В първия ден от Великия пост ректорът на Санкт-Петербургските духовни училища Гатчинският епископ Амвросий споделя спомените си как за първи път в живота си е извършил чина умиване на нозете. В интервюто владиката разказва и за това, което лично си спомня от периода на Великия пост и как преминава св. Четиридесетница в Петербургските духовни училища.
- Владика Амвросий, с какво за Вас най-вече се асоциира периодът на Великия пост?
- За мен Великият пост се асоциира най-вече с радостта от това, че отново е настъпил, с усещането на начатъците на истинската свобода, дадена от Бога на човека, с лекотата на душата и с особените събития в моя живот и в живота на окръжаващите ме хора.
В периода на Светата Четиридесетница мнозина се откъсват от безумното надбягване с времето, често коренно променят своя живот, в който става непостижимо откриване на Божието присъствие и познаване на Неговата Божествена любов, с желание да бъдат отхвърлени оковите на пороците и тежестта на греховните грешки. На мен, като свещенослужител, често ми се случва да бъда свидетел на това прераждане на човека. Към него не може да се привикне - то е като ново творение. Тези събития на раждането на нови хора вдъхновяват, дават мощен импулс самият ти да се равняваш с тези хора, от една страна, а от друга – да изправяш себе си така, че да бъдеш за тях също пример за това как Бог действа в живота на човека.
Освен това в периода на Великия пост в манастирите обикновено се извършват монашески пострижения. Когато учех в Московската духовна семинария и академия и живеех в Троице-Сергиевата лавра, и после, когато вече бях монах в Московския Сретенски манастир, всяка година ставах свидетел на монашески пострижения. Всеки път, присъствайки на постижение, възприемах този момент като тайнство на възраждането на човека, подобно на това, което се извършва при светото Кръщение, и заедно с това – като Тайнството на брака, в който човек дава вечен обет за вярност на Бога и завинаги отдава себе си в послушание на всеблагата Му воля, връчвайки без остатък себе си на Неговата непостижима любов.
През последните няколко години в периода на Великия пост аз самият извършвах монашески пострижения. Очаквам, че през тази година дверите на новия живот и особено служение на Църквата ще се отворят и за двама наши магистрати, които ще приемат монашески постриг при Духовната академия, и вярвам, че те ще станат своего рода първенци във възраждането на днешното образовано монашество в най-новия период.
Винаги благоговея пред хората, посвещаващи живота си изключително на служение Богу. Много се радвам за тях и ценя избора им. Ето такива асоциации правя.
Някои казват, че постът е свързан още и с особени външни изкушения. Напълно е възможно, но нима и извън поста те не са достатъчни. Постът трябва да ни научи да бъдем независими от външните обстоятелства и да запазваме във всякакви ситуации мира в сърцето си. Именно с тази задача бих искал да се свързва предстоящият Велик пост.
- Може ли и необходимо ли е някак специално човек да се настройва за Великия пост? Може ли въобще по някакъв начин да се подготвим за него? С какво настроение бихте посъветвали православните християни да стъпят във Великия пост?
- Необходимо е. Преди да започнат да свирят, музикантите настройват своите инструменти, сверяват ги един с друг. Самата Църква всяка година ни предлага преди св. Четиридесетница да настроим струните на душата си. Църквата отдавна e създала подготвителните недели, чиито богослужения включват особени песнопения и молитвословия, а апостолските и евангелските четива говорят на дошлите през тези дни в храма за много важни неща, настройващи християнина да разположи целия си вътрешен мир за настъпването на времето, когато той ще може да влезе в необичайна област на духа, където ще протече упорита работа над самия него. Първостепенното условие, за което Църквата винаги ни напомня, е започването на този път с прошка, искрена, непритворна, без да лъжем себе си, примирявайки се с всички, с които мирът е бил нарушен. Заедно с това, всеки може и трябва да определи индивидуална задача за себе си. Тя ще зависи от състоянието на сърцето на човека, от неговата лична склонност към този или онзи грях.
- Казват, че постът трябва непременно да принесе някакъв духовен плод. Навярно за всеки човек през всеки един период от живота му този плод е личен. А как да се направи така, че периодът на поста да бъде непременно плодоносен? Така че в духовен план времето на Великата Четиридесетница да не е минало напразно?
- Постът ни е даден именно за това. Той ни показва истинското наше състояние, а не това, което мислим за себе си. Разкрива как живеем, от каква храна се нуждаем, за какво жадуваме. При съблюдаването на поста всичко е важно – и външното, и вътрешното. Не е необходимо да се утешаваме, че на поста, с цялото му разнообразие от форми, разработени на основата на християнската традиция – строг пост, въздържание от блажна храна, пост на хляб и вода – може да бъде намерена алтернатива. Аскетичните упражнения не могат да бъдат взаимнозаменяеми. Днес християнството, както никога, рискува да се отъждестви с обществения морал, което може да обезцени поста като средство за възпитание в сферата на желанията и да сведе духовния живот само до интелектуалния му аспект. Затова е много важно постът да се съблюдава в областта на най-необходимата за живота на човека сфера, свързана с храната.
