През 1488 година Богородичната икона “Достойно ест” извършила следното чудо:

Богоносните древни отци, просияли на Света Гора, от древност са установили на втория ден на Пасха да се извършва литийно шествие с тази честна икона около Карея. За тази цел всички монаси, живеещи в Карея и в келиите, намиращи се в околностите ѝ, се събирали на църковна служба в храма Протат и след литургията участвали в литийното шествие.

През споменатата година четирима монаси, които живеели в Карея, в метоха на манастира „Свети Дионисий” по сатанинско внушение нарушили това светоотеческо предание и установление.

Когато литийното шествие минавало покрай техния метох, те не само не излезли да посрещнат светата икона, но и като се затворили в жилището си, нарекли участниците в литийното шествие чревоугодници и винопийци, а установяването на литийното шествие - противозаконно дело.

Божията Майка не оставила без вразумление тези нещастни поругатели на светинята. Същия ден вечерта внезапно, без предшестващи признаци на буря, се излял проливен дъжд с градушка. На следващия ден сутринта се оказало, че растенията в зеленчуковата градина, лозите и всички други плодове на този метох били напълно похабени. И което е най-удивително - това бедствие засегнало само Дионисиатския метох. Всички явно видели в това събитие Божия гняв към хулителите на светинята.

Когато монасите съобщили на своя манастир за постигналото ги бедствие, пребиваващият по това време в обителта им светейши Константинополски патриарх Нифонт[ 6 ] в справедливия си гняв им наложил строга епитимия за безумието им и за презрението им към светата икона. На следващата година по внушение на светейшия патриарх Нифонт тези монаси вече проявили подобаващо уважение към светинята и тържествено поискали прошка от участниците в литийното шествие, каквато и получили.

Впоследствие и монаси от манастира „Кутлумуш” също се оказали нарушители на светоотеческото предание относно честната икона „Достойно ест”. Те си въобразили, че тъй като са манастирски братя, не трябва да участват в литийното шествие заедно с келиотите[ 7 ], а трябва да го направят отделно, както и другите манастири[ 8 ]. Така и постъпили. Но това превъзнасяне на кутлумушци не било угодно на Майката на смирилия се до образ на раб Господ (Фил. 2:7). В този момент разбойници неверници внезапно нападнали кутлумушкото пристанище по суша и по море и предали на огън всичко, което се намирало там. Като видели в това явен Божи гняв, те се разкаяли за превъзнасянето си и през следващите години започнали да спазват чина, установен от древните свети Отци - да извършват литийно шествие съвместно с другите почитатели на светинята.

Но след известно време същите кутлумушки отци отново нарушили светоотеческото предание по отношение на тази света икона. Този път те получили свише още по-силно вразумление: новопостроената им трапезария и други сгради и стени вътре в манастира и извън него внезапно били разрушени подобно на иерихонските стени. Като видели това, те се осъзнали и побързали да се разкаят за неразумието си.

Нека по молитвите на винаги блажената и пренепорочна Майка на нашия Бог всички ние да се удостоим с небесното царство! Амин.

Тропар, глас 4

Да прибегнем, верни, с дръзновение към Милуващата Царица Богородица и умилно да Я призовем: „Изпрати ни Твоите богати милости! Запази Църквата ни, запази хората в благоденствие, избави земята ни от всякаква беда, дари мир на света и спасение на душите ни!

Молитва

О, Пресвета и Премилостива Владичице Богородице! Като падаме коленопреклонно пред Твоята света икона, смирено Те молим: чуй гласа на молението ни, виж скръбта ни, виж бедите ни и като любвеобилна Майка, побързай да се притечеш на помощ на нас, грешните! Умоли Твоя Син и наш Бог да не ни погуби заради беззаконията ни, но човеколюбиво да прояви Своята милост към нас! Измоли ни, Владичице, от Неговата благост телесно здраве и душевно спасение, и мирен живот, плодородие на земята, благоразтворение на въздуха и благословение свише за всички наши добри дела и начинания! И както в древността си погледнала милостиво към смиреното славословие на атонския послушник, който Те възпявал пред пречистата Ти икона и си му изпратила Ангел да го научи да пее небесната песен, с която Те славословят Ангелите, така сега приеми и усърдната молитва, която Ти принасяме.

О, Всевъзпявана Царице! Протегни към Господа богоносните Си ръце, с които си носила Богомладенеца Иисус Христос, и Го умоли да ни избави от всяко зло. Прояви, Владичице, милостта Си към нас: изцели болните, утеши скърбящите, помогни на бедстващите и ни удостой да изживеем благочестиво този земен живот, да получим непосрамваща християнска кончина и да наследим Небесното Царство по майчиното Ти ходатайство пред Родилия се от Теб Христос, нашия Бог, на Когото заедно с Безначалния отец и с Пресветия Дух подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и във вечните векове. Амин.

Икона на Божията майка „Милваща” (Достойно ест)

______________________

[ 6 ]  Виж животоописанието му в Атонски Патерик.

[ 7] Не е излишно да отбележим, че тук, на Света Гора, келия означава не просто една стая, а цял отшелнически дом с всички житейски принадлежности към него и с църква. А ако при отшелническия дом няма църква и други условия за живот, тоест място за лозе и гора, това вече се нарича не келия, а калива (колиба). Само стая, или само помещение и спалня на монах - това е даматион или кавя. На Света Гора има около 600 пустиннически келии и каливи. Тези келии и каливи зависят напълно от манастирите и нямат никаква самостоятелност. И обитателите им са само временни стопани на имота, който преминава от един стопанин към друг винаги със знанието на манастира по силата на известни взаимни условия, така че новият стопанин на келията или на каливата не поема никакви духовни или материални задължения на предишния. Съвсем друго нещо са манастирите и скитовете. Тук каквито и да са задължения се предават от поколение на поколение.
[ 8 ] На втория ден на Пасха във всички светогорски манастири се извършват литийни шествия. Манастирът  „Кутлумуш” се намира само на четвърт час път от Карея и литийното шествие с иконата “Достойно ест” винаги минава покрай него.