Преди половин век, водена от повика на жадния си дух, игумения Валентина (Друмева) прекрачва прага на Калоферския девически манастир „Св. Въведение Богородично”, става Христова невеста, за да намери тук отговор на неземния си идеал за щастие. Строгото разбиране за монашеството като фар в бурното море на живота при нея се съчетава хармонично с духовна чувствителност, плод на която са десетките й книги. Една част от тях са уроци за известното калоферско неделно училище, което майка Валентина води вече двадесет години, други представляват поетични или есеистични миниатюри, изтъкани с нишките на вярата, исторически прегледи, а последните й трудове от поредицата за мъчениците, пострадали за Христа в най-ново време, продължават да се умножават за слава Божия.

 

 

 

Радостта

„Тя прави човека прекрасен”

Ф. Достоевски

 

В копринена наметка лека,

извезана от пролетни цветя,

по най-неведома пътека

в мен идва лъчезарна радостта

 

Не се ласкай от звън на злато

или от слънчев блясък на сребро.

В сърцето идва, дверите когато

разтворени са за добро.

 

Човека правя тя прекрасен,

богат духовно, извисен.

Животът се превръща в песен,

от радост щом е озарен!

 

Из книгата „Озарения”

София, 1994 г.

 

 

 

Жажда

 

Когато се извие ураган над Сахара, безброй песъчинки се издигат високо, блъскат се една в друга и падат на гребена на огромна дюна. Просторът помръква помътен и само се чува страхотно свистене. Като че ли огромно ранено животно стене в пресмъртни мъки. Тогава бедуините казват: „Пустинята плаче!”. Пустинята плаче за бистрия блясък, за ведрия хлад на капчица вода... А птичето умира от знойна засуха. Пътниците от разказа на Д. Талев „Жажда” в летния горещ следобед спират за отмора под сянката на самотна дива круша. От клоните долита жалното чий, чий ... и само след миг прошумяват сухи листи и пред тях пада мъртво птиче, а от разтворената му човчица протича капка алена кръв...

А що ли става с душата на човека, когато я измъчва жажда? – Тя се лута, премаляла за капчица роса по напечените скали на несретна участ, спуска се изранена стремглаво по каменисти урви и стига дъното на мрачни усои да търси струйка прохлада, изгаря от мечти за ромона на горски потоци... И странно, когато намери всичко това, когато пие с пълни шепи търсената наслада, пак остава жадна, защото жаждата на най-възвишената нейна същност – жаждата на духа, не се утолява от земни извори.

Самарянката идва да черпи вода от Иакововия кладенец и там среща Христос, от когото чува странни думи: „...всякой, който пие от тази вода, пак ще ожаднее, а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее” (Иоан. 4:13-14). Изворът на живата вода е Христос! Само Той има думи за вечен живот и само тези думи утоляват най-възвишените копнежи на духа. Не затова ли, когато Христос излиза на проповед, тълпи народ по цял ден изгарят под палещите лъчи в пустинните места на Палестина, но жадно поглъщат словата на Божествения Учител.

Историята на духовните търсежи на най-великите и благородни умове на човечеството потвърждават това. От Софокъл и Платон до Кант и Достоевски човекът търси вечни истини. Блажени Августин, изстрадал своя трънлив път до Христос, казва: „Нашето сърце е неспокойно, докато не намери своя покой в Бога”. И Никодим – фарисейски началник, изпитва силна духовна жажда, за да отиде тайно през нощта при Христос (Иоан.7:50). Беседата му с Него разкрива драмата на всяка човешка душа, жадна за истини, неподчинени на условностите на времето.

Според степента на духовната извисеност човек се стреми по различен начин към Извора на живата вода. Този, който е глътнал дори само една глътка, е готов да я отстоява всепредано и да страда за нея. Пример за това са първите християни, които с радост отиват на смърт. В по-късни времена подвигът на отшелниците сочи един гигантски връх  на изгаряща жажда за безсмъртие . И този връх е все така лъчезарен, защото блясъкът му не гасне.

Колко утешително, топло и мило звучат думите на Христос: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие” (Иоан. 7:37).

31.VIII.1997 г.

Из книгата „Копнежи” (есета)

Изд. Фондация „Христо Ботев” – гр. Калофер, 1999 г.

 

Текстовия и снимковия материал подготви  - Василка Нанева 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1