Foto-1-Nagornaya-propoved-flickr.com_ Всемирното Православие - ПРОПОВЕД ЗА НЕДЕЛЯ НА СВ. ОТЦИ  ОТ  6-ТЕ  ВСЕЛЕНСКИ  СЪБОРИ БОЖЕСТВЕНАТА СВЕТЛИНА

 Вие сте светлината на света” /Мат.5:14/

Евангелското литургийно четиво, което се чете в четвъртата неделя след Петдесетница, е избрано специално, за да ни напомня за св. Отци на Църквата, и по-точно за тези, които са взели участие в нейните шест Вселенски събори.

 То е част от известната проповед на Господа, произнесена на едно възвишение до Генисаретското езеро, затова тя се нарича Нагорна проповед или Проповедта на планината.


Съдържанието на тази проповед е толкова дълбоко и животонапътстващо, че е достатъчно да имаме само тези думи на Иисуса, за да добием представа за Неговото възвишено учение. 

След като е говорил за добродетелите, които трябва да красят християнина, Господ се обърнал към учениците Си с думите: „Вие сте светлината на света… Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец” /Мат.5:14-16/. Светлината. Тя бе създадена от Бога със заповед: „Да бъде светлина!” и тъмнината се развързала, бездната светнала, небето със звездите и галактиките си се открило.

Благодарение на светлината човеците могли да видят чудните Божии творения, за да може по-късно св. пророк и цар Давид да възкликне: „Небесата проповядват за славата на Бога и за делата на ръцете Му възвестява твърдта”. Когато Бог възстанови падналия човек в неговото Богосиновство, Той отново даде светила на земята, които да светят и просвещават света. Този път Той рекъл: „Вие сте светлината на света”. Тези думи бяха отправени към дванадесетте Му апостоли, но те важат и за всички, които носят името Христово в живота си.

В пълния смисъл на думата, светлина на света е Сам Господ Иисус Христос, който казва: „Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрак, а ще има светлината на живота”. /Иоан. 8:12/ Св. апостол и евангелист Йоан Богослов също свидетелства за Него: „Съществуваше истинската светлина, която просвещава всеки човек, идващ на света”. /Йоан. 1:9/ 

Той е не само Творец на материалната светлина, но и вечен извор на духовната и нравствената светлина, която просвещава ума на човеците и ги води към вечното спасение. Светило е и всеки Негов последовател, който отразява Неговата светлина, подобно на луната, която отразява светлината на слънцето.

Св. ап. Павел в своята проповед многократно обръща внимание на своите съвременници – християни, за тяхното особено състояние и мисия да бъдат светлина в света. На Ефесяни той пише: „Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; впрочем, постъпвайте като чеда на светлината”. (Еф.5:8), а към Филипяни се обръща с думите: „Всичко вършете без ропот и съмнение, за да бъдете безукорни и чисти, непорочни чеда Божии посред опърничав и развратен род, посред който сияете като светила в света, имайки в себе си словото на живота”. / Филип. 2:14-16/

И наистина, първите християни победили езическия мрак със светлината на своя живот, защото те наистина светели. Границата между техния живот и тая на езичниците била рязка и очебийна – граница между светлината и тъмнината. Един християнин между хиляди езичници се познавал. Външни признаци нямало, но въпреки това той се отличавал. Различавал се по дух, по мисли, по настроение, различавал се по обноски и постъпки, различавал се по живот и дела; целият му живот излъчвал евангелската светлина. Тая светлина не можела да се укрие от езичниците, подобно на светлината, която се поставя високо на светилника, за да свети на всички.

Колко е важна за нас светлината! Да си представим за малко, че слънцето престане да свети: всичко ще изстине и потъне в мрак, и смъртта ще се възцари на света. Всеки, които е бил свидетел на пълно слънчево затъмнение, има известна представа, как когато сянката пролази и тъмата обхване пространството, всичко утихва и остава в неспокойното очакване с облекчение да въздъхне, когато слънцето отново се появи. Да си спомним и за някоя нощ, когато внезапно електрическият ток спре навсякъде: телевизорът изгасва, радиото млъква, информационният поток по интернет прекъсва, ние сме откъснати от света и сме изключени от потока на останалата човешка дейност. Един коварен страх свива сърцата ни, защото за нас е присъщо да търсим светлината и общуването.

Когато погледът ни попадне и на най-слабия лъч светлина, ние търсим неговия източник, защото по думите на св. ап. Павел той става „водач на слепци, светлина на ония, които са в мрак”. /Рим. 2:19/ Но когато Господ ни нарича светлина на света, Той няма предвид материалната, а духовната и нравствената светлина, без която човек също не може да вижда и да действа правилно. Тази светлина, приета от Христа Спасителя, светите отци на шестте вселенски събори, като посредници Господни, в различно време, са опазили и предали в Църквата за поколенията напред. Това огромно наследство, заедно със Свещеното Писание и Светото Предание са ръководен инструмент в Църквата Христова, за да има светлина и мракът да не я обхване.

За жалост, съвременният християнин не свети, все по-малко той е светлина на света, защото непрекъснато се отдалечава от Христовата истина. Затова толкова много духовна и нравствена тъмнина ни обгръща. Всички я усещаме, защото тегне в душите ни под формата на грях, във вид на неуредици, страдание и безнадеждност. И ако тази тъмнина още не е погълнала света, то това е защото Христос още стои пред нас – там, в зенита на живота, и пръска Своята светлина, за да виждаме, макар и донякъде, и да не можем да усетим какво значи пълна и безнадеждна тъмнина. Ще позволим ли на тъмнината напълно да ни погълне?

Колко страшна е дори мисълта за такава перспектива. Християнинът това не трябва да го допусне. Господ ни казва: „Вие сте светлината на света”. Слънцето на правдата Господ Иисус Христос е готов да влезе в нашите души и да направи от нас светилник за останалите човеци. Впрочем, да открием портите на сърцата си за евангелската правда и да не забравяме, че „който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно”. /Мат 5: 19/ Да приемем благовестието Христово в своя живот, за да има светлина и в утрото на живота за тези, които идват след нас. Тогава в света ще има светлина, чистота и правда и останалите като видят добрите ни дела, ще прославят Небесния наш Отец. Амин.