Валентин Велчев: КРИТИКА НА АДВЕНТНИТЕ ДОКТРИНИ (Част първа)
Автор: Валентин Велчев
Из книгата Кратък исторически и библейски анализ на адвентизма
І. Учението за съботата и неделята.
Адвентистите считат, че от Синайския кодекс остават валидни само десетте заповеди от каменните скрижали, които те наричат морални. Всички други разпоредби на закона се определят като церемониални, нямащи задължителна сила през новозаветното време. Четвъртата от нравствените заповеди се отнася до съботата и, според тях, ако не я почитаме вършим грях. Но "... който упази целия закон, а съгреши в едно нещо, виновен е във всичко" (Яков 2:10), т.е. християните няма да бъдат спасени, понеже систематично и целенасочено нарушават тази заповед (така както и онези, които престъпват някоя от останалите заповеди в Декалога: "идолопоклониците, крадците, лъжците, прелюбодейците ... няма да наследят Божието царство" – ІКор. 6:9, 10). Колкото и парадоксално да им прозвучи, след малко ще се уверят, че християните съвършено спазват новозаветната събота, докато тяхното учение не я съблюдава както трябва, защото предвижда само един ден за служение на Бога.
Неделята, според адвентното становище, започнала да измества съботата в периода от 70 до 135г. сл. Хр.[1] Те свързват утвърждаването на неделята като ден за поклонение на Бога с католическата църква, в която "действа духът на Антихриста, променящ времена и закони" (ІЙоан 4:3; Дан. 7:25).
Понеже в Новия завет въпросът за съботата и неделята не е изяснен пряко, ще използваме всички стихове свързани с него, за да видим какви изводи могат да се направят въз основа на тях.
Прочетете повече: Валентин Велчев: КРИТИКА НА АДВЕНТНИТЕ ДОКТРИНИ (Част първа)