Състоянието по време на сън е нещо естествено за човек. За това говори и Свещеното писание. Първото споменаване за това състояние намираме в разказа за времето до грехопадението: Господ изпраща сън на Адам, преди да създаде от него Ева / Бит.2:21/.
Ето какво се говори за добрия сън :”Но Бог бе пратил на царя крепък сън – тоя добър дар, отвека пращан от Него нощем и денем на всички, на които Той иска” / 3 мак. 5:6/
За това как сънят оказва влияние върху живота на човек се споменава в Еклисиаст :”Сладък е сънят за оногова, който се труди,- ял малко или много; ала преяждането не дава на богатия да заспи”/Екл.5:11/, на друго място пише :” „Здрав сън има при умереност на стомаха.” /Сир.32:22/
Има указания за това, че Бог използва с цел човешкия сън или неговото отсъствие. Така например за да може са се измъкне Давид от обкръжението на Саул, царят и всички, които са били с него са били обзети от „сън от Господа”/ 1 Цар.26:12/, а при друг случай , за да припомни на цар Артаксеркс благодеянието, извършено от праведния Мардохей, „През нощта Господ не даде сън на царя…”/ Естир 5:6/
Що се отнася да съновиденията , за тях се говори, че „сънищата идват при много грижи”/Екл.5:2/ и че „в многото сънища, както и в многото думи-суета”/Екл.5:6/. Това се отнася до обикновените сънища.
Но в писанието често се намират указания за това, че Бог понякога съобщава чрез сънища Своята воля или предупреждава за предстоящи събития .
Господ говори по време на сън на Авраам/Бит.15:12/ и на езическия цар Авимелех /Бит.20:3-6/; видение от Господа е получил в съня си Йаков /Битие 28:12/; чрез сън Бог е вразумил Лаван / Бит.31:24/;пророчески сън е имал в младостта си патриархът Йосиф /Бит.37:6-9/, той също така е тълкувал сънищата на виночерпеца и хлебаря в Египет, както и след време на фараона /Бит. 40/,Бит.41:15-32/, пророчески сън заради Гедеон е бил изпратен на един от медиамските войни/ Съд.7:13/; „В Гаваон Господ се яви нощем Соломону насъне..”/3 Цар.3:5/; пророк Даниил е тълкувал пророческия сън на Навуходоносор /Дан.2/ и сам е имал на сън „пророчески видения”/Дан.7:1/
Сред тези случаи има примери, когато Господ говори директно по време на сън, а има и примери, когато човек получава откровения посредством видения, които се нуждаят от тълкувание. Такива сънища, изпратени от Бога са получавали и праведници, и грешници, както царе и пророци, така и обикновени хора. Даже може да се каже, че тези сънища са не толкова изключения, а като че ли са някакво правило :” Господ говори :”на сън, в нощно видение, когато сън наляга човеците, във време, кога дремят на леглото. Тогава Той открива на човека ухото и запечатва Своето наставление, за да отведе човека от някое предприятие и да отстрани от него гордостта, за да отведе душата му от пропаст и живота му от поражение с меч” /Йов33:15-18.
Но в най-значителна степен виденията са характерни за пророческото служение „..ако между вас има пророк Господен, Аз му се откривам във видение, насън говоря с него”/Чис.12:6/.
Ако обикновените хора по правило сънуват съновидения ,касаещи тяхната лична съдба, то пророците получават откровения , отнасящи се за съдбата на целия народ даже и на цялото човечество.
И в Новият Завет виждаме, че Господ продължава да вразумява хората чрез съновидения. Два пъти ангел се е явявал на Йосиф по време на сън, за да му извести Божията воля. , чрез сън са били предупредени влъхвите да не се връщат при Ирод, и накрая жената на Пилат е сънувала страшен сън по времето, когато мъжът й е извършвал съд над Иисус Христос. Този сън й е бил изпратен като знак за праведността на Иисус. Тя казала на Пилат :”не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него”/ Мат.27:19/.
Пророк Иоил предсказва :”И ето, след това ще излея от Моя Дух върху всяка плът, и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви; старците ви ще сънуват сънища, и момците ви ще виждат видения”/Иоил 2:28/. По време на проповедта , произнесена на деня Петдесетница, апостол Петър засвидетелствал, че това пророчество се е изпълнило в новозаветната Църква и се обърнал с апостолско благовестие към всички народи :”мъже идеи и вие всички, които живеете в Йерусалим!...но това е речено чрез пророк Иоиля : и ето, в последните дни, казва Бог , ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища.”/ Деян.2 :14, 16-17/.
