Авва Пимен добре е казал, че преуспяването на монаха се проявява в изкушенията: защото монах, който истински пристъпва да служи на Бога, е длъжен, както говори Премъдрият, да приготви душата си за изкушение (Сир. 2,1), за да не се чуди и да не се смущава никога от нищо, случило се с него, вярвайки, че нищо не става без Божия Промисъл.
А дето е Божият Промисъл, там всичко е добро и полезно за душата, защото всичко, което Бог върши с нас, върши го за наша полза, като ни обича и милва. И ние сме длъжни, както казва Апостолът, за всичко да благодарим (Еф. 5:20; 1Сол. 5:18) на Божията благост и никога да не скърбим и да не униваме за случилото се с нас, но всичко да приемаме без смущение, със смиреномъдрие и с надежда на Бога, вярвайки, както казах, че всичко, което Бог върши с нас, Той го върши според Своята благост, обичайки ни, и го върши добре, и че това не може да бъде добре иначе, освен по този начин Бог да бъде милостив към нас.
Ако някой има приятел и е уверен, че онзи го обича, то макар и да изтърпи от него нещо, дори много тежко, той мисли, че онзи е направил това с любов и никога не ще повярва, че неговият приятел е искал да му напакости. Толкова повече ние трябва да мислим така за Бога, Който ни е създал и ни е извел от небитие в битие, заради нас станал човек и заради нас умрял, че Той постъпва с нас според Своята благост и любов. Някой може да помисли за своя приятел: той постъпва така, защото ме обича и жали, но той не е много благоразумен, за да уреди всичко, което се отнася до мене и затова, без да иска, ми вреди. За Бога така не можем да кажем, защото Той е извор на мъдростта, знае всичко, което се отнася до нас, дори и най-малкото. За приятеля може да се каже още, че той, макар да ни обича и жали и е (достатъчно) разумен, за да уреди всичко, отнасящо се до нас, но не е по силите му да ни помогне в това, в което той мисли да ни бъде полезен. Но за Бога не можем и това да кажем, защото за Него всичко е възможно, за него няма нищо незъзможно. Ние знаем за Бога, че Той обича и щади Своето творение, че е извор на Премъдростта и знае как да устрои всичко, отнасящо се до нас, че за Него няма нищо невъзможно, но всичко служи на Неговата воля. Ние трябва също да знаем, че всичко, каквото Той и да върши, върши го за наше добро и ние трябва да го приемаме, съгласно казаното по-горе, с благодарност, като нещо идва от нашия Благодетел и благ Владика, макар то да бъде и скръбно. Защото всичко става по справедливия съд, и Бог, Който е толкова милостив, не пренебрегва и най-малката наша скръб.
Но случва се често, че някой недоумява, говорейки в себе си: „Ако някой при изкушения съгреши от скръб, как може да мисли, че те му служат за добро?“ Ние само за това съгрешаваме при изкушения, защото сме нетърпеливи и не желаем да понесем малка скръб и да изтърпим нещо против волята ни, макар че Бог не допуска да стане с нас нищо, което е свърх силите ни, както е казал Апостолът: Верен е Бог, Който не ще остави да бъдем изкушени повече от силата ни (1 Кор. 10,13). Но ние нямаме търпение, не желаем да понесем и най-малкото, не се стараем да приемаме всичко със смирение и затова се отегчаваме и колкото повече се стараем да избегнем бедите, толкова повече се измъчваме от тях, изнемогваме и не можем да се освободим от тях.
Ако ония, които поради някаква необходимост плават в морето, знаят изкуството на плаването, то, когато срещу тях излезе вълна, те се навеждат под нея, докато тя отмине и така безбедно продължават своето плаване. Ако ли искат да се съпротивляват на вълната, тя ги отхвърля и отнася далеч. И ако те продължават да плават, срещу тях излиза друга вълна и ако те и на нея се съпротивят, тя също ги отблъсква и отхвърля далеч и те само се изморяват без полза. А, както казах, ако те се наведат под вълната и се спуснат под нея, тя преминава без да им увреди и те продължават да плават, колкото искат и постигат целта си.
