Един от водещите на „Еншънт Фейт Рейдио”, Този орган му възлага да проведе интервюта с всеки един от архиереите от Събранието на епископите в течение на следващата година. Еншънт Фейт Рейдио” и „Патристик Нектар Пъбликейшънс” представят „Арена”, - неделни проповеди и теологични размисли с о. Йосия Тренъм.
О. Йосия е свещеник в православната християнска църква „Свети Андрей” в Ривърсайд, Калифорния. Също така, той е й основател на „Патристик Нектар Пъбликейшънс”, организация с нестопанска цел, ангажирана в задоволяването на духовния глад със сладостните учения на Светите Отци. Като член на секретариата на Събранието на каноничните православни епископи на Северна и Централна Америка, о. Йосия е натоварен със задачата да проведе интервюта със всеки един от православните архиереи в Америка в течение на следващата година. Тези интервюта предоставят на всеки православен епископ начин да сподели разбирането и визията си за интересната работа на Събранието на православните епископи. Тези интервюта на повече от петдесет православни епископи ще бъдат публикувани в „Арена” на „Еншънт Фейт Рейдио”, както и директно на уебсайта на Събранието на каноничните православни епископи на www.assemblyofbishops.org.
Ето и интервюто:
Йосия Тренъм: Ваше Високопреосвещенство, огромна радост и привилегия е за мен да мога да разговарям с Вас и заради нашите слушатели, моля Ви да ми позволите да Ви представя:
Негово Високопреосвещенство, митрополит Йосиф е глава на Българския източноправославен диоцез на САЩ, Канада и Австралия и от много дълги години служи като архиепископ тук сред нашия народ.
Ваше Високопреосвещенство, много Ви благодаря, че приехте поканата за това интервю!
Митрополит Йосиф: Благодаря!
ЙТ: Ваше Високопреосвещенство, изминаха няколко месеца от вълнуващата среща на нашите епископи в Чикаго, Второто официално събрание на епископите в Америка и си мисля, дали можете, заради нас, да опишете как усетихте духа, каква беше атмосферата на Събранието на епископите. Какви са Вашите впечатления?
МЙ: Толкова се радвам, че сме заедно, всички братя архиереи на цялата Православна църква на Америка - Северна и Централна.
ЙТ: Ваше Високопреосвещенство, успяхте ли да намерите и лично време. Знам, че на събранието е имало много официални срещи и дълги часове на заседания. Успяхте ли да общувате на персонално ниво с другите епископи?
МЙ: Надявам се, че да.,Преди събранието ние не се познавахме, но сега ги познавам и мисля, че успях да ги опозная, а след като се познаваме, ние можем да си помагаме и да решаваме взаимните си проблеми тук, в църквите си.
ЙТ: Ваше Високопреосвещенство, бихте ли описали както за мен, така и за нашите слушатели, как разбирате мандата от църквите майки за събранието? И по-точно, какво е събранието и по какво се отличава от това, което беше Постоянната конференция на каноничните православни епископи в Америка (SCOBA)?
МЙ: Аз бих казал, че църквите майки ни помагат, предлагат ни подкрепа, говоря в случая за моята църква майка - Българската православна църква, Българската патриаршия; документите от Шамбези също са ясни. Постоянната конференция на каноничните православни епископи в Америка бе създадена за сътрудничество и взаимопомощ между каноничните църкви в Америка, като всяка юрисдикция трябваше да служи и свидетелства по собствен начин. Сега Събранието на епископите е създадено да я замести, като преходна организация, която се фокусира върху общото свидетелство и служение на вярващите, както и общото свидетелство към онези, които не са православни, в Северна и Централна Америка.
ЙТ: Ваше Високопреосвещенство, обнадежден ли сте относно възможностите за предлагане на общо свидетелство? Мислите ли, че това беше добър старт?
МЙ: Мисля, че надеждата е реална за всеки и ако сме единни, Бог ще бъде с нас. Ако сме единни, Бог ще ни помогне и ще направи всичко, както е казал: „Вие можете да направите повече от Мен”, защото ние работим в името на нашия Господ.
ЙТ: Ваше Високопреосвещенство, като наблюдавах работата на Асамблеята, тъй като това събрание свързва целите си с комисиите, изглежда, че Ваше Високопреосвещенство и всички ваши братя архиепископи имат голяма, грандиозна задача пред себе си и си мисля, дали можете да изразите пред нас кое мислите, че е най-важната, най-централната задача на събранието?
