеи и обезателно свързан с старозаветното храмово богослужение. Ако искаме да разберем в цялост някои от наставленията на св. ап. Павел по въпроса, трябва да вземем предвид последното.
Междувременно можем да направим друго - да видим как те са разглеждали нещата, относно седмичния и дневен богослужебен кръг. Не е вярно това, което един български теолог, привърженик на новостилието, съвсем наскоро заяви, че за древните християни единствения ден, който е бил е от значение, е очаквания Ден на Второто пришествие. По точно вярно е отчасти - те са осмисляли седмичните дни на богослужение и поклонение, посредством това очакване. Духът му пропива и самата ежедневна евхаристия: "Смъртта на Господа възпоменавате, докле Той дойде" (1 Коринтяни). Да се спрем обаче на т. нар. Ден Господен, Кириаки имера, неделята. В епохата на ранните апологети и първобогослови неделния ден е наричан още Осми ден. Той едновременно е първи ден от седмицата като 1) повторение на шестоднева, който започва с Божиите думи: "Да бъде светлина" и 2) осми ден, начало на новото творение, предвкусване на Бъдещия век, когато Господ отново ще озари света със Своята нетварна светлина - "И градът няма нужда ни от слънце, ни от месечина, за да светят в него, понеже Божията слава го е осветила, и светило му е Агнецът." (Апокалипсис 21:23); той е едновременно 1) първи ден от седмицата като историческо възпоменание на Христовото възкресение и 2) осмия ден от Новото творение - всеобщото възкресение на мъртвите. Така виждаме, че от самото начало есхатона (Бъдещия век) и историята не само не си противоречат, но и се събират в Самия Наш Господ Иисус Христос. Или Денят Господен, за който споменатия теолог (Венцислав Каравълчев) пише, не е просто предстоящо събитие, извън времето, а е нещо вкусвано от древните християни тук-и-сега, в определен седмичен ден, оритмяване на тварното време по образа на Бъдещия век, събирането на минало, настояще и бъдеще, превръщането на времето в икона на есхатона... Но, Венцислав пише бързо, без много да му мисли и това не е нищо ново за него - наблюдавал съм го да прави така, откакто го познавам... Какъв е нашия извод дотук - апостолската традиция не дели времето на тварно и нетварно, а се старае да отобрази нетварното в тварното, да подчини второто на първото, да събере история и есхатон, без да ощетява никое от двете. Точно обратното на това, което новостилните богослови днес проповядват. И още - макар да не коментират годишен християнски богослужебен кръг, апостолите се отнасят с изключителна сериозност към възприетия седмичен и дневен такъв.
Същевременно модела, за който говорим (и който никой не оспорва, може би защото е възприет напълно от "вездесъщия запад") също се налага постепенно. Някои от източните църкви продължавали по старозаветному да съботянстват до Събора през 320-321 г. сл. Хр. в Лаодикия, където тая практика е осъдена, но има данни, че в Арменската църква тя продължава много след съборното решение. Да заключим: Годишният богослужебен кръг е установен не от апостолите, а от Светите отци на Православната църква, съобразно Юлианския календар. Ние изобщо не желаем да коментираме кой е по-точен - Юлианския или Григорианския. Казваме само, че годишния богослужебен кръг, такъв какъвто сме получили от отците на Древната църква, е създаден според Юлианския. Прехвърлянето му по Григориански стил го разстройва, ощетена е вътрешната му логика. Нарушава се континюитета на Преданието. И още нещо казваме - той следва същата логика като седмичния богослужебен кръг, установен от самите апостоли. Апостолите празнуват неделния ден, а не съботния заедно с юдеите. Светите отци настояват Великден да не съвпада с юдейския песах. Свещените дни сиреч са не само начин да се преподаде определено верово послание, но и да се отграничи един от друг светоглед.
Колкото пък до текстовете от св. ап. Павел относно "дните, месеците и годините", тях ще разгледаме в следващата статия подробно. Тук само ще припомним, което загатнахме - предпазливостта на св. Павел е свързана с това евангелската проповед да не се свърже с тенденциите в реформиращия се по посока на гръцкия гностицизъм юдеизъм, при който се преосмислят и адаптират старозаветните култови дни, съобразно гностическите модерни тенденции. И ако има някакъв съвременен паралел, то е с днешните суеверия като това, че петък е фатален ден или пък, че във вторник не бива да си режем ноктите на краката...
Следва