Така става и при изкушенията: ако някой понесе изкушението с търпение и смирение, то ще отмине без вреда за него; а ако той изпадне в малодушие и смущение, ако обвинява другите, той само обременява себе си, навличайки си изкушения и няма абсолютно никаква полза, а си вреди; а изкушенията принасят голяма полза на оногова, който ги понася спокойно. Ако дори и страст ни тревожи, ние не бива да се смущаваме от това; защото такова смущение е рожба на неразумие и гордост и произлиза от това, че ние не знаем своето душевно устройство и избягваме труда, както са казали Отците. И затова не успяваме, защото не знаем мярката си и нямаме търпение в започнатите от нас работи, но без труд искаме да придобием добродетел. Защото, на какво се чуди порочният, когато го тревожи страстта? Защо се смущава? Ти си я създал, имаш я в себе си и се смущаваш? Приел си нейния залог в тебе, а казваш: защо тя ме тревожи? По-добре търпи, подвизавай се и моли Бога, защото не е възможно онзи, който се е подавал на страстите, да не е страдал от тях. Техните съсъди (Достоп. сказания, стр. 297. Често се казва, че страстите се загнездват в човека), както е казал авва Сисой, се намират вътре в тебе; върни им техния залог, и те ще си отидат от тебе. Съсъди той е нарекъл причините на страстите: понеже ние сме ги обикнали и сме им дали простор на действие, не е възможно да не се пленим от порочни помисли, които ни принуждават, дори против волята ни, да ги следваме, защото ние доброволно сме се предали в ръцете им. Това означава казаното от Пророка за Ефрема (Ос. 5,11), който, като победил своя съперник, т. е. съвестта си и, като потъпкал съда, отправил се към Египет и бил пленен от асирийците. Египет Отците наричат плътската воля, която ни скланя към бездействие и ни учи да мислим за плътските страсти. А асирийци наричат порочните помисли, които смущават и вълнуват ума и го пълнят с нечисти идоли и насила, против волята, го увличат в извършване на греха.
И тъй, ако някой доброволно се предаде на плътски наслади, той и против собствената му воля бива принуден да отиде в Асирия и да работи на Навуходоносора. Като знае това, Пророкът със съчувствие им говори: не влизайте в Египет. Какво правите, нещастни? Смирете се (макар и) малко, наведете врат под хомота на вавилонския цар и служете нему и на народа му (Иерем. 42, 19, 27, 12). После ги утешава, казвайки: не бойте се от него, защото Бог е с нас, да ни спасява и избавя от ръката му (Иерем. 42, 11). По-нататък предсказва и скръбта, която ще ги постигне, ако не се подчинят на Бога. Защото ако влезете, говори той, в Египет, ще се излее яростта ми върху вас и ще бъдете за проклятие и ужас, за позор и укор (15, 18). Но те му отговорили: не щем да живеем в тази земя, но ще отидем в Египетската земя, дето няма да видим война и няма да чуем тръбен глас, и няма да гладуваме (13, 14). И така, те тръгнали и доброволно служили на фараона, а след това насила били закарани в Асирия и служили на асирийците принудително.
Вникнете в това, което ви говоря: преди някой да започне да постъпва по страстите, макар и да го атакуват помислите, той е още в своя град, той е свободен и има за помощник Бога. Ако той се смири пред Бога, ако понесе тежестта на скръбта и изкушението с благодарност и окаже поне малка съпротива, то Божията помощ ще го освободи. Но ако отбегне труда и се предаде на плътска наслада (в гръцкия текст: успокоение), той насила и принудително ще бъде откаран в земята на асирийците и по неволя ще им служи.
На такива Пророкът говори: молете се за живота на Навуходоносора, защото в неговия живот е вашето спасение (Варух 1, 11, 12). Да се молят за живота на Навуходоносора значи, че човек не бива да изпада в малодушие в скръбта, предизвикана от някое изкушение и да не се отклонява от него, но да го понесе със смирение, считайки, че е бил длъжен да изтърпи това. Нека той признае себе си недостоен да се освободи от тежестта, но повече (достоен) за това — изкушението да продължи и да се укрепи против него. И съзнава ли той в себе си вина, или за момента не я съзнава, той трябва да вярва, че у Бога нищо не остава без съд, или несправедливо, както е казал един брат, който скърбял и плакал за това, че Бог отстранил от него изкушението: „Господи, нима не съм достоен и да поскърбя малко?“
Разказва се също, че един от учениците на великия Старец изживявал борба с плътта и Старецът, виждайки неговите трудове, му казал: „ако искаш, ще се помоля Богу, да облекчи твоята борба?“ Но ученикът отговорил: „Отче, макар и да се трудя, аз виждам в себе си плода от моя труд; и тъй, по-добре помоли се на Бога да ми даде търпение“. Такива са ония, които наистина искат да се спасят. Ето какво значи да носят със смиреномъдрие игото на изкушението и да се молят за живота на Навуходоносора. Затова и Пророкът казва: в неговия живот е вашето спасение. Казаното от брата: „виждам в себе си плода от моя труд“, е подобно на изречението: „в неговия, живот е вашето спасение“, което потвърждава и Старецът, като казал: „сега аз познах, че ти ще преуспееш и ще ме надминеш“. Защото когато човек рече да се подвизава с усилие против греха и започне да се бори и против порочните помисли (които се пораждат) в душата, той се смирява, съкрушава се, подвизава се и, очиствайки се постепенно чрез скърбите от подвизите, идва в своето естествено (състояние).