МЙ: Мисля, че най-важната задача на това събрание е първо да постигне единен, уеднаквен подход към вярата, особено по отношение на пастирската дейност, където юрисдикциите се разминават много и второ, да бъде наследено, както мисля, от Светия Управляващ Синод на Обединената Православна църква в Северна и Централна Америка.
ЙТ: Карате сърцето ми да се разтуптява, Ваше Високопреосвещенство. Прекрасно е да чуя, че го казвате. Това мнение е изразявано от мнозина от нашите архиереи през тези последни петдесет-шестдесет години, особено след появата на Постоянната конференция на каноничните православни епископи в Америка. Ваше Високопреосвещенство, усещате ли това да е повече от просто една възможност на този етап, вярвате ли, че това ще бъде постигнато в действителност?
МЙ: Да, вярвам, и чувствам, и го казвам. Когато през 1994 се създаде Постоянната конференция на каноничните православни епископи в Америка, с цел постигането на това, тази идея не пропадна. Сега, обаче, виждам решимост у братята архиереи да успеят в това свято начинание.
ЙТ: Ваше Високопреосвещенство, спомням си, че преди няколко години - трябва да са били някъде около шест или седем, преди събранието на епископите, имаше събрание, спонсорирано от Постоянната конференция на каноничните православни епископи в Америка на всички епископи в Америка и след събирането имаше интервю. Спомням си как четях интервюто и някои пасажи, които споменахте пред интервюиращия ме разтърсиха много дълбоко. Тогава казахте, че това е Ваша надежда и амбиция, но по ваше мнение, някои архиереи трябва да умрат, за да се осъществи тя.
МЙ: Точно така! Това е моето притеснение; и по себе си, по живота си, по работата си тук съдя, че всички, които като мен идват от различни страни, от майките църкви в чужбина, трябва да умрат, защото обединението е възможно от хора родени тук, образовани тук, познаващи се, познаващи естеството на живота, на хората, на бъдещето, притежаващи една мисъл, една вяра, една надежда, разбиращи езика и нуждите и за всички тях ще бъде лесно. Ето сега си спомням за българския Свети Синод, Българската православна църква и Българската патриаршия – аз знам какво се случва там и тук и понякога се чувствам раздвоен, защото решението на Светия Синод е едностранно точно. Ние имаме патриарх, който ми се доверява и винаги казва: „Ваше Високопреосвещенство, Вие сте там, Вие знаете по-добре от нас, кажете ни какво ще бъде добре за Вас там и ние ще се съгласим с Вашето предложение”. Всички в моята църква в България и тук казват: „Всичко е възможно и всичко, което Негово Високопреосвещенство Йосиф казва и моли за благословение Негово Светейшество и българският Свети Синод, се случва”. Те единствено благославят предложенията ми вече повече от тридесет години – аз съм тук повече от тридесет години. Негово Светейшество казва: „Ние нямаме проблем и най-добрата епархия в нашата църква е американската епархия в САЩ, Канада и Австралия”. Той ни поздравява, за това, че за десет години изпълнихме двадесет и два процента от нашата мисия тук в Америка и Канада. Аз съм много щастлив и смятам, че ще са нужни около 50 до 100 години, за да се осъществи надеждата и да даде плод усилието да имаме една свята Православна Църква тук, в Америка.
ЙТ: Ваше Високопреосвещенство, това което казвате, изглежда много вярно и важно - за необходимостта нашите архиереи първо да се солидаризират със сърцето и душата на тази нация, устремени към обединението. Как, в действителност, като има толкова голяма имиграция идваща от Русия и Румъния, не знам колко е от България, но знам, че все още има големи потоци имигранти, които идват, и всъщност в някои от юрисдикциите в Америка нараства идентификацията с техните църкви майки повече, отколкото идентификацията с паството тук, в Америка. Вярвате ли, че въпреки тази растяща имиграция в проценти, която ще продължава, Събранието ще може да повлияе на обединението?
