Св. Евмений, епископ Гортински, живял през седмия век. От млади години почувствал влечение към монашеския живот. Зажаднял за духовни подвизи, той раздал цялото си имущество на бедните и се отдалечил в манастир.
Нежната му душа откликвала на всички нещастия на ближните. Бил баща на сираци, опора на бедни и слаби, утеха на скърбящи, целител на страдащи.
Главните му добродетели били състраданието и смиреномъдрието.
Бил проникнат от истинско миролюбие. Следвал в живота си заветите за любов и всеопрощение.
Прославил се и с дар на чудотворство.
Заради мъдростта и благочестието си бил поставен за епископ на Гортин – град на остров Крит.
В негово време светата Църква била вълнувана от нечестивата ерес, наречена монотелитство. Еретиците монотелители учели, че Богочовекът Господ Иисус имал само божеска, но не и човешка воля.
Верен пастир на Христовото стадо, светителят Евмений се стремял да запази мира в Църквата. Твърд противник на ереста, той употребил много усилия отечески да убеди еретиците да се откажат от лъжеучението си и да се върнат в лоното на Църквата.
Враговете му го наклеветили пред властта. Бил заточен в Тиваидската пустиня, гдето и починал. Тялото му било пренесено в Гортин и там погребано с чест.