„Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз“

(Мат. 9:34)

Тъй казали, братя и сестри, фарисеите за Иисуса Христа, след като в град Капернаум Той изцерил двама слепи и един ням човек хванат от бяс. Това чухте от днешното литургийно свето Евангелие (Мат. 9:27-35).

Защо казали те така?Какво ги е подтикнало, та дивните чудеса на Господа Иисуса Христа да приписват на бесовския княз? Подтикнала ги е завистта!

Народът, чистите по сърце, добродушните люде благоговейно се удивлявали и прекланяли пред действията на Божията благодат, радвали се и прославяли Иисуса Христа. Свети евангелист Матей пише: „А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля” (8:33); и още: „народът... прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците” (Мат. 9:8).

Страшно нещо е, братя и сестри, завистта! Тя измъчва душата и я погубва. Свети Василий Велики казва: „Както ръждата разяжда желязото, както червеят прогризва и разваля плода, така завистта прави с душата, в която се е загнездила”.

Завистта дотолкова помрачава ума, опорочава сърцето и притъпява съвестта на човека, че той става способен и готов на всякакво престъпление.

Трудно е, братя и сестри, да изчислим злините, които завистта е произвела и произвежда в света! Тъй първият завистник дяволът, като завидял на блаженството на първите хора, съблазнил ги да вкусят от забранения плод, въвел ги в грях; от завист Каин убил брата си Авела; от завист Исав преследвал брата си Якова; от завист Саул, еврейският цар, искал да убие Давида; от завист вавилонските князе и сатрапи направиха да бъде хвърлен пророк Даниил в лъвската яма; накрай: не завистта ли осъди и разпна на кръст Спасителя на света?

Ето какви са, братя и сестри, плодовете на завистта! Ето колко тя е безчовечна и гибелна по своите последици!...

Затова Бог в Десетата заповед на Десетословието ни задължава да се пазим от завистта (Изх. 20:17).

Свети апостол Павел пише на римляните: „Като в ден да се държим благоприлично, без да се предаваме... на ... завист„ (13:13), а галатяните увещава така: „един другиму да си не завиждаме" (5:26).

„Ако в сърцето си имате горчива завист ... - казва свети апостол Яков, - не се хвалете и не лъжете против истината: това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска” (3:14 – 15). И още: „Дето има завист ... там е неуредица и всичко лошо”. (3:16).

Дето пък има любов, там не може да има завист, защото „любовта, както четем в Първото послание на свети апостол Павел до коринтяни ... не завижда” (13:4). Да, любовта, християнската любов!...

Братя и сестри,

Нека с всички сили се стараем да избягваме и да се отдалечаваме от завистта!... Да не ѝ даваме място в своето сърце, защото тя ще го изсуши и изтерзае и ще ни приготви тази участ, която ще постигне първия завистник – дяволът: геена огнена, вечна мъка (Мат. 25:41–46).

Да се облечем - както ни съветва свети апостол Павел - „в любовта, която е свръзка на съвършенството" (Кол. 3:14)!

Амин!