1. Из Патерика
1. Някой от отците разказа, че един трудолюбив монах бил много внимателен към себе си, но му се случило да изпадне в леко нерадение. И щом разбрал, че живее в нерадение, казал:
– Душо, докога ще нехаеш за спасението си? Нима не се боиш от Божия съд? Завари ли те в това нерадение, ще бъдеш предадена на вечни мъки.
С тези думи се подтикнал към Божий подвиг.И ето веднъж извършвал правилото си, абесове дошли и започнали да го плашат с шум. Тогава той им казал:
– Колко още ще ме измъчвате? Нима не ви стига, че преди бях нерадив?
– Ти бе нехаен – отговарят му бесовете – и ние нехаехме за теб. А сега воюваш против нас, и ние воюваме против теб!
Щом чул това, той отново се подтикнал към Божия подвиг и с Божията благодат започнал да преуспява.
2. Един старец разказа, че един брат, който живеел в Египет, веднъж пътувал. Застигнала го вечерта. Било студено и спрял да нощува в някаква гробница.
Дошли два демона и единият казва на другия:
– Виж колко е нагъл този монах – даже нощува в гробница! Хайде да го уплашим!
– Защо да го плашим? – отвърнал вторият. Той и без това си е наш – върши всичко, каквото поискаме: яде, пие, говори празни приказки, изостави си правилото. Не е нужно да си губим времето с него! По-добре да отидем да помъчим онези, които ни мъчат, които ден и нощ се борят против нас с молитви и различни подвизи.
3.Старецът каза:
– Човече, ако искаш да живееш в съответствие със Закона Божий, Бог ще ти бъде помощник. А ако искаш по собствена воля да нарушиш Божията заповед, дяволът ще ти съдейства в падението ти.
Пак той друг път рече:
– Дай воля – ще получиш сила.
2.От Свети Ефрем
Монахът трябва с голямо внимание да пази сърцето и сетивата си. Защото през настоящия живот … голяма война, а врагът е свиреп и най-вече към тези, които участват в сражението. Той обикаля и търси – по думите на Писанието – кого да погълне (Пeтр. 5:8), и е нужно да му се противопоставяме с мъжество и да просим помощ свише. А ако някой е сключил мир със страстите, как да воюва с тях, като вече е станал роб на удоволствията и редовно плаща данък на тиранина? Защото където има вражда, има и борба. Където има борба, има и подвиг. А където има подвиг, има и награда. Така че, ако някой иска да се освободи от горчивото робство, нека започне да се бори с врага. Защото и светиите достигнаха небесните блага едва след като го победиха.
Но може би някой ще попита:
– Ти каза, че където има вражда със страстта, може и да има борба с нея. Тогава защо, както виждаме, срамните страсти толкова силно нападат сладострастниците, че даже не им позволяват да се покаят!
На това бих отговорил така:
– Не мисля, скъпи брате, че такава борба свидетелства за добродетели за това, че е налице съпротива срещу поробителите. По-скоро обратното, това говори за пълно поробване от страна на страстта и за любов към нея. Затова в тези хора няма даже намерение да въстанат срещу врага. На бойното поле не може да има никакви съглашателства. А що се отнася до тези, които сами са се предали на врага и са станали роби на страстите, то нима това може да бъде наречена истинска борба? Дори и да търсят борба, това не е защото са борци за добродетел и досаждат на врата, а поради жестокостта на този, който ги е оковал във веригите на беззаконието. И това е с цел да свикнат постоянно да плащат дан и даже да не могат да си вдигнат главите от правенето на тухли (робския труд) на срамните страсти, на които сами, по своя воля, са се предали в робство.
Не напразно е казано: от когото някой бива победен, от него бива и поробен (2Петр. 2:19). А подобни хора не правят това насила, против волята си, напротив, даже сами плащат за това, да постъпват по волята на този, който ги е измамил. И понеже те самите се стремят към злото, то в тях не се забелязва никакъв стремеж, въздържаност или боязън да не паднат отново.
Но не такава е борбата при тези, които се подвизават. Когато настъпват срещу тях, те отблъскват нападението, и ако ги обгаря огън, го търпят. И даже ако е налице повод за грях, те поради страх Божий се отвръщат от него. А дори някой от тях да стъпи накриво, съвсем скоро се изправя.
Защото който е поробен от варвари, озовал се е под властта на тиранин и се радва на победите на новите си господари, той и без никакви окови и затвор, охотно ще остане при враговете се, ще се сражава на тяхна страна и даже ще стане съгледвач сред съотечествениците си. Но тези, за които робството, в което са попаднали, е непоносимо, за които животът на варварите и беззаконните им дела са отвратителни, се стремят по най-бързия начин да избягат от тях. Изчакват часа, в който ще могат благополучно да се върнат при близките си и придобият предишната свобода, надяват се, че съотечествениците им ще им се притекат на помощ. И веднага, щом се измъкнат от ръцете на враговете, начаса излизат на война против тях, сражават се за съотечествениците си и заедно с тях побеждават противника.
