Това е Иван. На 12 години. В 6-ти клас.
От днес той е 111-ят обитател на Дома.
Доведе го майка му.
Пред очите ми, докато пиех чай с отец Иван.
Преди 2 години починал баща му и животът на семейството се обърнал с главата надолу. Майката е безработна. Без шансове да си намери работа в тази криза, както сама ми обясни.
Ходила в Социални грижи, в отдела за Закрила на детето, в SOS.
„ - Отец Иван, можем ли да си го взимаме в събота и неделя?
- Разбира се. Когато искате можете да идвате и да го взимате. Хубаво е обаче да не го прекъсвате от училище. Аз още утре ще го запиша тук, в местното.
- А може ли в петък вечер да го водите до едно Читалище в кв. Дружба. Той от две години посещава Шекспировата школа, създадена от едни англичани. Такава има само в нашето село Паталеница и тук в кв. Дружба. След месец имат представление. Иван играе главната роля.
- Ще го водим! Не се притеснявайте! И ще го подкрепяме, щом има такъв талант. Нали, моето момче? „
След този разговор между майката на Иван и отец Иван поисках да изляза на двора. Ушите ми забучаха. Кръвта ми завря и се вдигна в главата.
Чувствах се безсилна, безпомощна и безсмислена.
Сподавих се в сълзи.
********
Отдавна не бях ходила при отец Иван от Нови Хан, затова отдавна и не съм ви разказвала за него и „дечицата” му.
В понеделник с голямата ми дъщеря спонтанно решихме, че е крайно време да отидем при отеца и фиксирахме деня сряда. Просто така. Без нищо на ум.
И както все ви казвам Случайностите напоследък си вървят „под ръка” с мен.
Ето, оказа се, че днес е Денят на Свети Мина.
Покровител на семейството и ...на хората поели на дълъг път...
Това последното го приемам и като метафора.
Метафора за дългия път, по който поехме ние, българите, преди 20 години.
Тази сутрин като поздрав към приятелите във Фейсбук написах, че днес, 11-ти ноември, е първият ден от следващите 20 години по нашия път към пречистването....Каква ирония на случайностите....
******
Последното ми идване в Дома за сираци „Св.Николай” в Нови хан беше в началото на април, тази година. Тогава тук заварих около 30-тина деца до 10-12 годишна възраст.
Не ме питайте, какъв беше конфузът ми днес, когато приготвените лакомства се оказаха за едва......половината от наличните там дечица?! 53 са до 12 години, и още 30-тина в по-горната възрастова група. Общо с майките и няколкото жени от персонала – 110 човека!!!!
Под покрива на Дома, в двора на църковния храм „Св.Троица”, и "на ръцете" на отец Иван.
Само за последните 3-4 седмици са се родили 5 бебенца!!!
******
Преди два месеца, разказва ми 19-годишната Ива, която гледа тук 3 –те си деца, усетили кризата страховито.
В склада им били останали само няколко пакета ориз. Нямало какво да наготвят.
Никога не били виждали отецът да плаче така горчиво, споделя Ива.
Качил се на колата и до вечерта събрал храна за следващите няколко дни.
******
Само за 2 години отец Иван успя да построи масивно разширение към приюта. С голямата морална и материална подкрепа на главния архитект на София арх. Петър Диков, който безвъзмездно направи проекта и всички необходими чертежи и документи за узаконяването.
С кабинети за лекари, компютърна зала.
За съжаление все още не са довършени, защото , както можете да се сетите няма пари.
В този момент спешно му трябват средства за още 6 прозореца, които трябва да се направят по поръчка, заради неспецифични размери. Около 160 лева струва единият.
Не е направена и ел.инсталацията.
Преди няколко месеца от някаква фирма му обещали, че ще се заемат с това, но.....така и повече не се появили.
Трябват и около 120 кв.м. ламиниран паркет.
Голям е проблемът с памперсите. 17 са дечицата, които имат всекидневна нужда от тях.
Тройка, четворка и петица – уточняват майките номерата на санитарните материали.
Само днес, пред очите ми, на отец Иван му бяха връчени 5 рецепти за лекарства, за няколко деца.
******
След твърде емоционалните 6 часа в Нови хан с дъщеря ми трябваше да си тръгнем. В късния следобед.
С нас си тръгна и майката на „новия” Иван.
Междувременно да ви кажа, почти всички дечица, родени тук, в Дома, носят имената Иван, Ива, Йоана.....
Докато изчаквахме да излезе отец Иван, за да си вземем довиждане, до нас спря млада, красива жена. Беше с малко дететнце. Носеше жълта голяма найлонова торба и явно препълнен сак.
„- Тук ли е Домът на отец Иван?
- Да, тук е.
- А той дали е тук?
- Да, вътре е .”
Усмихнаме се взаимно и тя влезе в двора.
Сигурно носи дрешки за дечицата от Дома, помислих си. И се зарадвах, че има такива хора.
