За вечен живот сме сътворени от нашия Създател, със Словото Божие сме призовани и със свето Кръщение сме обновени. И Христос, Синът Божий затова е дошъл в света, за да ни призове за вечен живот и да ни приближи към него - и само Той ни е необходим за тази цел.
Да получиш вечен живот, това трябва да бъде първата ти грижа и стремеж. Нямаш ли него, дори и целия свят да притежаваш, нищо нямаш.
Всеки грях и пристрастие към суетата на света те отдалечава от него. Пази се от тях, за да не се лишиш от вечен живот. Ако полагаш усилия да пазиш временния си живот, макар че неизбежно ще го оставиш, и всичко правиш, за да не се лишиш от него - несравнено повече трябва да търсиш вечния живот и цялото си старание да влагаш, за да не се лишиш от него. Всичко временно е нищожно в сравнение с вечното. Търси само вечния живот като твое единствено истинско добро и избягвай с цялото си старание всичко, което затваря вратата към него. Бог е човеколюбив и иска да се спасиш. Нека това да бъде и твоето желание и така непременно ще се спасиш. Искай и търси така, както гладният търси храна, а жадният - питие, и ще получиш това което искаш.
Не подражавай на тези християни, които в този свят искат да се обогатят, да придобият чест и да се прославят. Те са забравили, че Синът Божий е пострадал и умрял за тях и чрез страданието и смъртта Си е отворил вратата към вечния живот и към това ги е призовал. Ясно е, че те желаят и търсят само това, което виждат, а което не виждат, към него не се стремят.
Всеки ден те подобно на Адам в рая посягат на забранения плод и предвкусват своята беда, а със сърцето си отстъпват от Бога. Приличат на израилтяните, които, излизайки от Египет, обърнали пак сърцата си към поробителите и така разгневили Бога.
По същия начин и християните, които при св. Кръщение са избавени от дяволските козни, както израилтяните от игото на фараона, и са призовани за вечни блага, често отклоняват сърцата си и се привързват към светското и видимото, оставят вечното и търсят временното. Не подражавай на такива християни, но към вечното благо с вяра и сърце се стреми. Християнското имане и наследство, чест и слава, богатство и съкровище не са от този свят, а са в бъдещия век. В небесното жилище са приготвени всички блага от Небесния Отец. Тях търси с цялото си старание, а от светските неща се ползвай с внимание и страх Божи, да не би с излишеството да разгневиш Господа Твоя Бог.
Апостолът е казал: „Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем. Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни” (1Тим. 6:7-8).
(Църковен вестник, рубрика „Гласът на светите отци”)
УТЕШЕНИЕ В БОЛЕСТИ
Нашите болести в по-голямата си част произхождат от греховете, затова най-доброто средство да се предпазим и изцелим от тях се състои в това да не грешим.
Велик подвиг е търпеливото понасяне на болестите и дори и намирайки се сред тях, да възнасяш благодарствени песни към Бога.
С Бога ни сближават скръбта, притесненията, болестта, трудовете. Не роптай срещу тях и не се бой от тях.
Болестта, макар и да измъчва плътта ти, спасява твоя дух.
Ако си сполетян от дълговременна болест и имаш някакво утешение от тези, които ти служат, то погледни ония, които отвътре търпят скръб и мъка, отвън са покрити с рани, и си нямат никого, който да им помогне, да ги нахрани, да ги напои, да ги повдигне, да умие раните им - и те търпят…
Св. Тихон Задонски
(Из книгата „Утешение в болести и скърби”, издание на Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф”, Света Гора, 2004 г.)