МЙ: Да, така е. Новодошлите, новата имиграция е голям проблем. Например, нашата църква тук, българската църква, празнува стогодишнината на три енории, а другата година ще празнуваме сто годишнината на четвърта енория. Моят опит показва, че времето е различно, животът е различен от преди сто години, но въпреки това, новите хора биха искали езикът, традицията, животът да бъдат същите като в тяхната страна. Понеже имам десет американски църкви, преди десет години Светият Синод взе много важно решение, да отвори вратите на нашата епархия и второ, да ръкоположи англоговорящи свещеници и ние току-що приключихме нашето епархийско съвещание в Бостън и виждам как различието не е беда, а ни дава голям урок. В действителност, новообърнатите са по-силно православни, отколкото родените такива; през цялото време те ни дават урок, учат, питат за още и още и са толкова добри, толкова силни християни. В същото време, българите казват, не е добре за мен да го кажа, но те казват: „Ваше Високопреосвещенство, ние сме кръстени, православни сме, не сме като обърнатите във вярата и това е достатъчно”. А то всъщност не е достатъчно, според мен. Християнинът, който е новодошъл, без значение от каква националност е, ще забави нашето обединение тук, да имаме един език, една традиция, едни изисквания за силна, обединена църква. Това е моята гледна точка.
ЙТ: Амин! Ваше Високопреосвещенство, ще се съгласите ли, че е възможно в сегашната обществена среда където имаме тази силна подкрепа, дори можем да кажем и мандат на патриаршиите, на нашите църкви майки, за да създадем общо събрание, съгласни ли сте, че е възможно с тяхната подкрепа да повлияем на общия синод, докато в същото време се грижим добре за нашите имигранти? Можем ли да направим и двете?
МЙ: Мисля, че да и отново ще кажа, че ние няма да имаме проблем, защото документите от Шамбези са моята надежда. Всъщност, има проблеми и последната среща там не беше успешна, но така или иначе там ни дадоха тези инструкции, да променим организациите си, да имаме събрание, да се срещаме всяка година. Всички тези събрания не са, за да стоим и да се срещаме, но вече имаме и прекрасния Димитрий и един много трудолюбив секретар, мой събрат, епископ Василий. Те ни насърчават през цялото време да работим и мисля, че бъдещето ще ни покаже кое е правилното, църквите майки ще разберат и ще приемат нашето предложение. Ако всичко е успешно, добро за нас и нашите хора, Бог винаги ще приеме че сега ние не сме достатъчно, за да имаме една църква, както например католиците и другите неправославни деноминации. Вижте, например, град Екон, щата Охайо – там има шест православни църкви в един квартал и всички те страдат, но не е възможно да се обединят и всички тези църкви да имат един епископ. В същото време, това е невъзможно. Божията воля е да работим за Светото Православие поотделно и може би много скоро времето ще дойде. Дано даде Бог това да стане в нашето поколение. Вярвам в това и затова искам да Ви кажа, на Вас и на всички мои братя, духовенство и миряни: бъдете търпеливи и се опитвайте да разберете Божията воля за вас. Това е много, много важно.
ЙТ: Ваше Високопреосвещенство, коя мислите, че е най-голямата пречка за успеха на събранието?
МЙ: Най-голямата пречка не е една, а много и бих казал, че те са в нас. Събранието ми показа, че ние, архиереите, не се познаваме много добре. Между нас казано, Осия и моята юрисдикция не си вярваме, и има противоборство между нашите юрисдикции дали ще искат да заместят автономността си с приемане на обединен подход. Това е проблемът! Също така, и част от миряните вероятно виждат в една обединена църква заплаха за своята национална идентичност.
ЙТ: Благодаря ви, Ваше Високопреосвещенство! Позволете ми да сменя малко посоката на нашето интервю. Бих искал конкретно да Ви попитам за Вашата роля като председател на Комисията по въпросите на духовенството. Бихте ли споделили с нас естеството на работата, която вършите като председател на тази важна комисия?
МЙ: И не само на тази… Има ли за това трудова характеристика? Смятам, че ще се използва същият обединен подход в пастирската грижа за вярващите и при събранията на църковните служители. Това е моето разбиране и винаги разбирам, че примерът е важен. Не проповедта, а животът е примерът и аз съм щастлив. Исках да се откажа по време на Второто събрание, но Димитрий каза: „Не, Ваше Високопреосвещенство, това е невъзможно, ще останете председател на Комисията по въпросите на духовенството”.
ЙТ: Приехте ли го?