Това обаче не означава, че всеки човешки сън е пророчески. В Писанието не еднократно се споменава за лъжливите сънища, които могат да бъдат пагубни, ако им се предоверим и ги възприемаме като откровения. :”гледачите виждат лъжливото и разказват лъжливи сънища; те утешават с празни приказки” /Зах.10:2/. „.мислят ли те чрез своите сънища, които разказват един другиму, да доведат Моя народ дотам, че да забрави името Ми”/ Йер. 23:27/, „.Ето , Аз съм против пророците на лъжливи сънища, казва Господ, които ги разказват и чрез свои измами и лъстене заблуждават Моя народ, когато Аз не съм ги пращал, нито съм им заповядал, и те не принасят никаква полза на тоя народ, казва Господ.”/ Иер.23:32/, „.да ви не мамят вашите пророци, които са между вас, и вашите гадатели; и не вярвайте на сънищата, които сънувате” /Иер. 29:8/.
Още по-голямо внимание отделят Светите отци на Църквата в своите произведения на състоянието по време на сън и на феномена съновидение.
Състоянието по време на сън. Смисълът на съня
Блажени Августин описва така съня „ Това, което предизвиква съня, възниква в тялото и действа в тялото. Сънят довежда към безчувствено състояние и до голяма степен прикрива телесните чувства. Душата приема това с удоволствие, защото изменението, възобновяващо телесните сили след труд, произлиза от законите на природата.... Телесното изменение, каквото представлява сънят сам по себе си, може да отнеме временно от душата ползването на тялото, но не и нейния собствен живот”.
Блажени Теодорит Кирский говори за промислителното значение на съня като даден за почивка за телата на трудещите се : „Божият промисъл ... е дал .. сън, сладък и продължителен, който може да успокои тялото след умора и да го направи по- здраво за работа на следващия ден. Затова не гледай само работата, но обърни внимание и на почивката след работа и за всичко възхвалявай Създателят”.
Свети Григорий Нисийски споменава за състоянието по време на сън като естествено явление, обусловено от изменчивостта, като необходим атрибут от земния живот „Сънят отслабва натрупаното напрежение по време на бодърстването, след това бодърстването довежда до напрежение, това което е било отслабено. И нито едно от тези състояния не съществува с другото непрестанно, но двете отстъпват място едно на друго и по този начин , тялото чрез тези промени се обновява само по себе си.... Ако навреме и умерено сме и в едното и другото състояние, то това дава сили на тялото да поддържа себе си... Навременната почивка за телесния състав е необходима, за това храната безпрепятствено да премине през цялото тяло по известни пътища, тогава когато никакво напрежение не пречи на това преминаване”.
Светите отци са обръщали внимание на това, че въплътилият се Господ Иисус Христос също е пребивавал в сън. Според мисълта на блажени Тедорит Кирски , „гладът, жаждата а още повече сънят свидетелстват, за това че тялото Господне е и тяло човешко”. А Свети Григорий Богослов обяснява, че „Господ понякога и до съня се докосва, за да го благослови, понякога се уморява от работа, за да освети труда, понякога и плаче, за да направи и сълзите похвални”.
Говорейки за състоянието по време на сън, на което са подвластни всички обикновени хора, преподобни Йоан Лествичник указва, че сънят може да обземе човек по различни причини :” Сънят е такова свойство на природата - образ на смъртта, бездействие на чувствата. Сънят по природа е един и същ, но той, както и похотта, може да произтича от много причини : има сън, предизвикан естеството, от храна, от бесове, но може и да има сън, предизвикан от продължителен пост, когато изнемогващата плът иска да подкрепи себе си чрез сън”.
Състоянието по време на сън като метафора
Светите отци често употребяват сънят като метафора, за да обозначат нещо призрачно, непостоянно и бъдещо. Твърде много от тях сравняват настоящият живот със сън. Като илюстрация на казаното може да бъде приведен един цитат от преподобни Ефрем Сирин :” Както сънят мами душата с призраци и видения, така и светът мами със своите удоволствия и блага. Лъжлив е нощният сън.Той те мами с намерени съкровища, прави те господар, дава ти високи постове, облича те в пищни дрехи , изпълва те с гордост и в мечтание ти се привижда как хората ти се покланят. Но минава нощта и сънят изчезва : отново си буден и всички видения, които са ти се присънвали вече са истински лъжи. Така и светът лъже със своите богатства и блага ; и те преминават като нощен сън и се превръщат в нищо. Тялото заспива при смъртта, а душата се пробужда, припомня съновиденията си от този свят и се срамува ”.