Добре е към това да се помисли и за тези страсти, от които човек е особено уязвим, и максимално да се ограничи в свързаното с тях, или изобщо да се откаже от всичко, което напразно отнема силите, времето, здравето, изкривява вътрешния свят, замърсява душата и разрушава личността. Тогава в края на поста ще се убедите, че и без това може да се живее и човек да бъде по-щастлив и по-свободен.
- Постът е период, който се отличава с особени богослужения. Специално в Санкт-Петербургската духовна академия променя ли се по някакъв начин учебният график през периода на поста? Има ли задължителни служби за студентите от Петербургските духовни училища? Защо именно тези богослужения?
- Службите през Великия поста са удивителни! Цялата първа седмица сутрин и вечер отиваме в храма и се молим заедно по време на дългите служби, шлифоващи грапавините и острите ъгли на сърцата ни. Цялата седмица в Санкт-Петербургските духовни училища няма учебни занятия, защото главното занятие – молитвеният опит и духовната борба, както и ползата от поста - протича през цялото това време в храма.
През първата половина на деня се молим на службите примерно от 8.30 до обяд, с едно неголямо прекъсване от 15 минути. Започваме деня с утренни молитви, след това следват утреня, часове, изобразителни и вечерня (в сряда и петък - литургия на Преждеосвещените дарове). Вечер от шест до девет часа служим велико повечерие с Канона на св. Андрей Критски. Винаги служа сам великото повечерие и го завършвам с проповед. Пеят всичките три хора, студентите поред четат определените по устава псалми и молитви, аз и преподавателите свещеници също взимаме участие. Богослуженията изобилстват от земни поклони и често повтаряната молитва на преподобни Ефрем Сирин, която определя главното: от какво молим Бог да ни избави и какво да ни дари, като плод от поста. Между службите се правят необходимите домакински послушания и почивки. В трапезарията се предлага постна храна. В петък денят завършва с изповед, вечерта се чете велико повечерие, служи се утреня, а след това всички заедно се готвим за причастие и четем установеното молитвено правило. В събота практически всички се причастяват. Сред нашите студенти има такива, които водят редовен евхаристиен живот. Те се причастяват на всяка литургия, затова и през първата седмица пристъпват към Светата Чаша в сряда и петък. Седмицата завършва с Неделята на Тържеството на св. Православие (Неделя Православна – б. пр.) и от втората седмица занятията започват. Както е установено, през следващите седмици Преждеосвещени литургии извършваме в сряда вечер. Обикновено много наши студенти също се причастяват на тези богослужения. Всяка петък вечер всички се събират на заупокойните служби.
Петата седмица ще ни предложи да се помолим заедно на утрената с т.нар. Мариино стояние (в този ден се чете целият Велик покаен канон на св. Андрей Критски и житието на св. Мария Египетска – б. пр.), в навечерието на събота при особено богослужение и пеене се изпълнява акатистът на Божията Майка, следват Лазарова Събота и цялата Страстна седмица – тя е също неучебна, както първата седмица от Поста. Такава е проверената през столетията традиция на духовните училища. Именно тези богослужения са крайъгълните камъни и носещите стени на богослужебния кръг на Великия пост.
- Като архиерей на Велики Четвъртък Вие извършвате чина умиване на нозете. Мога ли да Ви попитам как се възприема този чин „отвътре”, когато непосредствено се участва в него, още повече, когато фактически се „изпълнява ролята” на Христос? Помня, след като за първи път видях този чин в храма „Христос Спасител”, когато го извърши Патриарх Кирил, откъсът от Евангелието на Йоана за Тайната вечеря прозвуча някак особено ярко... За Вас, след първото извършване на този чин, същият фрагмент от Евангелието зазвуча ли някак по новому?
- Чинът умиване на нозете съм правил само един път, миналата година. Всички предишни години дълго се готвех за това. Вътрешно се готвех. Веднъж, още като юноша, видях как един архиерей извърши този чин в храма. Той уми краката на всички, а после, през останалите дни от Страстната седмица, буквално изтормози духовенството си, обвиняваше, гневеше се и в края на краищата развали на всички настроението за Пасха. Страхувах се от повтаряне на изкушението и няколко години се готвих за това служение, за да премине чинът не просто като някаква форма, не като постановка на случилото се в Сионската горница, а да се извърши естествено, живо, с полза, и преди всичко – с полза за мен. За мен беше много важно след този чин да имам желанието и решимостта да се настроя така, че това умиване на нозете на по-младшите по сан братя да продължи и по-нататък, в живота, в служение, в потребност да бъда слуга на всички. Миналата година пристъпих към извършването му с голямо вълнение. Практически е невъзможно да се опише дълбокия трепет и усещането на радост и на някаква вътрешна сила от това, че смиряваш себе си и умиваш краката на своите братя свещеници. Това може само да се изпита и да се пази като съкровище в сърцето. Не зная ще извършвам ли чина умиване на нозете този Велик Четвъртък. Би ми се искало да го извършва отново, със същото необикновено чувство, което Бог ми даде миналата година. Тогава и тези, които ще наблюдават този чин, ще могат да се проникнат от същото възприятие на евангелското събитие, каквото сте изпитали вие, виждайки за първи път чина умиване на нозете, извършен от Светейшия Патриарх Кирил.