Затова тези, които искат да се освободят от горчивото робство на врага, трябва да въстанат против властта му и да започнат явна война срещу него, като с мъжество в сърцето му кажат думите от момците: „Нека ти е известно, дяволе, че нито гласа ти ще послушаме, нито на волята ти ще угаждаме“ (срв. Дан. 3:18).
Освен това, подвизавайки се, трябва да призовават Божията помощ и като същите момци да казват на Бога: „Господи, и сега ние Те следваме от все сърце и Ти се боим и търсим Твоето лице.Не ни посрамяй, но стори с нас по Твоето снизхождение и по голямата Си милост;избави ни чрез силата на чудесата Си и дай слава на името Си, Господи,та да се посрамят всички, които вършат зло на Твоите раби, да се посрамят с цялата си мощ, и силата им да се съкруши,за да познаят, че Ти, Господ Бог, си един и славен по цяла вселена“(Дан. 3:41-45).
И нека тиранинът обезумее от злоба, нека разпали пещта на пожеланията седем пъти по-силно – да дерзаят всички, които се надяват на Господа (срв. Пс. 30-25). Защото жарта от пещта скоро ще се превърне в прохладен вятър и тиранинът, от когото преди са се бояли, сам ще се бои даже от сянката им – толкова силна ще бъде помощта, дадена им свише.
3. От авва Исаак Сирин
Когато искаш да поставиш начало на добротворство, най-напред бъди готов за изкушенията, които трябва да те сполетят. Види ли, че някой с искрена подбуда е започнал добър начин на живот, врагът има обичай да създава множество страшни изкушения, та човекът да се уплаши и да остави добрите си намерения. А Бог допуска да бъдеш изкушен, за да хлопаш търпеливо на вратата Му, страхът от скръбта да поражда в разума ти спомен за Него, чрез молитвата да се доближаваш до Него и сърцето ти да се освещава чрез постоянно помнене на Бога.
И ако просиш, Той ще те чуе и „ще узнаеш, че Бог е, Който те избавя“, и ще познаеш Този, Който те сътвори, укрепва и ще те пази. Защото Божият покров и Промисълът Му са върху всички хора. Но е видим само за тези, които са се очистили от греха и винаги мислят за Бога. Божията помощ и Промисъл са особено видими тогава, когато претърпят голямо изкушение заради истината. Именно тогава особено ясно ще видят помощта Му със зрението на ума си (а някои са я виждали и с телесните си очи – това зависи от силата на изкушението).
И щом разбирали, че ги защитават, начаса отново добивали мъжество, както узнаваме за Иаков, Иисус Навин, тримата отроци, апостол Петър и други светии, подвизаващи се за Христа. На тях им се изпраща помощ от Бога в човешки образ, насърчавайки ги и вдъхновявайки ги за благочестие.
И отците, които населиха пустинята, изгониха от нея демоните и я направиха обител на ангели, също бяха често посещавани от свети ангели, които по всякакъв начин ги защитаваха, съдействаха им във всичко, укрепваха ги и ги избавяха от изкушенията, които свирепите бесове им устройваха. И до днес Бог не лишава от помощта Си онези хора, които изцяло да се отдали в служба Нему. Той е близо до всички, които Го призовават (Пс.144:18).
4. От свети Максим
Казват, че Бог позволява на бесовете да ни изкушават поради пет причини. Първо, с цел като нападаме и се защитаваме, да придобием способност да различаваме добро от зло. Второ, с цел, като придобием добродетел чрез борба и труд, да я пазим твърдо и постоянно. Трето, с цел, преуспявайки в добродетелта, да не се превъзнасяме с ум, а да се учим на смиреномъдрие. Четвърто, с цел, като опитаме и злото, съвършено и напълно да го намразим. И освен всичко останало, пето, с цел като станем безстрастни, да не забравяме нито собствената си немощ, нито силата на Този, Който ни помага.
5. Из Патерика
Един брат бе изкушаван от бесове. Той отиде при стареца и му разказа за изкушенията, на които бе подложен. Старецът му каза: „Брате, нека изкушенията, които ти се случват, не те плашат. Защото бесовете винаги завиждат и се озлобяват, щом видят някоя душа да се стреми към Бога и да се прилепва към Него. Но не може да стане така, че когато човек бива изкушаван, Бог и ангелите Му да не са наблизо и да не му протегнат ръка за помощ. А ти самиятпостоянно се обръщай към Него и със смирение проси помощта Му. При това по време на изкушение помни непобедимата Му сила, нашата слабост, жестокосттана враговете ни – и скоро ще получиш Божията помощ.
(Продължава тук)