*****
След около 10-тина минути излезе и отец Иван.
Разделихме се с няколко думи на вратата.
И той тръгваше. Да купи лекарствата. Спешно!
„- Кажи ми как да я върна? Идва от Стара загора! Ама къде ще я настанявам?!
- Кого?
- Тази жена с детето. Нали я видяхте?
- Тази с жълтата чанта и сака?
- Да! Търси подслон!”
Сега по същество.
Подредбата на продуктите, необходими за дома, ги определихме заедно с отец Иван.
1. ПАМПЕРСИ
Тук количеството звучи горе-долу така – НЕОГРАНИЧЕНО.
В един пакет има 80 броя. Опаковката струва около 26 лева. 17 са децата, които имат ежедневна нужда от санитарните материали. Което ще рече, че един пакет стига за ....едно денонощие.
Размер: 3-ка, 4-ка, 5-ца
2. АДАПТИРАНО МЛЯКО „НАН 1” и „НАН 2”
1 КУТИЯ НАН 1 стига за 2 дни.
Отецът мисли, че със 60 кутии ще вържат 2 месеца.
Толкова трябват и за НАН 2.
3. ПЛОДОВИ ПЮРЕТА
На ден трябват по 15. Децата най-много харесвали праскова и банан.
4. ТОАЛЕТНА ХАРТИЯ
113 души с ежедневни физиологични нужди. Количествата сами преценете. Но поне 50 пакета помоли отеца.
5. ЛЮТЕНИЦА
Любима храна за по-големичките и най-вървежното ядене. Там децата са непрекъснато гладнички и хич да няма какво да ядат мажат лютеница и залъгват глада. Вечно е в недостиг този продукт.
6. МАРГАРИН
Също спасителна храна за вечно гладните.
7. ЗАХАР
Поне 100 кг
8. ОЛИО
Пак поне 100 литра
9. БОБ
100 КГ за изтикване на зимата
10. КАРТОФИ
3-4 тона
11. ЛУК
Едно 500 кг са си необходими. Знаем няма манджа без лук.
12. МОРКОВИ
100 КГ за зимните месеци
13. ТОАЛЕТНИ САПУНИ
Жизнено важни. Всеки ден се мият 113 души. Вие правете сметка.
14. ШАМПОАНИ
Поне 100 на първо време. Ако ви се струват много – пак си представете 113 човека под душа.
15. ПРЕПАРАТИ ЗА МИЕНЕ НА СЪДОВЕ
Чиниите са като в казарма.
16. ПРАЗ ЛУК
Поне 40-50 връзки
17. СОЛ
Без сол нищо не се готви.
18. ОЦЕТ
Поне 20-30 бутилки - ябълков
19. ЧЕРВЕН ПИПЕР
Най-необходимата подправка
20. ЧЕРЕН ПИПЕР
21. ПОДПРАВКИ
Всякакви: Чубрица, Джоджен, Магданоз, Копър
22. КОНСЕРВИ ГРАХ
Поне 100 буркана.
23. КОНСЕРВИ ЗЕЛЕН ФАСУЛ
Поне 100 буркана
Разбира се, че списъкът може да бъде добавян до безкрайност. Всички знаем какви са елементарните нужди в едно домакинство.
Но това, според отец Иван, е жизнено необходимо, за да започнат зимата спокойно.
Сега въпросът е каква организация да създадем за събиране на средствата?
Единият вариант е да превеждаме пари по сметката на Дома.
Вторият е няколко човека да открият сметка на името на 3-4-5-ма от нас /нещо като организационен комитет. Най-малко тръгваме с мисълта да помагаме, а не да правим далавери. Още повече парите в банкова сметка винаги могат да се проследят по схемата приходи-разходи„. Дори не искам да допускам, че на някой и през ум може да му мине нещо нередно!”/ и да се заемем със събирането на парите и купуването на продуктите по приоритети.
Сигурно има и други варианти. Очаквам да реагирате с мнения под постинга.
Този списък и възможните действия от наша страна ще ги съгласувам и с приятелите във Фейсбук, които също са готови да се присъединят към блогърската ни инициатива.
Това е за сега.
Ще коментираме отдолу всички предложения.
Молбата ми е да реагираме по възможно най-бързия и адекватен начин.
Още веднъж благодаря на всички ви и ви прегръщам.
Сигурна съм, че заедно ще направим най-доброто за децата от Дома на отец Иван.
Ето тук са координатите на отец Иван:
http://www.svetinikolai.org/dariteli.php
Дом за сираци "Св. Николай" при храм "Св. Троица",
с. Нови хан, п.код 2110, БУЛСТАТ: 175236581
Банкова сметка: UNI CREDIT BULBANK,клон Елин Пелин
IBAN: BG72UNCR 96601000411600, BIC: UNCRBGSF
За връзка с отец Иван:
0889 539874
0886 852950