Имало едно време едно дванадесетгодишно момиче, което имало всичко. Имало пари, красота, добри оценки, прекрасни родители, които й давали всичко... То имало пари и щастие, но нямало едно нещо в сърцето си... Доброта.
Афродита мразела да дели, мразела да спазва нечии закони... Обичала да живее без правила и да получава каквото си поиска. Но тъй като наближавало Коледа, а майка ? и баща ? много уважавали Иисус Христос, цялото семейство спазвали всички традиции.
Вече оставали три дни до Бъдни вечер. Украсата била сложена, но момичето не било щастливо. Според нея, да спазваш традиция, било пак вид закон. Когато отишла на училище, всички говорили къде и с кого ще празнуват Рождество Христово. Тя се изнервила от това...
Тогава едно момиче на име Емилия я попитала къде ще празнува Коледа и... Афродита избухнала. Тя се разкрещяла пред всички, че е по-могъща от целия свят и не ? пукало за Коледа. От ярост Афродита взела картините, закачени в училищния коридор и ги накъсала. В този миг зад нея била учителката по френски език. Веднага я пратила при директорката на училището. А директорката извикала родителите на Афродита.
Майка ? била възмутена... Афродита не казала нищо и влязла в стаята си намръщена с трясък.
Със сълзи в очите от ярост момичето заспало. Тя сънувала как лети със златни криле и изведнъж пада на земята и умира. Така два дни по ред Афродита сънувала един и същ сън. На третия ден, преди Бъдни вечер, Афродита легнала да спи с мисълта, че без съмнение, ще сънува същия сън. Но този път, като легнала, до леглото й седял мъж с голяма брада и сини очи. Това бил Иисус Христос. Тя го видяла и го попитала, кой е, а Той ? отговорил и я хванал за ръката.
Иисус замахнал с другата си ръка и отворил портал, през който влезли. Те отишли в друга реалност и видели едно момче с изпокъсани дрехи, което бяга след братята си и се усмихва. Афродита се учудила как може момчето да се радва, при положение че е толкова бедно. Иисус я погледнал и замълчал...
Тогава Той пак замахал с ръката си и я отвел другаде. Този път едно момиче с окъсани дрехи седяло в един ъгъл и заспивало от студа... Било толкова студено, че Афродита също започнала да усеща как се вледенява, облечена само с тънката си пижама. Умиращото от студ момиче, преди да издъхне, успяло да свали протритото си палто и да го подаде на треперещата Афродита. Тя погледнала ужасено момичето как спира да диша, разплакала се и прегърнала Иисус. Казала му, че иска вече да си тръгват.
Прибрали се отново в стаята ?. Тогава Афродита го запитала, защо я е отвел на това пътуване, защо е трябвало да види всичко това. Докато си тръгвал, Иисус се усмихнал и казал, да се радва на това, което има, защото гъсеницата пълзи, докато не стане пеперуда и полети, но пеперудата всеки момент може да умре.
На другата сутрин Афродита станала рано и направила на майка си закуска с бележка, че й се извинява за това, което е сторила.
Минала Коледа и Нова година и момичето пак тръгнало на училище. За да поиска прошка, Афродита подарила на Емилия малко бяло ангелче и ? се извинила за това, което й е сторила.
Към рубриката на конкурса "Чудото на Коледа - Рождество Христово" 2015 г.