Съвременни текстове на православна тематика

На тези въпроси би следвало да се дадат отговори единствено и само през призмата на Православието и православния начин на живот, който се корени в Преданието на Църквата* и традициите й, благодарение на които българските народ и държава съществуват към днешна дата.

Това е така, защото днес невъзможността за безконфликтна експанзия на "либерализма" е очевидна, особено в онези сфери на обществения живот, в които най-дълбоко са вкоренени нравствените ценности, които са възпитавани от националната духовно-културна традиция. В този смисъл без да е явно за мнозина, но затова пък напълно реално е присъствието на военно-политическите, културно-религиозните, националните и други  противо-поставяния, чиито свидетели в посткомунистическата епоха сме ние (българите), и то се състои именно в съпротивата срещу консервативното начало и традиционния мироглед, предизвикано насилствено и утвърждавано от неолибералните ценности. Именно в това се заключава вътрешният аспект на идейната драма в наше време и на всички държави в света. Защото на вярващите хора е добре известно, че е извънредно сложно да следват религиозния начин на живот в съвременните условия, а православният човек често се оказва пред избор между представите, санкционируеми от светското общество (което е абсолютно мнозинство в наши дни) и обществено съзнание и повелите на неговата християнска съвест.

С древногръцкия мислител Платон (427 - 347 г. пр.Р.Хр.) философската мисъл влиза в решителен етап на своето вътрешно обогатяване и разностранно разгръщане. С положителните страни на неговото  творчество духовният живот на древна Гърция достига до съвършено нови хоризонти и пред него се откриват нови "територии" на теологичния анализ в ретроспекция на античната философия. Показателно е, че неговите многобройни трудове оцеляват почти изцяло. Това изключително обстоятелство се обяснява не толкова с щастлива случайност, колкото с широко разпространеното убеждение, че произведенията на Платон наред с Омировите поеми представляват най-висшата изява на гръцкия дух.

Платон е наричан от своите съвременници "Божествения". Неговите произведения се отличават със своя силно въздействащ език и изящество на стила. Той е безспорен авторитет, неоспорван в историята на европейската и световната философия. Многобройните му диалози и трудове, като не се смятат апокрифните, са класирани хронологически от учените въз основа на стилистични критерии, които, обаче, понякога са спорни!?

Може също така да се отбележи, че Платон е най-видният представител на идеализма в гръцката философия и един от най-големите мислители в  историята на философията*.

Спектърът на значенията pneuma у светите евангелисти Матей и Марко не е широк и почти винаги  неговата семантика се подразбира от евангелския контекст. Извън означенията на Лицето на Светия Дух, лексeмата “дух” се употребяват в значения на Дух Човешки (Мт 26:41, Мк 2:8) и нечистив дух (Мт 8:16, Мт 12:43, Мк 1:23 и др.).

В първия смисъл Светият Дух се упоменава в Глава Първа от Първата книга на Новия Завет, където се говори за зачатието на Иисус от Пресвета  Богородица:А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.  (Мт 1:18) защото заченалото се в нея е от Духа Светаго (Мт 1:20).

В православната традиция не е било прието да се тълкува този стих във връзка със самата идея за зачатието на Богочовека и участието на Духа “Нито Гавриил, ни Матей са можели повече да кажат от това, че родилият се е от Светия Дух, но как и по какъв начин се е родил от Духа, никой не го е обяснил, защото е било невъзможно - ”^[1]— пише Йоан Златоуст. Осем века по-късно до същия извод достига и Евтимий Зигабен, след като се опитва да анализира всички тълкувания на светите отци.  

Може само да се обърне внимание на употребата на глагола ek (“из, от”), който припомня значенията движение отгоре надолу (1), източник (2), произход (4), средство за извършване (18). Четейки тук ek pneumatos agiou трябва да имаме предвид всички оттенъци на смисъла, зададени от този предлог. 

Няма да е излишно да отбележим, че за самите действащи лица (евангелистите – бел. пред.), а също и за читателите на древноеврейския оригинал на Евангелието от Матей ^[2] (където думата “Дух”, както вече споменахме, е било съществително от ж.р.), както и в гръцкия текст (където е било в среден род), ангелската вест за зачатието е звучала по-неутрално, отколкото у латинските автори, а  също и на съвременния руски и европейски читател (включително и български – бел.прев.), в чийто език “дух” – това е дума в мъжки род и читателското възприятие е обусловено от неговите теологически (най-вече) рефлексии ^[3].  Зачатието от ruah-pneuma подчертавало небесната чистота и надземната непостижимост на случващото се събитие. 

Скоро ще бъде Задушница - денят, в който ще почетем паметта на нашите покойници, но отново ни тревожат някои проблеми, за които с нова сила ни напомня този свят ден. Те касаят, разбира се, на първо място нас самите - нашия духовен облик като християни, висотата на вярата ни и предаността ни към Христа. Но не само... 

Суеверието е невероятно развито във връзка с погребалните обичаи. Вършат се тъмни и непотребни ритуали, които са грозни и за езичниците, камо ли за християни. А масово се практикуват от хора, приели св. Кръщение, които вече са се отрекли от дявола и неговите заблуди. Но ето, че не напълно. Напротив, още повече радват демоните с отричането си от християнството чрез подобни ритуали. Ето някои от тях: 

Покриване на всички огледала с плат; 
поставяне на камък под ковчега с покойника (в краката), впоследствие камъкът заедно с остатъците от запалените за покойния свещи се изхвърлят в течаща вода - поток, река; 
счупване на стъкленица (стъклен съд) в пода или земята след изнасянето на покойника от жилището (или хвърляне в течаща вода); 
изнасяне на покойника от чужди хора, без участието на роднини; 
ритуално даруване на изнасящите ковчега - носни кърпички, кърпи за лице;