Достойна за внимание и още една метафора, не толкова разпространена, но не по-малко ярка. Блажени Августин е сравнявал своето обръщане към вярата с процеса на пробуждане. „ Светското време нежно ме притискаше, като в сън; размишленията ми за Теб приличаха на опитите на някой, който иска да се пробуди, но надвит от дълбокия сън, отново потъва в него. И макар, че няма човек, който би искал винаги да е заспал- /бодърстването по всеобщото мнение е по-добро/, то човек обикновено не бърза да прекъсне съня ; частите на тялото му са натежали, сънят вече не е приятен, но той продължава да спи, макар, че е време вече да става. Така и аз вече твърдо знаех, че по-добре за мен е да Ти дам любовта си, отколкото да отстъпвам на злото желание, то ме увличаше и побеждаваше, но беше и мило, държеше ме здраво. Аз не можех да откликна на Твоите слова :” Събуди се ти спящия; стани от мъртвите, и ще те озари Христос”.
От тези метафори се вижда от една страна отношението към съновиденията като към нещо, на което не следва да се доверяваме и към което не следва да се привързваме, и от друга отношението към процеса на сънуване като към нещо, на което не трябва да се приписва свръхестествен елемент.
Аскетическо отношение към съня
Описвайки опасностите, до които може да доведе съня, преподобни Варсонотий Велики казва :” Сънят бива два вида : понякога тялото натежава от преяждане, а понякога човек от безсилие не може да изпълни своето служение и сънят го оборва; при преяждането трябва да се води битка както с блудство, защото /врагът/ притиска тялото чрез съня, за да го оскверни”.
Преподобни Йоан Касиян посочва вредите, които монахът може да получи от съня :” Дяволът, ненавиждащ чистотата…… се мъчи да ни оскверни по време на покой и да ни доведе до отчаяние особено тогава, когато сме принесли Богу покаяние… и понякога му се отдава да уязви по време на сън ,макар и за кратък момент , този който не може да уязви и за цяла нощ. Второ …. и чистият сън без опасни мечтания може да изтощи монаха, който трябва скоро да става от сън, прави го ленив, отслабва неговата бодрост за целия ден, изсушава сърцето му, притъпява остротата на разума му, благодарение на, които би могъл през деня да бъде по-внимателен и по-силен срещу всякакви нападки на врага”.
Преподобни Йоан Лествичник още по-подробно пише за това, как бесовете използват съня като средство за борба с подвижниците :” Когато гласът на духовната тръба/камбаната/ видимо събира братята, тогава невидимо се стичат душевните врагове. Те пристъпват към постелята, когато ставаме, и ни подшушват отново да полегнем на нея, говорейки ни :” Почакай да свършат началните песнопения и тогава отиди в храма”. Други пък, макар и вече присъстващи на молитва потъват в сън. „Неискусният монах по време на беседи е бодър, а когато настава часът за молитва, тогава очите му сънливо се затварят . Нехайният монах е изкусен в многословието; а когато идва време за четенията, дрямка го обхваща”.
А ето какво говори светият отец за вредата от прекомерния сън :” Бодърстващото око очиства ума , а дългият сън ожесточава душата. Бодрият инок е враг на блуда, а сънливият е негов приятел. Бодърстването погасява плътския огън. То е избавление от съновиденията. … Излишеството от сън е причина за забравяне; бдението очиства паметта.Прекомерният сън е неправеден съжител, похищаваш у ленивия половината живот или повече от него”.
Преподобни Паисий Величовски пише, че сънят поражда леност, униние, отчаяние, „ и много други страсти”. „Голямо ,братя , бедствие е сънят; както мъглата закрива слънцето, така и дългият сън закрива съзерцателната сила на ума .Довежда го до забрава, и умът става от това нечувствителен към всичко добро и духовно. Бесовете, както чрез тъмнината помрачават ума , така и чрез съня ни надвиват, за да имат възможност да лишат душата от всички добри дела и да я подложат на страсти”.
Отчитайки указаните опасности от прекомерния сън, не е чудно, че светите отци са отделяли внимание на това, как следва да се борим с него. За новоприетия монах това е бил един от първите аскетични подвизи. Предобни Йоан Лествичник пише : „ Както да се пие много е навик, така навик е и сънят. Затова и сме длъжни, особено в началото на нашия подвиг да се подвизаваме против съня; защото трудно се изцерява отколешен навик”. Преподобни Паисий добавя, че „ както прекомерното пиене и ядене се превръщат в навик … така е и със сънят: ако някой се отпусне и не се бори със съня, а му се иска да спи до насищане, тогава и самата му природа изисква повече сън… Ако пък някой привикне да спи по-малко, тогава и природата привиква с това..Нищо не може да помогне така срещу прекомерния сън като следните четири добродетели: въздържание, трезвост, Иисусовата молитва и мисълта за смъртта; тези добродетели се наричат бодри и трезви стражи… Без книга и някаква работа никога не оставай; и не защото дадена работа е необходимо в момента да се върши, а за да противодействаш на съня…. Мярката за сън в денонощието е следната : в началото – седем часа, след време –четири, а съвършенството е два часа и будно състояние цяла нощ”
Светите отци също така са давали и конкретни съвети за това как подобава подвижника да се готви за сън, без да принася на себе си вреда.