И тъй, както вече казах, ако изкушаваният от страстта се смущава (то това произлиза) от неразумие и гордост, но той е длъжен по-добре със смирение да познае своята мярка и търпеливо да пребивава в молитва, докато Бог му стори милост. Защото, ако някой не се подхвърли на изкушения и не изпитва скърби от страстите, такъв не се и подвизава, за да се очисти от тях. За това говори и псалмопевецът: докато нечестивците никнат като трева, и които вършат беззаконие, цъфтят, за да изчезнат завинаги (Пс. 91, 8). Грешниците, които растат като трева, са порочните помисли, защото тревата е слаба и няма сила. И тъй, когато в душата поникнат порочни помисли, тогава цъфтят, т.е. ще се познаят ония, които вършат беззаконие, т.е. страстите, за да изчезнат завинаги, защото, когато страстите станат явни за ония, които се подвизават, тогава те ги премахват.
Вникнете в последователността на речта: първо се пораждат страстни помисли, после възникват страстите и тогава биват изтребени. Всичко това се отнася към ония, които се подвизават. А ние, които грешим на дело и винаги следваме нашите страсти, дори и не знаем, кога се пораждат страстни помисли, кога възникват страстите, за да започнем да се подвизаваме против тях. Ние сме хвърлени долу, намираме се още в Египет, (заети) с правене на кирпич за фараона. Кой ще ни помогне да дойдем поне до съзнанието за нашето горчиво робство, да се смирим и да търсим помилване?
Когато израилевите синове били в Египет, като роби на фараона, те правили кирпич. А ония, които правят кирпич, винаги са наведени надолу и гледат в земята. Така и душата, ако я завладее дяволът и тя съгреши с дело, тя пренебрегва своя разум и не мисли за нищо духовно, но винаги мисли за земното и върши земното. След това от кирпичите израилтяните построили на фараона три здрави града: Питон, Рамесин и Он или Илиопол, т. е. слънчев град. Това са: сластолюбието, славолюбието и сребролюбието, от които произлиза всеки грях. А когато Бог изпратил Моисея да ги изведе из Египет и от робуването на фараона, последният още повече ги обременил с труд и им казвал: празни сте вие, празни, та затова и казвате: да идем да принесем жертва Господу (Изх. 5, 17).
Така и дяволът, когато види, че Бог е милосърден към душата, че е готов да я помилва и да я облекчи от товара на страстите чрез Своето слово, или чрез някого от рабите Си, тогава и той (дяволът) повече я обременява със страсти и по-силно я атакува. Но Отците, като знаят това, укрепват човека със своето учение и не му позволяват да се предава на страха. Един (от тях) казва: „Ти падна?, стани и ако отново паднеш, пак стани!“ Друг също казва: „Силата на ония, които искат да придобият добродетел, е в това, да не изпадат в малодушие, когато паднат, и да не се отчайват, но отново да се борят“.
С една дума, всеки от тях по различни начини, един така, друг иначе, да подадат ръка на ония, които се подвизават и са оскърбявани от врага. Защото и те са приели това от Божественото Писание, което казва: нима падналите не стават, и отклонилите се от пътя не се връщат (Иерем. 8, 4)? Върнете се при Мене, размирни деца: Аз ще изцеря вашето непокорство, казва Господ и пр. (Ирем. 3, 22). А когато Божията ръка се стоварила върху фараона и неговите слуги и фараонът решил да пусне израилевите синове, той казал на Моисея: идете, извършете служба на Господа (вашия Бог); само дребният и едрият ви добитък да остане (Изх. 10, 24), с което се означават разумните помисли, които фараонът е искал да има, надявайки се чрез тях отново да привлече към себе си израилевите синове. Мойсей му отговорил: не, дай ни в ръце също жертви и всесъжения, които да принесем на Господа, нашия Бог. Нека дойдат с нас и стадата ни, не бива да остане ни копито (25, 26).
Когато Мойсей извел израилевите синове из Египетската земя и ги превел през Червеното море, Бог, като искал да ги заведе на място, дето имало седемдесет финикови дървета и дванадесет извори вода, най-напред ги завел в Мера, дето народът страдал, че водата била горчива и нямало сладка вода за пиене и тогава ги завел там, дето имало седемдесет финикови дървета и дванадесет извори вода. Така и душата, когато престане да върши греховни дела и премине мисленото море, най-напред трябва да се потруди в подвизи и много скърби и чрез тях да влезе в светия покой: защото през много скърби трябва да влезем в царството Божие (Деян. 14, 22).
Скърбите привличат Божията милост към душата, както ветровете носят дъжда. И както продължителният дъжд, обливайки нежното растение, предизвиква в него гниене и поврежда плодовете му, а ветровете постепенно го проветряват и укрепват, така става и с душата: нехайството, безгрижието и леността я разслабват и разсейват, и напротив — изкушенията я укрепват и съединяват с Бога, както говори Пророкът: Господи, в скърбите си Те споменахме (Ис. 33, 2). Ето защо, както казахме, ние не бива нито да се смущаваме, нито да униваме в изкушенията, но да изтърпяваме и да благодарим в скърбите и винаги да се молим Богу със смирение, Той да прояви милост към нашата немощ и да ни предпази от всяко изкушение за Негова слава. Защото Нему подобава слава, чест и поклонение во веки. Амин.
Из „Църковни слова". Слово 13-то. Превод архимандрит Йосиф, стр. 96–99, изд. ЕТ „Кирил Маринов“