Блаженият архиепископ на Прага, митрополит на Чешките земи и Словакия Христофор разказва пред главния редактор на ИА „Русские новости” Ярослав Мошков за ситуацията, в която се намира и за живота в Тешовския манастир. Беседата е проведена на 1 юни 2013 г.
Владико, разкажете в каква ситуация и в какви обстоятелства се намирате в момента.
Във връзка с моя юбилей – 25 години от епископската ми хиротония и 7 години откакто съм митрополит, дойдоха да ме поздравят много хора, включително и владика Сергий, който служеше при нас в Успенския храм. Благослових го за архимандрит и съдействах за възвеждането му в сегашния чин. Говорих на тази тема със Светейшия патриарх Кирил. Той може да направи много за Светото Православие.
Поздравяват ме, сравняват положението ми с различни истории на архиереи, които са се оттеглили на покой.
Някои казват, че ситуацията е като при свети Фотий. Фотий – великият светия, него дори три пъти го отстранявали, но пак го молели да се върне на престола като Константинополски патриарх. Хората ми казват: „всичко това е било като при вас”. Аз на всички отговарям, че нямам никакви амбиции, освен една – да служа на Църквата. В какъвто и да е сан и на което и да е място. Църквата за нас е като едно голямо семейство и може подобно на апостол Павел да се каже, че Църквата – това е тялото на Иисуса Христа. Това тяло се състои от различни части, една от които е духовенството.
Санът е свята тайна. Свещенослужителите може да са дякони, презвитери и епископи, но свещенството е тайна. От встъпването си в това служение не правя разделение между епископат, свещенство, презвитерство и дяконство. Всички те служат на Бога и на народа Божий. От историята знаем, че когато са били избирани първите епископи и свещеници, тях ги е избирал народът. Имало е такава традиция. Разбира се, според сега действащия ред в Православната църква в края на краищата Синодът избира. При нас също Синодът утвърждава, присъства на събитието, но трябва преди всичко с народа да се съгласува да бъде ли свещеник или епископ този или онзи човек. Затова и досега е запазена традицията йереят да слага облачението си пред народа. Ако народът не иска йереят да служи Божествена литургия, няма да го обличат в богослужебни дрехи. Всички ще си отидат, никой няма да остане. На нас ни е забранено да служим сами. Не може да служи само един клирик, презвитер или епископ. Без народа нищо не става. Затова когато виждам, че народът изисква и настоява за моето възвръщане на поста и служението ми като митрополит, архиепископ на Прага, аз съм готов да приема отново това служение, но всичко това трябва да стане по определения път. По каноничен път. Отказах се от това служение, за да има мир и единство в Църквата. Юристите ми казаха, че ще ми трябват пет години, за да се оправдавам пред светски съд, ако се съдя с матушка Рапцунова и с хората около отец Фрейман. Аз, разбира се тогава не мислех, че след няколко дни те ще кажат, че са написали неистина за мен, в резултат на която искаха моето отстраняване от служението ми на поста глава на Църквата. Мислех, че това ще се проточи много дълго. Беше ясно, че накрая ще застанем пред съда, където ще се разбере, че нищо такова не съм направил. Сега ситуацията е друга, каквато съвсем съм очаквах. Не очаквах, че тези хора, които се изправиха срещу мен, ще се покаят. Аз и не мислех, че народът ще изкаже мнението и желанието си да ме види отново на предишното място. Мислех, че спокойно ще дойда тук, в манастира Преображенския манастир, и ще служа на Бога и ще уча тези, които ще идват при нас, монашестващите преди всичко, като един от професорите от Богословския фактултет в Прешов, ще продължа служението си в уговорените рамки по време на моето доброволно напускане на служението. Вие знаете, че това не е по каноните, но аз си останах митрополит-архиепископ, но вече бивш. Канят ме на различни конференции в разни места, участвам като професор и като един от преподавателите в Богословския факултет и служа.
Отказах се от служенето и поста глава на Църквата, защото братята архиереи ме помолиха да се отдалеча от това служение, заради взаимното единство, любовта и добрите отношения в Църквата, както вече казах. Не знаех, не се досещах, че ще дойдат такива нови обстоятелства. Преди месец или два смятах, че всички ще ме забравят, че ще се появи нов Пражки архиепископ, ще бъде свикан Събор, ще назначи нов митрополит, и аз ще се радвам заедно с Църквата на единството и тържеството на любовта и взаимното уважение. Ето в такава ситуация се намирам.
Владико, как преминават дните Ви в Тешовския манастир, с какво се занимавате?
Преди всичко служа като монах, служа цялото Богослужение, както е положено, наравно с игумена. При нас игумен е архимандрит Козма. Той служи и като мисионер в Швейцария, той самият е от този край, роден е близо до Базел, има си там свое паство, за което се грижи с наше благословение. Там е и диаспората, необходими са много сили и по негово разпореждане аз водя богослужението в манастира. Освен това, разбира се, се занимавам с научна работа, пиша статии, реферати, подготвих книжката "Диптихът и Православната църква", която ще бъде издадена, в момента е на коректури. След това и народът идва, в събота и в неделя - през почивните дни пристигат хора от всички краища.
Новото в манастира е, че когато бях в Гърция много ми харесаха така наречените "агрипнии", тоест всенощни бдения. Свикнах с тях. Започват в 21 часа и свършват както на Пасха - около 3 часа сутринта. Миряните и братята молят да ги отслужваме. Това са много удивителни служби. Последния път се събрахме на празника на светите братя Кирил и Методий, който е на 24 май, събрахме се на 23 май около 20 часа, а приключихме в 3 часа сутринта. За нас това бяха като че 5 минути. Още тогава се уговорихме да се съберем отново на Възнесение, защото това много помага на човек в духовния му живот. По-рано, когато бях в манастира в Гърция, участвах в тях всеки месец. Канеха ме да служа там. Помня как с един вече покоен архиерей отидохме в 22 часа в храма, вървяхме нагоре пеша, а се върнахме вече през деня, в 5 часа. За мен това беше и духовна помощ. Бях млад човек, пред когото се откриваше духовният хоризонт. На Света Гора, Атон - това е висока планина, с височина 2003 м, на празника Преображение Господне в намиращия се там храм Преображение се събират по 20 души от всеки манастир, започват да се молят в 17 часа и завършват в 5 часа сутринта.
Най-дългото нощно бдение при нас продължава 7 часа, но тези 7 часа, които ние прекарваме в нощната тишина в храма, ми се струва, че минават много бързо, тогава човек губи чувството за време. Това е удивително. Човек може да се подкрепи духовно. Идващите казват: "Владико, кога ще има пак бдение?” Хората обикновено не знаят за тези всенощни бдения, знаят, че нощни служби има само на Пасха, но когато придобият този опит, казват: „за нас това е като нова Пасха”.
На снимката: Блаженият Пражки архиепископ, митрополит на Чешките земи и Словакия Христофор, 1 юни 2013 г. Снимка: Ярослав Мошков, ИА "Русские Новости"