„А при заник-слънце всички, които имаха болни от разни болести, завеждаха ги при Него; а Той, като слагаше ръка на всекиго от тях, изцеряваше ги. Излизаха тъй също и бесове из мнозина с вик и казваха: Ти си Христос, Син Божий. А Той ги мъмреше и не оставаше да казват, че знаят, какво Той е Христос. А когато настана ден, Той излезе и отиде в самотно място; а народът Го търсеше и, като дойде при Него, задържаше Го, за да си не отива от тях. Но Той им рече: и на другите градове трябва да благовестя царството Божие, защото затова съм пратен. И проповядваше в синагогите галилейски” (Лука 4:40-44).
Твърде разбираемо е защо тълпите се опитвали за задържат Иисуса да не си отива от тях:
Той изцелявал болните им;
Премахвал всяка форма на злото;
Не само им говорел за Божието царство, но и показвал, че силата на това Царство действа чрез Него;
Той бил пряк път към Бога.
Но Иисус не позволява Неговото служение да бъде задържано от онези, които искат да Го обсебят и да Го запазят за себе си. Иисус осъзнава, че е дошъл да занесе Своята вест на „други”. Където и да отива, хората искат да Го задържат и запазят за себе си. Но Иисус няма интерес това да се случи. Той не бе дошъл на този свят само за евреите, или за християните, нито пък за праведните, за здравите или за преуспяващите. Всяка една от тези групи би искала да Го има за себе си и да държи всички останали далеч от Него. Но Иисус казва, че истинската Му цел на този свят е да прогласи Божието Царство на другите.
Можем да си спомним за Мария Магдалина, която срещнала Иисуса, Който се завърнал от мъртвите (Йоан 20:17,18):
„Иисус й казва: не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог. Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал”.
Мария не искала да изгуби Иисус отново, но Той не й позволил тя комфортно да се вкопчи в Него. Напротив, превърнал нейното търсене на утеха в мисия: „Иди при братята Ми и им кажи...”. В своята тъга, внезапно преобърнала се в ужас, Мария Магдалина станала първата благовестница. По този начин се превърнала в модел за всеки християнин.
Живеем в свят, в който ние също често се страхуваме от събитията. Често изпитваме сериозна тъга, причинена от смъртта в този свят, смъртта на хора които обичаме, на невинни, на жертви, на беззащитни. Но думите на Господа към нас са същите, които е казал на Мария Магдалина: отидете и кажете на другите за Неговото царство. Отидете и кажете на другите за Неговите учения и думи. Отидете и кажете на другите какво сте видели, чули или преживяли в и от Христа (1 Йоан 1:1-3). Св. ап. Петър в своето първо послание изразява същото, макар и по различен начин:
„Затова радвайте се, макар сега и да поскърбите малко (ако е потребно) в различни изкушения, та изпитаната ваша вяра да излезе по-драгоценна нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест, и слава, кога се яви Иисус Христос, Когото обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост, като постигате края на вашата вяра – спасението на душите” (1 Петр.1:6-9).
За всеки християнин е изкушаващо да сграбчи Христа и да не Го остави никога да си отиде. Но нашият Господ казал на Мария Магдалина да не се вкопчва в Него, а да отиде и да разкаже на другите за Него. По този чудноват начин Новият завет ни говори, че пътят да прегърнем Христа е не като се вкопчим в Него, а като идем в света и разкажем на другите за Него.
В нашия молитвен живот може и да ни се иска да се хванем Христа и да се държим за Него така, сякаш Той е единственото важно нещо в този свят. Но Иисус ни казва да прегърнем онези, които са важни за Него – онези, за които Той умря и възкръсна: грешниците, Неговите братя и сестри, болните, най-малките Негови братя и сестри, унизените, наскърбените, бедните, слабите, нуждаещите се, децата. Ние трябва да отидем по целия свят и да разнесем Евангелието – за нас това е единственият истински начин да прегърнем Христос, Който възкръсна от мъртвите и седна на престола заедно с Отца в небесата.