2Q== Всемирното Православие -  В ПЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА,  ЗА ДВАМАТА БЕСНОВАТИКакво имаш Ти с нас,

Иисусе, Сине Божий?

(Мат. 8:29), ­ казват бесноватите

в днешното свето Евангелие.

 scale_1200 Всемирното Православие -  В ПЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА,  ЗА ДВАМАТА БЕСНОВАТИБлагочестиви слушатели християни! Както дъждът напоява земята и я прави плодородна, така и Божието слово (поучение) напоява и оплодява човешките души и сърца.

И както земните плодове хранят и веселят човешкото тяло, така и Божието слово храни и весели душата, без което душата се отделя от Бога и става роб на дявола, както ще чуете сега от Евангелието.

От Матей, зачало 28

В онова време, когато Иисус стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път. И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата. А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им. Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.

Тълкувание

Когато Христос отивал по море в Гергесинската страна и бил заспал в кораба, в морето се извила страшна буря и апостолите, като се уплашили, събудили Христа и рекли: Учителю, стани, че загинахме”. Тогава Иисус станал и като заповядал на вятъра да спре и настанала голяма тишина, им рекъл: Защо сте толкова страхливи, маловерци? А всички, които били в кораба, се чудели и казвали: Какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват? 

И така, след това чудо Христос отишъл в Гергесинската страна, където изцерил бесноватите, които били много свирепи, за да укрепи апостолите към по-силна вяра. Тези двама бесновати живеели в гробищата и дяволът, който бил в тях, ги карал да живеят там, за да накара хората да вярват, че щом човек умре, душата му става дявол, но това е абсолютно невъзможно, защото, щом излезе от тялото, душата вече не може да остане на този свят, а ако е праведна, отива в Божиите ръце, тоест ангелите я завеждат в горните пресветли места, където дяволът не се приближава, ако ли пък е грешна, дяволите я завеждат в тъмните подземни места, където ще стои скръбна и смутена до Страшния Божи съд и ще чака голямата геенска мъка. А дяволите, които били в бесноватите, макар да съблазнявали хората да си мислят така, но, като видели Христа, се уплашили да не ги изпрати на вечна мъка за това, че вършат зло, и затова викали безсрамно: Иисусе, Сине Божий, нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? Но това не е възможно. Защото мъките на дявола и на грешните хора няма да бъдат сега, а когато дойде Страшният Божи съд. Обаче дяволите имат позволение от Бога да пакостят на хората до онова време за тяхна душевна полза, а когато Бог не ги оставя да пакостят на човеците, както искат те, тогава им става много мъчно. И понеже мразят доброто, затова поискали от Христа разрешение да влязат в свинете и да ги издавят, за да натъжат собствениците им, та те да не приемат Христа в града си. А Христа не че се покори на искането им, а им разреши да влязат в свинете и да ги издавят, за да видят хората колко ги мразят дяволите и че ако не ги възпира Божията сила, биха сторили и на бесноватите такова зло, каквото сториха на свинете; защото дяволът няма власт нито над човека, нито над добитъка, и не може да стори нищо, ако няма разрешение от Бога. Защото Бог промисля за нас, вижда всичко и дава на всекиго това, което е полезно за спасението му. И когато човек не приема с благодарност онова, което му се дава за негово спасение, тогава той лесно изгубва душата си. Такъв е и случаят с гергесинските жители. Бог им изцерил бесноватите, за да ги увери, че може да ги изцери от всяко зло и да ги спаси, но те не повярвали, тогава издавил свинете им, за да ги прикани да дойдат при Него, и те дошли, но не за да Го приемат в града си като самаряните, а за да Го изпъдят. Защото мислели, че, ако остане там, може да им причини още повече щети, и затова Го помолили да напусне пределите им. Виждате човешка глупост и остарял обичай. Бог погубил свинете, за да спаси душите им, а те излезли неблагодарни.

Бог и сега много пъти прави същото и с нас; защото и сега докарва на много хора щети, беди, гонения и други злини, за да ги привлече по-лесно към покаяние. Защото бедите и скърбите най-лесно завеждат човека в Небесното царство, стига само да ги търпи с благодарност, както казва апостол Павел: През много скърби трябва да влезем в Царството Божие (Деян. 14:22). А ако не търпим с благодарност, тогава Бог напуска и нас, както напусна гергесинците и отиде в Своя град Капернаум. Защото Той се роди във Витлеем, израсна в Назарет, но често ходеше и оставаше в Капернаум, поради което той се нарича негов град. Защото гергесинците не Го приеха и Той се върна в града Си, и ги остави в застарялата им тъмнина да ги мъчат бесовете (дяволите), но не всички, а на колкото Бог разреши; защото дяволът няма власт над човека, а Бог, понеже е милостив, му разрешава да мъчи грешниците, за да се спаси душата им. И ако грешниците търпят с благодарност мъчението им, то им е от полза, а ако почнат да роптаят и да хулят Бога, тогава и Бог ги предава на по-голямо мъчение и на този, и на онзи свят.

Поучение

Любезни християни, понеже чухте от днешното свето Евангелие, че нашите грехове карат Бога да даде власт на дявола да ни мъчи безмилостно, затова трябва да се откажем от мръсните грехове и да не сме бесни като онези гергесинци. Помислете сами, какъв по-голям бяс може да има от блудството, защото както бесният се съблича гол и ходи като безумен, така и блудникът е гол откъм Божиите дарове, които е приел от Бога при кръщението си, и безчинно ходи като пиян и замаян по гнусния блуден път. Но ако такива хора не се откажат от лошия си обичай, не се обърнат към истинско покаяние и не измият мръсния си грях с непрестанни сълзи, тогава и Бог ги оставя да паднат в гибелната си бездна и винаги да се мъчат. Защото блудникът не се бие с камъни, както правят бесноватите, а неговата грешна съвест, която го гризе като червей, го бие по-силно от камък. И освен това, блудникът не живее на гробищата като бесноватите, но блудодеянието му е много по-гнусно и мръсно от разлагащите се тела в гробищата.

По подобен начин са бесновати и пияниците и всички други грешници, които самоволно изоставят Христа, истинската Светлина, и тичат като луди в мрака на греховете, и искат да бъдат приятели на дявола, а не на Бога. Но, братя християни, сега, докато сме живи, е време да се откажем от мръсните си грехове и да се потрудим да изпълним Божиите заповеди, докато сме на този свят. Защото тук е време за труд, а там ­– за въздаяние. Тук трябва винаги да сеем, а там ще събираме, както правят орачите. Когато е време за сеитба, те не обръщат внимание нито на дъжда, нито на снега, а се трудят да посеят, за да има после какво да събират с радост. Така да правим и ние ­– да посеем тук труд, пост, молитви и милостиня, а там ще пожънем с радост сладкия рай и вечното наслаждение с Божията благодат. Нему слава във вечните векове, амин.