Ваше Високопреосвещенство, на 21 ноември се чества празникът на православното християнско семейство и младеж. От кога датира той и какво предание стои в основата му?
21 ноември е един от големите Богородични празници Въведение Богородично, когато родителите на Пресвета Богородица светите и праведни Йоаким и Анна са изпълнили своя обет към Бога и с много тържествено шествие са довели тригодишната си дъщеричка в Йерусалимския храм.
Те са били посрещнати на входа на храма от първосвещеника Захария и свещениците, служещи в храма, и по Божие указание свети Захария е въвел Пресвета Богородица във второто отделение на Йерусалимския храм „Святая Святих“, където само веднъж в годината единствено първосвещеникът е имал право да влиза, за да принася жертва. Там Пресветата Дева се е готвела за своята велика мисия да стане Майка на Сина Божий, нашият Господ Иисус Христос, като по-голямата част от деня е прекарвал в молитва, четене на Свещеното Писание, богомислие и труд.
А през 1929 г. с решение на Св. Синод на Българската православна църква празникът Въведение Богородично е обявен и за празник на православната християнска младеж и семейство. Това е защото семейството на свети Йоаким и Анна и тяхната пресвята малка дъщеря е един жив неувяхващ пример за истинско християнско семейство и благодатно възпитаване на децата.
Денят ни напомня и за духовните задължения на родителите да въвеждат своите наследници в Божия дом, да ги учат да различават доброто от злото. Как се справяме в тази роля?
Както виждаме от смисъла на празника първото и основно възпитание в благочестие, вяра, любов и трудолюбие трябва да се получава в семейството, след това и в училище. Които родители не са имали възможност да получат християнско възпитание вкъщи и в училище, те много трудно ще могат да научат на това и своите деца. Затова Св. Синод на Българската православна църква от началото на промените в България настоява за много по-обширно изучаване на Православното християнство в детските градини и училищата. Но до ден днешен това не е направено, поради което процентът на децата, изучаващи православното християнство в България, е много малък.
Там, където децата имат възможност да изучават вероучение, се виждат и плодовете му, като вяра в Бога, желание да вършат добро, по-голямо уважение към родители и учители, по-съвестно изучаване на учебните предмети – тези деца живеят с по-чувствителна съвест, което е предпоставка, ако по-нататък обществото не ги повреди, да станат добри, истински християни и истински родолюбци.
Съвсем наскоро с вашето благословение излезе книгата „Веднъж за цял живот“. Кое наклони везните в решението ви за издаването ? и какви проблеми засяга авторът прот. Илия Шугаев?
„Веднъж за цял живот“ ни беше препоръчана от духовния старец схиархимандрит Тимотей, игумен на манастира „Параклитос“ в Гърция, защото в нея се разглеждат най-актуални за съвремието въпроси, свързани с брака, семейството и възпитанието на децата. Сборникът разговаря дълбоко и увлекателно на темата за любовта в семейството, истинската и вечна, за греховете против семейството, обяснява що за явление е така нареченото семейно планиране, как да изберем спътника в живота, кой е глава на семейството, какво място заемат майката, децата, каква е отговорността за абортите, как да построим здраво, щастливо семейство и много друго.
Объркват ли се младите днес в представянето като нещо нормално на еднополовите бракове, от въвеждането на трети социален пол през документи като Истанбулската конвенция?
Слава Богу, в България не беше приета Истанбулската конвенция, което показва някаква зрялост на българското общество в неговите нравствени ориентири. Според Свещеното Писание и учението на светите отци Бог е създал мъжки и женски пол. Полът е биологична даденост, която не можем да избираме. Всичко друго е противене на Божието домостроителство, което води до извращение на човешката природа и представлява един много тежък грях.
Господ е казал в Светото Евангелие: „Който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.“ (Мат. 18:6). Ако Европа ни учи на материален просперитет, то на първо място не бива да забравя своите християнски корени, защото е казано „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“ (Мат. 6:33).
Днес наблюдаваме бум на дрогирани шофьори, към това, ако сложим и подкупните служители на реда, администрация и политици – къде според вас е коренът на злото в България, да не би в липсата на религиозно образование?
Причината е в липсата на християнско съзнание и ценности, на християнско възпитание.
Какво споделят с вас родители, чийто деца са започнали да учат Религия, било в неделно училище към някой храм, било в училището?
Родителите са много благодарни за тези часове, казват, че децата ги чакат с голям интерес, а в поведението си са по-сдържани, съвестни, склонни към да проявят християнска съпричастност, да осъзнаят своите грешки и недостатъци, да поискат, да желаят да станат по-добри. Често самите деца се превръщат в малки апостоли за своите родители, защото от тях те научават това, от което мнозина от тях са били лишени в своето детство.
Духовността, милосърдието може ли да победи при положение, че масовата съвременна култура се кланя на външната обвивка, на материалното, на Мамона и на Егото?
Истинската духовност и милосърдие трябва първо да победят в душата на отделния човек и тогава би могло да се превърне в обществено явление. Така че да, защото Господ е казал: „Дерзайте, Аз победих света“. Ето защо трябва да се стараем да възпитаваме всеки един отделен човек в доброто, на първо място с личен пример и с християнско благовестие.
Само атеизмът от времето на комунизма ли е причина българинът да е религиозен само по празниците, а в останалото време храмовете да са полупразни?
Коренът на комунизма в България беше атеизмът – отричането на съществуването на Бога. Но атеизмът, безбожието не е ново явление в историята на човечеството. Още в древността, 1000 години преди Рождество Христово, свети цар Давид е казал: „Рече безумец в сърце си: „няма Бог". Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро“ (Пс. 13:1). Но насилствената атеистична пропаганда, особено по отношение на децата, изигра пагубна роля. Това е и една от причините българинът и до ден днешен да не е особено религиозен.
На Запад след като е имало големи отстъпления от Христовата вяра, се появява култът на материализма – желанието за богатство, разкошен живот, наслаждения, рай на земята без Бога. И в крайна сметка, там, където не е имало комунизъм, но не е господствало и Православието, живата истинска вяра е по-слаба отколкото при нас.
Има ли някакъв висш промисъл някои икони да стават чудотворни, и какви са условията това да се случи - от зографа ли зависи или от миряните?
Това е Божия тайна – защо някои икони и кога стават чудотворни. Като това не зависи от материала и богатата украса на иконата. Значение със сигурност имат и вярата и благочестието на зографа, и хората, които ще могат с благоговение и вяра да оценят това голяма чудо. Понякога Господ е дарувал чудотворна сила на икона, пред която се е молел някой свят човек. Слава Богу, в България имаме чудотворни икони, пред които са ставали и стават много чудеса. Например, през 2007 година, когато положението на нашите арестувани и осъдени медици в Либия беше безнадеждно, Св. Синод на Българската православна църква събра трите чудотворни икони на Пресвета Богородица от нашите ставропигиални манастири и след като при стечение на много духовници и миряни беше отслужен пред тях молебен за нашите медици, още на другия ден се разбра, че техните присъди ще бъдат отменени и те ще бъдат освободени. И два месеца по-късно те си бяха вече в България.