Преподобни Антоний Велики съветва : „ Когато лягаш на своята постеля, с благодарност спомняй благодеянията и промисълът Божий. Тогава.. и сънят на тялото ще донесе трезвост за душата, склопяването на очите - това ще бъде истинско видение на Бога, и преизпълвайки се с чувството на благост, от цялата душа и сили тогава ще въздадеш сърдечна слава на Бога”
А преподобни Нил Сорски съветва да обръщаме внимание и на положението на тялото си, когато се готвим са сън :” Най-вече трябва да обръщаш внимание да се държиш благоговейно, с размисъл, събран в себе си, и с благоприлично положение на частите на тялото; защото сегашният кратък сън е образ на вечния сън,т.е.смъртта, и нашето възлежание на одъра трябва да ни напомня положението на тялото в гроба. И при всичко това винаги Бог трябва да бъде пред очите ти… Постъпващият така винаги пребъдва в молитва..”
Преподобни Варсонотий дава следния съвет за това как монахът трябва да се бори с излишната сънливост:” След всяка песен произнасяй по три псалма и земен поклон извършвай, и сънят не ще те обземе, освен ако си немощен. Така трябва да постъпваш всяка нощ”
Цитираните аскетически предписания се отнасят не само до монасите, но те до голяма степен са полезни и за миряните. Това е така, защото някой от показаните по горе принципи, отнасящи се до сънищата намират израз в утрините и вечерни молитвени правила, които чете всеки православен християнин.
Така в първата молитва за предстоящия сън / на преподобни Макарий Велики/ вярващият се обръща към Всевишния:”Помогни ми Господи през тази нощ сънят ми да бъде спокоен”, а в четвъртата молитва на същия се казва :” Благоволи, Господи, избави ме от мрежите на лукавия… и нека с праведен сън да заспя, и без мечтания сънят ми да бъде; и за спокойната мисъл на раба Твой съблюдавай, и всяко сатанинско дело отблъсни от мен…в смърт да не заспя. И изпрати ми мирен ангел … да ме избави от моите врагове, за да мога ставайки от одъра да ти принеса благодарствена молитва”.
В молитвата на преподобни Йоан Дамаскин молещият се припомня смъртта :” Владико Човеколюбче, нима този одър мой гроб ще бъде?.. Този ли гроб ме очаква,тук ли смъртта ще ме споходи”.
А след пробуждането си християнинът в шестата от утрините молитви на свети Василий Велики благодари Богу , „ изпратил ни сън за успокоение на немощите наши, и за отмора от труда, извършен от отрудената ни плът”.
За това, че и за миряните е необходимо аскетично отношение към съня са писали и някои свети отци. Така например Св. Амвросий Медиолански предписва този, който има нужда да се покае за греховете си , „ да спи по-малко, отколкото изисква природата, сънят да се прекъсва и да се замени с молитва”. И Свети Йоан Кронщадски отбелязва :” Който дълго спи, за него духовните интереси стават чужди, молитвата за него е трудна, повърхностна и не сърдечна, а плътските интереси са за него са на първо място… Излишният сън е вреден,отслабва душата и тялото”.
В същият момент при борбата с прекаления сън трябва да се съблюдава и разумна умереност, защото има вероятност да се изпадне в друга крайност- прекомерното лишаване от сън –също може да донесе голяма вреда както на тялото, така и на душата на монаха. За това предупреждава преподобни Йоан Касиан, представяйки опита на подвижниците от Скитската пустиня :” По коварните действия на дявола, сънят до толкова се отдалечи от очите ми, че аз, пребивавайки много нощи без сън, молих Господа , поне за малко да поспя. И бях изпаднал в много по-голяма опасност от неумереност в пост и бдение, отколкото от чревоугодие и прекомерен сън… Както прекаленото желание за плътски удоволствие, така и пълното лишение от храна и сън радват нашия враг; при това неумереното въздържание е по-вредно от пресищането”
За тази необходимост от умереност в душевните подвизи пише и Свети Игнатий /Брянчанинов/ :” Трябва да се задоволяваме с храна и сън умерено, съобразно със силите и здравето си, за да могат храната и сънят да дадат на тялото необходимата подкрепа, за да не извършва то непристойни движения, които се пораждат от излишество, както и да не бъде немощно, което се получава от лишения”.
Източник: pravoslavie.ru
Превод от руски език: Иво Иванов