Визии и Църква - Част Първа

1. Риба в мътилката
Помните ли времето, когато протестантските богословстващи полемизираха сякаш успешно с православните свещеници, с "коравите атеисти", впечатляваха младите хора и донякъде интелектуалстващите? Аз го помня добре това време, защото съм живял с тяхната проповед твърде дълго, опитвайки се да сглобя за себе си някакъв удоволетворителен синтез от разпокъсаните теологични и философски възгледи, които тя ми предлагаше. Бях си направил същински коктейл от идеите на Карл Барт и Чарлз Спърджън (опитайте да ги съвместите тия двамата и ще усетите за каква интелектуална шизофрения говорим) Калвин, Лутер, Уесли и Бънян. Кажа ли, че съм се чувствал добре в него, ще излъжа. Мнозина обаче около мен си живееха великолепно в този богословски микс, считаха се за новатори и откриватели, за особено успешни следовници на Бог Дух Свети, поради факта, че непрекъснато са готови да пренаредят мисловния си свят. Оставих ги да се изживяват тъй както им се нрави, да се чувстват знаещи или объркани, според момената си емоционална нужда. и си тръгнах от протестантизма. Прочетох книгата на дяк. Андрей Кураев „Писмо до протестантите за Православието” и един голям учебник на Милард Ериксън, който събуди интереса ми . към Светите отци на Църквата. Вселената, разкрила се пред мен, така ме погълна, та не ми остана никакво време и желание да се занимавам с кръжащите край мене „начинаещи мислители”, макар да имах известно признание помежду им, като перспективен младеж, който с течение на времето ще улегне – сиреч ще спре да настоява на своето си и ще бъде твърде доволен и само от това да коментира до припадък разни нескончаеми въпроси.