На 6 май протойерей Симеон Иванов оглави Божествената литургия за празника на столичния храм „Св. великомъченик Георги Победоносец“ (Герена) – вторият храм в енорията на Подуянската църква „Св. Богородица – Животворящ източник“ (1882).
Предишния ден църквата беше украсена с много цветя и грееше празнично. Певческата група на клира начело с богослова Павел Николов редуваше вдъхновено тропарите на Възкресение, Преполовение, Неделята на самарянката и посветените на св. великомъченик Георги Победоносец песнопения. Храмът и дворът се изпълниха с богомолци.
След края на светата литургия, по време на която няколко подготвили се с пост и изповед християни приеха Тялото и Кръвта Христови, протойерей Симеон се обърна към народа със слово за живата вода и подвига на свети великомъченик Георги:
„Възлюбени в Господа!
Това, което ние трябва да запомним от тази беседа на нашия Спасител Иисус Христос със самарянката при Якововия кладенец, са две важни неща. Едното е живата вода, за която Христос говори. Виждаме самарянката, която не разбира думите на Христос и смята, че Той ще ? даде прясна, течаща вода, от която като пие, тя ще утоли жаждата ? и тя няма повече да се разхожда до този далечен кладенец да вади вода.
Но живата вода – това е спасителното дело на Христос. Когато човек приеме вярата на нашия Спасител Иисус Христос, тя му се вменява наистина като жива вода. И когато човек осмисли, когато носи Христа в сърцето, в разума си, тази жива вода ще бъде като поток и ще бликне от самия него. И така ще напои и другите.
Другото, което трябва да помним от тази беседа на Господ със самарянката, е как трябва да се покланяме на Бога.
Знаем, че самаряните и юдеите често са спорили. Юдеите са се покланяли в Йерусалимския храм, както е повелявал техният закон. А в Самария по време на Вавилонския плен били доведени и заселени хора от най-различни краища на света, които донесли своите езически вярвания и ги смесили с юдейската вяра, затова те били силно ненавиждани от юдеите. Самаряните си построили копие на Йерусалимския храм на планината Гаризим, където се покланяли и принасяли жертви. Този храм бил разрушен през 128 год. пр. Хр., но на това място продължавали да се принасят жертви.
Христос говори, че е дошло времето на истинско поклонение на Бога, защото Бог е Дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.
На днешния ден светата Православна църква чества паметта на св. великомъченик Георги Победоносец, който е духовният патрон на този храм. Всеки път на отпуста към него отправяме молитва да ни закриля. Молим Всеподателя Бога чрез молитвите на този млад, смел воин, който застана пред император Диоклетиан и неговите велможи и с цената на големи мъчения и с живота си отстоя православната вяра, да имаме жажда за живата вода на вярата.
Пожелавам на всички да сте живи и здрави. Бог да помага! За много и благословени години. Амин, амин, амин!“
Тържеството на Гергьовден завърши с водосвет, християните си взеха от водата, церителна за душите и телата и прогонваща всякаква вражеска сила. Наситени духовно след светата Божествена литургия, присъстващите опитаха и от осветения корбан за здраве и благословение в уютния двор на храма.