МЙ: Да, приех го, но моят английски не е перфектен и наистина се притеснявам. Имам Високопреосвещения архиепископ Натанаил и други прекрасни помощници, които ще работят с мен, но въпреки това се притеснявам, защото не знам дали изпълнявам добре функцията си на председател. Въпреки това, плановете ни са големи и аз ще направя всичко, за да докладвам на следващото събрание през май следващата година за нашата успешна работа. Това е прекрасно и срещам много, много приятели, които ще дойдат, а много приятели свещеници ми казват: „Ваше Високопреосвещенство, това е много важна комисия и от Вашия доклад ще видим какви заплати ще имаме, какви пенсии и помощ. Всичко това е много важно, защото разпорежданията са толкова различни и задълженията са много различни. Имаме много работа, но надеждата ми е, че ще свършим всичко. Мисля, че братята на следващото събрание ще приемат всичко това, което е много важно за нашата пастирска грижа тук в Америка. Така, че ние сме тръгнали по възвишен път и в този момент Господ е с нас.
ЙТ: Амин! Ваше Високопреосвещенство, има православно духовенство и паство в САЩ, които от много години са истински заинтересовани от работата на събранието на епископите, но се оказва, че не сме успели да си стиснем ръцете за последователен план, който да способства за обединението в нашата страна. Знам, че сега има души, които с голям интерес следят събитията. Ваше Високопреосвещенство, каква роля имат свещениците и паството, за да подкрепят работата на епископите в събранието? Как можем да ви подпомогнем?
МЙ: Мисля, че както духовенството, така и паството трябва да бъдат готови за помощ, ако се надяваме да откликнем на призива на много от нашите енории и да свидетелстваме ефективно за слава Божия между местните хора в Америка, които все още не са открили бисера на православната вяра, най-верния остатък на новозаветната църква, чрез нашия Господ Иисус Христос. Нашата църква е останала съществено непроменена от времето на светите апостоли, но по-зряла през вековете. И така, накрая ще кажа, че както духовенството, така и паството трябва да работят заедно и да работят активно, подкрепяйки събранието и нашата работа.
ЙТ: Да, наистина. Дано да видим такава дейност от страна на свещениците по вашите молитви, Ваше Високопреосвещенство. Ваше Високопреосвещенство, ако имахте една кристална топка и можехте да погледнете в бъдещето, да кажем след десет години - какво бихте видели като крайна цел на събранието, което е в развитие? По рано в това интервю споменахте, че то е преходен орган. Какъв ще е крайният резултат? Какъв ще бъде постоянният орган?
МЙ: О, да, бих искал да мога да видя десет години напред. Мисля, че крайната цел на нашето събрание е да прекрати дейността си, тъй като ще бъде заместено от нов свят ръководен синод от епископи, представящ единно свидетелство за Господ Иисус Христос сред православното и неправославното паство, докато се премахнат различията в пастирската грижа, които притесняват вярващите тук, в Америка, от много години. Това е моето виждане.
ЙТ: Колко прекрасен начин да го изразите! Макар и да не бях мислил за прекратяване на дейността, като нещо толкова болезнено, но сега го мисля. Ваше Високопреосвещенство, нямам думи да Ви благодаря, че пожелахте да отделите време от натоварения Ви график, за да говорите с мен и с нашите слушатели в страната за важната работа на събранието. Ваше Високопреосвещенство, бихте ли искали да споделите някои финални мисли с нашите слушатели?
МЙ: Да, мисля, че заедно трябва да принасяме молитва, пост, подкрепа, включително финансова, любов един към друг и насърчение за тази „тежка смяна” в нашето православно общество. Има само едно кръщение, един Господ Иисус Христос, една апостолска църква. Трябва да живеем заедно в съгласие. Трябва да сме готови да се справяме с възраженията на онези, които не искат, както пак ще кажа, да изоставят собствената си идентичност за благото на Светата Православна Църква и своята юрисдикция. Също така моля нашите слушатели и читатели: моля ви, имайте търпение и се опитвайте да разберете не моята или вашата воля, а Неговата, Божията воля за нас. Амин!
ЙТ: Амин! Ваше Високопреосвещенство, благодаря Ви за отделеното време.
МЙ: Благодаря Ви, отче!
ЙТ: Голямо благословение е да разговарям с Вас и моля за Вашите молитви.
МЙ: Благославям Ви. Молете се за мен.